Фантомните острови, които никой никога не е открил

В резултат на навигационни грешки, заблуди, дезинформация и на добрата старомодна човешка двуличност били допускани грешки. Това довело до феномени, известни като фантомни острови. Става дума за острови, които са записани на карти и се смятало, че са истински, но по-късно било доказано, че не съществуват. Тези фантомни острови родили много митове и легенди през вековете.

Туле: Земята на север от Великобритания

Olaus Magnus / Public Domain

Туле (Тиле) е „открит“ за първи път около 325 г. пр.н.е. от гръцкия мореплавател Питей. Той тръгнал да изследва Северна Европа, за да търси нови търговски пътища. Питей отплавал от родното си пристанище Масалия (днешна Марсилия) и тръгнал на север.

Това, което открил, било Британия, която записва като Бретания или Притания. Точно на север от Бретания той открива остров, който нарича Туле.

Оригиналните записки на Питей са изгубени, така че за съжаление всичко, с което разполагаме, са коментарите на географи като Страбон. Някои географи вярвали на Питей, докато други се съмнявали. Страбон отписва Туле като въображение, след като прочита описанието на Питей за това как северните морета са сковани от лед.

Птолемей, от друга страна, вярва на Питей и в своя атлас на света, „География“, публикуван около 100 г. сл.Хр., той включва Туле. Тази работа е преведена от флорентински учени през 1410 г. и Туле продължава да се появява като голям остров на север от Британия до XVII век.

В крайна сметка се оказва, че няма голям остров на север от Британия. Смята се, че Питей най-вероятно или е измислил, или се е озовал на някой от Шетландските острови, Фарьорските острови или дори е отплавал до Исландия или Норвегия. Друга теория е, че островът може да е бил Ирландия. Така или иначе, няма такова място като Туле.

Каситеридите: Калаените острови

Карта на Европа според Страбон, с фантомния остров Туле на север от Бретания. Public Domain

Първото писмено споменаване на Каситеридите (което означава Калаени острови) е направено от гръцкия писател Херодот около 430 г. пр.н.е. Той бил чувал само слухове за островите, но не ги отхвърлял като легенди. Херодот ги записва като мястото, откъдето древните гърци получавали калай.

По-късни писатели, като Посидоний и Страбон, се опитват да локализират островите. Те смятали, че това са малки острови, които се намират на известно разстояние от северозападния бряг на Пиренейския полуостров. Посидоний и Страбон смятали, че това са находища на калай и олово, докато Диодор Сицилийски вярвал, че те просто са получили името си от близостта си до калаените райони на Северна Иберия. Накратко, никой от древните хронисти не бил сигурен къде се намират те.

Как така гърците не са имали представа откъде идва калаят им? Търговията с калай била строго пазена тайна на моряците от Гадес (Кадис в днешна Испания), които го контролирали. Всичко, което гърците знаели, било, че техният калай идва от запад, така че трябвало да има богати на калай острови някъде на запад, които те все още не били изследвали.

В крайна сметка гърците открили, че по-голямата част от техния калай идва от Северозападна Иберия и Британия. Нито една от тях не отговаря на по-ранните описания на островите Каситериди. Гърците и римляните обаче не се отказали. Вместо да отхвърлят съществуването на Каситеридите, те избрали да вярват, че има три източника на техния калай. Иберия, Британия и все още мистериозните острови Каситериди. Последните така и не били намерени.

Днес съвременниците са също толкова объркани. Били предложени няколко малки острова край британското крайбрежие близо до Корнуол и Пиренейския полуостров, но никой не отговаря напълно на древните описания.

Планината Пенглай: Мистичните планини на Азия

Yuan Jiang / Public Domain

Не само древните европейци са се губили и са правили фалшиви открития. Техните братовчеди в Азия правели същото. Планината Пенглай е легендарна земя, която се появява в китайската и в японската митология (наречена Хорай).

Планината Пенглай е записана за първи път в „Каталог на планините и моретата“. Книгата е китайски класически текст, който обхваща географски и културни аспекти на Китай и цял набор от китайската митология. Включва подробни описания на различни митологични места, както и описания на лекарства, животни и геоложки характеристики.

Някои от тези описания са невероятно светски, докато други са фантастични и странни. Тъй като тези митове са изобразени като факт в книгата, ранните китайски учени я наричат бестиарий и вярват, че е точна. Това води до статута на планината Пенглай като остров фантом.

Книгата описва планината Пенглай като разположена в източния край на Бохайско море на източното крайбрежие на Китай. Според древните китайски митове това море било дом на три божествени планини. Пенглай била една от тях. Това били планини, където живеят боговете.

В исторически план са положени усилия за намиране на планината Пенглай. Цин Шъхуан, първият китайски император, кара хората си да търсят острова по време на търсенето на еликсира на живота. Разбира се, той така и не го намира. Смята се, че китайските учени може да са объркали планината Пенглай с различни планини в Азия, като тези в Япония и Южнокорейския полуостров.

Остров Свети Брендън: Свещено откритие?

Свети Брендън близо до острова, носещ неговото име, изобразен на средновековна карта. На съвременните карти такъв остров няма. Смятало се, че се намира близо до Канарските острови. Public Domain

Бъркотията около фантомните острови продължава дълго след древността. С напредването на технологиите хората стават по-приключенски настроени и способни да правят дълги пътешествия, така че започват да се откриват все повече острови фантоми.

Историята на остров Свети Брендън датира от Ранното средновековие. Наречен е на свети Брендън, ирландски монах, който твърди, че попаднал на него през 512 г. сл.Хр. заедно с още 14 монаси.

