Историята на българската филателия е свързана с русенски търговци

Любопитни факти и истории, свързани с развитието на Русе и живота на местните жители през годините допълват представата за града като град на традиции и новаторство и затвърждават представата за него като град на свободния дух.

 Преди 140 години, през 1879 г. младото Княжество България пуска в обръщение  първите български марки. Известни са като „сантимите”, които са  отпечатани в Държавната руска печатница в Санкт Петербург, по поръчка на руския княз Владимир Черкаски, който е управлявал гражданските дела в България при Главнокомандващия действащата руска армия.

По това време Княжество България още няма своя парична единица. Затова стойността на марките е изразена в приетата от Всемирната пощенска конвенция разплащателна парична единица - франк, и съответно на сантими. Изображението на първите български марки е изправен лъв с корона - символ на храбростта и борбите на българския народ за освобождение. Първият тираж на българските сантими от 250 000 броя се изчерпва бързо. Затова през 1881 г., отново в печатницата на Санкт Петербург е направена нова поръчка. Сюжетът на сантимите е запазен, но в новия тираж вече е означена въведената на 4 юни 1880 г. нова българска парична единица - лев. През 1889 г. в Париж са отпечатани нови български марки, наричани „малък лев“. Те остават в обръщение чак до 1896 г. И до днес са запазени екземпляри от всички стойности. През последните 25 години на международни търгове и изложения са представяни 21 марки от 5 сантима, 5 – от 10 сантима, 9 – от 25 сантима, 2 – от 50 сантима и 28 – от 1 франк. В света има само две запазени цели серии, една от които е на български колекционер и се оценява на над 50 000 лева. Сантимите са сред малкото наши марки, които вървят на големите аукциони в Швейцария.

Филателията предхожда във времето самото издаване на българската марка. Водещи филателисти са работещите в България чужденци, както и български търговци и студенти, които са били в чужбина. През 1893 г. в Чикаго се провежда Всемирно търговско изложение, на което има и  български щанд. Изложението е посетено от Алеко Константинов. Редом до Щастливеца е Филарет Голованов, който поема транспортните разходи. Придружава ги и д-р Стоян Радославов – старши лекар на русенската „първоразрядна държавна болница“. Д-р Радославов остава в историята на болницата като професионалист, допринесъл много за развитието й. В Русе д-р Радославов е в приятелски отношения със семействата на търговеца Васил Радев и на адвоката Янко Попов. Богатите си впечатления от Америка, Алеко излага в пътеписа си „До Чикаго и назад“, отпечатан в края на 1893 г. в списание „Български преглед“, а в отделна книга през 1894 г. От запазени сведения научаваме, че Радославов не е доволен при прочитането на Алековия пътепис, тъй като смята образа си за комичен. Въпреки това д-р Радославов активно му помага за набирането в Русе на абонати за книгата.

На изложението в Чикаго се появява още един русенец. С тънка ирония Алеко пише, че това е „едно еврейче от Русе”. Става дума за русенския търговец Соломон Блаущайн. „Еврейчето” прочита името си в списанието и веднага пише писмо до Алеко, което той с висока гражданска честност публикува под линия в първото самостоятелно издание на пътеписа: „...В една Ваша дописка, в която поименно изброявате личностите, които са присъствали на всемирното изложение в Америка, именно в гр. Чикаго..., срещнах да говорите за едно еврейче от гр. Русе..., че тая дума изказана от един интелигентен свищовец, българский гражданин какъвто съм и аз не се отнася за други някого, освен за моята личност. ... Че съм пристигнал на мои разноски и обратно, че Българското княжеско правителство ми е отпуснало място в българския павильон, в който изложих повече от 100 хиляди марки, съставени в богата колекция... ...Ви явявям, че съм бил по време на конгреса, придружен от г-н Шопова (княжеския представител) облечен един най-хубав народен костюм, гдето г-н Шопов разправи в конгреса значението на моя костюм. Българската гайда и бъклица, гдето конгресистите се твърде много удивляваха на тая бъклица, от която сто човека можеха да пият...“.

За търговеца Соломон Блаущайн се знае малко. Според регистрите за гражданско състояние на Община Русе, Соломон Хаим Блаущайн е роден на 2 февруари 1860 г. в Русе. Със съпругата си Розалия имат  две дъщери - Милана и Юдит.  Семейство Блаущайн са находчиви и предприемчиви евреи. Розалия  открива в далечната 1883 г. първата модна къща за дамски и детски шапки. През 1898 г. в регистрите на Русенския окръжен съд е вписано търговско дружество „С. § Р. Блаущайн“, което двамата съпрузи солидарно и поотделно притежават. Розалия Блаущайн е първата жена, чието име фигурира в съдебните регистри от този период. Със спечелените средства през 1896 г. Соломон Блаущайн построява представителна сграда в центъра на Русе – хотел „Букурещ“. Хотелът притежавал ресторант и кабаре, където често гостуват певици и танцьорки от Австрия, Сърбия и Румъния. Шумните увеселения скандализират благочестивите русенски съпруги и след четири години, под натиска на общественото мнение, хотелът и кабарето са затворени. Старите русенци разказват, че стените на кабинета на Блаущайн били изцяло облепени с пощенски марки, а посетителите често се отбивали да чуят разказите му за пътуването до Америка. Разказват още, че в сградата е инсталиран първият асансьор. В края на ХІХ в. Русе все още не е електрифициран, поради което нововъведението е задвижвано от силата на четирима яки мъже. Запазена до днес картичка от епохата документира ,че къщата им е с озеленен покрив, използван за лятна градина към ресторанта.

Сред клиентите на Блаущайн е и семейство Канети. Бъдещият лауреат на Нобелова награда за литература Елиас Канети разказва в автобиографичната си книга „Спасеният език“, че първия класьор получава от баща си. В началото на всяка страница Жак Канети грижливо поставял по една марка, за да продължи синът му попълването на колекцията. При честите гостувания във Виена в дома на снаха си Матилде и внуците Елиас, Нисим и Жорж дядо Канети винаги подарява дебели пликове с марки и настойчиво изисква от първородния си внук филателни познания, приучва го към системно събиране на марки, да разпознава ценността им. Канети пише: „Дядо... посочи ми... дебел плик с пощенски марки, които беше събирал за мен. Извадих ги и ги заразглеждах. Той следеше с очи на сокол израза на лицето ми…, изпита ме дали зная страните, от които са пощенските марки, и ме обсипа с похвали за верните отговори...“. По това време филателията е капиталовложение, марките имат стойността на ценни книги и се изкупуват навсякъде, а това са важни знания, които уважаваният търговец предава на малкото момче.

 Писателят Алеко Константинов е свързан с Русе и по роднинска линия. Неговата първа братовчедка – Лукса е съпруга на известния русенски предприемач Стефан Симеонов. Фамилия Симеонови оставят в наследство на града си красиви и стойностни сгради: банковата им сграда, (където днес е банка „ДСК“) и двете къщи, съответно на Иван Симеонов ( сега е Епископски дом на Католическата епархия) и на Стефан Симеонов ( днес е Общинска къща за гости).

С новите технологии, марките все повече се превръщат в атракция, но тези красиви хартийки от миналото, доказват на русенци, че отново могат да се гордеят с историята на града си.