Евелин Костова: Човек се чувства най-красив, когато всичко му е наред

Имаш ли особено голяма и смела мечта или цел в професионален план? 

Имам цел! Да правя неща, които ми носят смисъл. Иска ми се финансовият аспект да не влияе на творческия процес. Да не е причина да правиш едно или да не правиш друго. 

Кое най-пълноценно подхранва самочувствието, увереността ти – доброто познаване на собствените ти качества, обективните постижения, обратната връзка от важни за теб хора, или? 

Така изброени звучат много добре. Доброто познаване на собствените ти качества е основана причина да бъдеш уверен в себе си. Както и да знаеш слабите си места и да не бягаш от тях. А да ги бориш всеки следващ път, докато не станат не чак толкова слаби, ако е възможно. Обективните постижения ми носят задоволство от добре свършената работа. Обратната връзка от важни за мен хора може да ми свери часовника. Според мен излизането от зоната на комфорта и справянето с последствията е начин да подхраниш и самочувствието си и увереността.

Понякога се дразниш, ако ти правят комплимент, че си красива, защото искаш да те оценяват по вътрешните ти качества, които така сякаш оставали на заден план. Кое е качеството ти в личен и отделно – кое в професионален план, за които най-рядко ти правят комплимент, а би искала да успяваш да ги показваш повече?

Глупаво е да се дразниш на комплименти. Но след премиера не ми е особено приятно, когато ми кажат “Беше много красива!“. Случва ми се всеки път, а със сигурност в поне един от случаите не съм била само красива... Искам да кажа – това не е конкурс по красота. Не държа някой да ми прави каквото и да било комплименти. Аз влагам доста труд в работата и и затова се дразня на такъв тип изказвания. В личен план нямам проблем с комплиментите. Нито с количеството, нито с качеството.

Има ли нещо, за което би заменила красотата си?

Красотата е преходна, така че бих я заменила за много неща. Човек се чувства най-красив, когато всичко му е наред.

Имаш ли грях като част от журито към някой от участниците в “България търси талант”? Твоя реакция, оценка към някого, за която съжаляваш?

Не, не помня да е имало такова нещо. Стремях се да бъда максимално искрена. Нашата работа е да бъдем обективни. Естествено винаги има възможност някой да се обиди, но това никога не ми е било цел.

Какво би си “откраднала” от онова, което видя като умения на участниците в предаването?

Бих си откраднала много неща. Възхищавам се на хората, които познават телата си толкова добре и умеят да правят с тях какви ли не неща.

Фото: BTV

В НАТФИЗ си била в класа на Стефан Данаилов. Ако имаше как – коя е ролята, която би изиграла в партньорство с него в някой от филмите му?

Ех... ако трябва да кажа един филм, ще избера “Дами канят”. Сигурна съм, че направата му е било изключително преживяване.

Имаш ли особено ценна лично за теб роля, която си изиграла?

Може би ролята ми във филма “Правила”. Защото имах възможността да си партнирам с моя учител. (б.а. - късометражен филм от 2017 г., с участието на Стефан Данаилов) Да си изживеем заедно тази прекрасна история на режисьора Ясен Генадиев. Голям шанс за мен, никога не бих го забравила.

Най-безумното предложение, което са ти предлагали като актриса и си отказвала?

Да бъда дубльор в голите сцени и да маркирам преди кадър на терен Стана Катич. Първо леко се обидих, но после много се смяхме. Помня, че бяхме на море с много приятели, когато получих предложението.

Кой е най-прекрасният комплимент, който си получавала?

Че съм добра майка!

А най-тъпата или най-неоснователната критика?

На първо четене не се сещам, което ме прави щастлива, че бързо забравям такива неща. Ако някой ме критикува – понякога – то това е майка ми и в повечето случаи не е неоснователно.

Носиш Перник в сърцето си. Коя е най-пернишката ти черта?

Ахах. Издръжливостта. Физическа и психическа (до някаква степен), бих казала.

Какъв прякор имаше в Перник?

Беатриче. Заради ролята ми в постановката “Слуга на двама господари”, докато бях в ДЮТ (б.а. - детско-юношеския театър) “Мускетарите”.

В кой батко от телевизионния екран беше влюбена като малка?

Питат ли се такива неща? Ще го разкажа, защото вече съм му го казвала. Когато съм била малка, гледайки някакво предаване (“Форт Бояр”), съм казала на майка ми “Искам да се омъжа за Асен Блатечки”.

Класическо! Дъщеря ти научи ли се да си играе вече сама или все още иска само с теб? Обещала ли си ѝ вече братче или сестриче, за не ѝ е скучно?

Някъде четох преди време, че на 2 години сякаш им се сменя чипът и почват да се занимават по-дълго самостоятелно. Има нещо вярно... но тя определено обича да играе в компания. На нея нищо не съм ѝ обещавала все още. Но със сигурност искаме още поне едно дете. И двамата с Мишо (б.а. - партньорът ѝ) имаме сестри и не бихме лишили Ивайла от този кеф.

Намислила си името Ивайла за дъщеря, още като си била дете. Ако я беше направила с мъж на име Ивайло, пак ли щеше да я кръстиш така – после всички ще решат, че си я кръстила на мъжа си?

Не ме притеснява, че някой може да реши нещо, което не е така. Това се случва почти винаги, така или иначе. Но ако имах друг мъж, може би щях да имам и друго любимо име.

Коя супер сила предпочиташ: да можеш да се телепортираш на красив самотен остров, но само за по пет минути на ден или да се наспиваш и от 2 часа сън на денонощие, но само ако си в Перник?

Ха, интересен въпрос... Не ми се ходи на красив самотен остров само за 5 минути, пък макар и всеки ден. Така че избирам втората опция, която никак, никак не е лоша...

Най-глуповатият въпрос, който са ти задавали (може да е и някой от това интервю)?

“Ядеш ли нещо?”

В смисъл?

В смисъла на „Защо си толкова слаба?“.

Аха. Готвиш обаче. При кое си постигнала най-високо майсторство? Пържени кюфтета? Крем карамел?

Не съм по десертите. Не сме привърженици на сладкото – аз и Мишо. Ивайла е на други мегахерци... Високо майсторство май не съм постигнала никога, но съм забелязала, че когато е сготвено с удоволствие и въображение (може и малко), не е за изпускане.

А какво най-обичаш да ти сготви друг човек?

Всичко. Аз съм зодия Телец. Обичам вкусната храна.

Какво ново да очакваме скоро от теб?

Ново представление в театър Българска армия, засега толкова мога да издам.

И нещо, което да споделиш за финал?

“Не е измислица морето и щастието съществува“.

Интервю на Милен Антиохов