Евростат: България плаща най-малко в ЕС за час труд, Румъния ни изпреварва

През 2020 г. средните разходи за час труд в цялата икономика (без земеделието и публичната администрация) се оценяват на 28,5 евро в ЕС и 32,3 евро в еврозоната, в сравнение с 27,7 евро и 31,4 евро съответно през 2019 г. Тези оценки идват от данни за нивата на разходите за труд, публикувани днес от Евростат, предава БГНЕС.

Евростат: България не е предпочитана страна за живот от чужденците

България не е привлекателна дестинация за живот нито за чужденци от страни от ЕС, нито за такива извън общността. Само 1% от населениет...

Прочети повече

Почасовите разходи за труд в промишлеността са 28,8 евро в ЕС и 34,8 евро в еврозоната. В строителството те са съответно 25,6 евро и 29,0 евро. При услугите почасовите разходи за труд са в ЕС 28,2 евро и в еврозоната 31,1 евро. В основно нестопанската икономика (с изключение на публичната администрация) те са съответно 29,7 и 33,1 евро.

Двата основни компонента на разходи за труд са заплатите и разходите, различни от заплатите (напр. социални вноски на работодателите). Делът на разходите без заплати от общите разходи за труд за цялата икономика е 24,5% в ЕС и 25,0% в еврозоната.

Разходите за труд на час са се увеличили най-много в Португалия.

Между 2019 и 2020 г. разходи за труд на час в цялата икономика, изразени в евро, са нараснали с 3,1% в ЕС и с 2,9% в еврозоната.

Евростат: Жените в България най-рано раждат първото си дете

Средната възраст на жените при раждане на първо дете в ЕС през 2019 г. е 29,4 години, като в България тя е най-ниска - 26,3, а най-висо...

Прочети повече

В рамките на еврозоната почасовите разходи за труд са се увеличили във всички държави-членки с изключение на Малта (-4,7%), Кипър и Ирландия (по -2,7%). Най-големият ръст е регистриран в Португалия (+ 8,6%), Литва (+ 7,5%) и Словакия (+ 7,0%), най-малък в Люксембург (+ 0,5%), Финландия (+ 0,7%) и Нидерландия (+ 0,8% ).

За държавите-членки извън еврозоната почасовите разходи за труд, изразени в национална валута, са се увеличили във всички държави-членки през 2020 г., с изключение на Хърватия (-1,0%), като най-голямото увеличение е регистрирано в Унгария (+ 7,9%), България (+ 7,8% ), Чехия (+ 7,4%) и Румъния (+ 7,2%). Те са се увеличили най-малко в Швеция (+ 1,1%) и Дания (+ 2,0%).

През 2020 г. повечето държави-членки са въвели редица схеми за подкрепа, за да облекчат въздействието на пандемиите от COVID-19 върху предприятията и служителите. Те са в рамките главно на краткосрочни трудови договорености и временни съкращения изцяло или частично компенсирани от правителството. Тези схеми обикновено се записват като субсидии (или данъчни облекчения), отчетени с отрицателен знак в компонента на разходите за труд без заплати.