Брендън и неговите монаси съобщили, че отслужили литургия там, като останали само 15 дни. Корабите, които чакали завръщането им, от друга страна, се оплакали, че чакали цяла година светеца и хората му. Те твърдели, че докато чакали, островът бил скрит от гъста мъгла през цялата година.

Твърди се, че островът се намира в северната част на Атлантическия океан на запад от Северна Африка. Други монаси се опитали да намерят острова, но не успели. Този мистичен остров, за който тръгнала мълва, че е обвит в мъгла и невъзможен за достигане, скоро се превърнал в легенда.

Много по-късно португалците се заинтересували от острова. През XV век известен португалски изследовател на име Енрике Мореплавателя се убедил, че островът съществува. Той изпратил морски капитан да посети острова, но човекът никога не се върнал. През XV и XVI век са правени многократни опити за откриване на острова. Различни моряци твърдели, че са го приближили, но никога не успели да слязат на него.

До XIX век все още се среща тази мистериозна земя, най-вече от религиозни изследователи като шотландския монах Сигберт от Жамблу през 1719 г. и францискански монах през 1759 г. Тези наблюдения повлекли още повече експедиции в района.

В крайна сметка наблюденията на острова станали все по-редки, докато не спрели съвсем. Островът вече не се появява на никакви карти и е класифициран като остров фантом.

Фрисланд: Доказателство, че невинаги можете да се доверите на картограф

Репродукция на картата на Николо Зено с фантомния остров Фрисланд Public Domain

Някои фантомни острови се дължат на невинни недоразумения и объркване между мит и факт. Друг път се дължат на проста човешка нечестност. „Откриването“ на остров е чудесен начин да си създадете име.

През 1558 г. са публикувани карта и писмо от венецианеца Николо Зено. Писмата били от двама негови предци, Антонио и друг Николо, за които се твърди, че са плавали в Северния Атлантик около 1400 г.

Предполага се, че тези писма били написани от първия Николо до Антонио от Фрисланд. На придружаващата карта Фрисланд бил изобразен на около половината път между Норвегия и най-североизточната точка на Шотландия. В писмата Николо твърдял, че се справя добре, и насърчавал роднината си Антонио да дойде и да се присъедини към него.

Достоверността на тези писма била поставена под въпрос, когато били публикувани за първи път, но това не попречило на много картографи да добавят Фрисланд към своите карти. Някои картографи стигнали още по-далече и добавили заливи, планински вериги и дори градове към своите карти на Фрисланд. Нивото на детайлност, което постигнали, било впечатляващо, тъй като Фрисланд никога не е съществувал.

Остров Калифорния: Доказателство, че картографите могат да бъдат упорити

Карта на фантомния „остров Калифорния“, около 1650 г. Public Domain

Понякога фантомните острови остават дори след като доказателствата, че никога не са съществували, са започнали да се натрупват. Това се случило с остров Калифорния.

Остров Калифорния се споменава за първи път в любовния роман от 1510 г. Las Sergas de Esplandián от Гарси Родригес де Монталво. Писателят говори за острова така: „Знай, че от дясната страна на Индиите има остров, наречен Калифорния, много близо до страната на Земния рай; и е населен от черни жени, без нито един мъж сред тях, тъй като те живеят като амазонки”.

Смята се, че описанието на Родригес де Монталво за място, което той е измислил, е подвело изследователите, когато през 1533 г. експедиция за първи път открила южната част на полуостров Долна Калифорния. Изследователите били нападнати от местните жители и избягали. Завърнали се през 1535 г. и се опитали да създадат колония, но за кратко. Ограничената информация за района, който открили, му дала името остров Калифорния.

Разбира се, в действителност полуостров Долна Калифорния е част от континенталната част на Северна Америка, отделена от континента от Калифорнийския залив. На други изследователи не им отнело много време, за да разберат това. През следващите години други изследователи посетили района и осъзнали, че „остров Калифорния“ вероятно е фантом.

Въпреки нарастващите доказателства, че остров Калифорния не съществува, нужно било доста време фактът да стигне до картографите. Островът се появява за първи път на карти през 1622 г., до този момент доказателствата срещу него вече се натрупват. Той остава на картите до XVIII век.

Хай-Бразил: Още един европейски остров фантом

Остров Бразил (горе вляво) на карта на Абрахам Ортелиус Public Domain

Бразил, или Хай-Бразил, както е известен, е остров фантом, за който хората вярват, че се намира в Атлантическия океан западно от Ирландия. Подобно на остров Свети Брендън, за него се говорело, че през повечето време е обвит в мъгла, което правело невъзможно достигането му.

Хай-Бразил за първи път започва да се появява на морските карти през далечната 1325 г. През следващите няколкостотин години са правени различни опити да се посети този мистериозен остров. Разправяло се, че островът се вижда само в един ден на всеки седем години. Експедиции тръгнали от Бристол през 1480 и 1481 г. Няколко години по-късно Джон Кабот, известен италиански мореплавател и изследовател, твърди, че е посетил острова.

През 1674 г. капитан Джон Нисбет съобщил, че видял острова, докато пътувал до Ирландия от Франция. Той твърдял, че виждал големи черни зайци на острова, управлявани от магьосник, който живеел в каменен замък. Единственият проблем бил, че това е литературна измислица на ирландския автор Ричард Хед.

Търсенето на Хай-Бразил било поизоставено през XIX век. През 1862 г. плитчина в Атлантическия океан, известна като Пуркюпайн Банк, е открита на 120 мили западно от Ирландия. Оттогава се предполага, че това може да е Хай-Бразил.

Островите фантоми не се изчерпват дотук. Всъщност списъкът с несъществуващи земи е много дълъг и можете да го откриете тук.

ОЩЕ: Неразказаната история за Седемте чудеса на света