"Гръцката сага" или взе ли си поука еврозоната?

Гърция официално ще обърне днес, 20 август, нова страница в нейната сага с дълга, но еврозоната остава уязвима от бъдещи кризи, като икономистите по-специално се безпокоят от ситуацията в Италия.

След осем дълги години и три три тежки пакета от спасителни мерки, Атина официално излиза изпод финансовия спасителен чадър на своите кредитори от ЕС и Международния валутен фонд.

Но докато европейските и гръцките политици приветстваха завръщането си на пазарите като "историческа" добра новина, за 19-те страни, които използват единната валута, остават сериозни предизвикателства.

Гръцкият бумеранг

"Гръцката криза не беше решена, тя само беше отложена", заяви Чарлс Виплош, професор по международна икономика в Института по международни изследвания и развитие в Женева.

Атина дори няма да започне да изплаща до 2032 г. основната част от огромния си дълг, който остава да възлиза на внушителните 180% от брутния вътрешен продукт на Гърция. Междувременно е невъзможно да се каже къде ще бъде политически и икономически страната.

През последните месеци МВФ излезе със серия от предупреждения за дългосрочната устойчивост на гръцкия дълг, въпреки последните мерки на еврозоната за намаляване на гръцкия дълг.

Виплош критикува "грандиозния цинизъм" на ЕС по време на кризата. "Проблемите не бяха решени, но се преструваха, че вярват, че са. По един или друг начин това ще избухне. Гърция ще бъде отново в криза още преди 2032 г."

Дълговата планина в Европа

"Ние по никакъв начин не решихме проблема с държавния дълг, който остава голям в Италия, Гърция и Португалия, въпреки техните усилия", предупреди Ан-Льор Дюлат, заместник-директор на изследователския орган на френската глобална икономика CEPII.

Страните от тежка категория в икономиката на Европа - Франция и Испания, също имат значителен дълг, който може допълнително да създаде проблеми на еврозоната. "Дългът е фактор за уязвимост, която може да бъде толкова сериозна, че той да премине на пазарите", добави Дюлат.

Но в други страни, които са приели еврото, се наблюдава спад на дълга, така че зоната на единната валута все повече се поляризира между "добрите ученици" и останалите, при наличието на разклоняване на интересите. Първата група подкрепя бюджетна строгост и контрол на разходите - втората призовава за повече солидарност.

Италианската заплаха

Италия се превръща в сериозен риск за еврозоната поради нейния дълг, крехкото състояние на банките ѝ и преди всичко поради нейното популистко правителство, което изглежда склонно към конфронтация с Брюксел, казват икономисти.

"Имате една страна с дългове от 130% от БВП, сериозни вътрешни проблеми, нечиста банкова система и сега тя е ръководена от хора, които не знаят какво ще правят. Заплахата е много ясна", каза Чарлс Виплош.

Икономическата стратегия на италианското правителство е все още непостоянна, с идващи от Рим противоречиви признаци. И смъртоносното срутване на моста "Моранди" на автомагистрала в Генуа миналата седмица извади наяве сблъсъците между Италия – по-конкретно нейният крайнодесен министър на вътрешните работи Матео Салвини - и ЕС за ограниченията на неговите разходи.

"Еврозоната в момента няма инструменти или институции, за да се справи със сериозна италианска дългова криза", заяви Филип Мартин, професор в престижния университет По в Париж, който има по-тесни връзки с френския президент Еманюел Макрон.

Бъдещето на еврозоната

Дълговата криза позволи на еврозоната да се укрепи, особено що се отнася до създаването на Европейския стабилизационен механизъм (ESM), фонда на блока за финансово спасяване и засилването на така наречения банков съюз, който предвижда еднакви правила за всички банки.

Реформите обаче остават недовършени и натискът от страна на Макрон за по-нататъшни стъпки - включително и специален бюджет за еврозоната - все още е изправен пред враждебност от страна на привързаната към строги правила във финансовата сфера икономика на Севера, която се опасява, че ще плаща за задлъжнялостта на Юга.

"Не съм сигурна, че ще има споразумение за това какво трябва да бъде еврото", казва Натали Янсон от бизнес училището NEOMA в Руан, Франция. "Еврото се превърна в хаотична валута с постоянни турбуленции, докато първоначално то беше създадена, за да гарантира стабилност", завършва тя.

*Източници: АФП, БГНЕС