Изложба във Велико Търново разкрива зараждането на гражданското общество в България

Госпожа Маринова припомни, че гражданското общество в България за първи път след 1947 г. се идентифицира  на 28 септември 1987, когато две години преди смяната на тоталитарния режим, шест русенки – Цонка Букурова, Вяра Георгиева, Дора Бобева, Стефка Монова, Евгения Желева и Албена Велкова, организират и оглавяват първата екологична демонстрация в България срещу почти десетилетното обгазяване на града от химическия комбинат в Гюргево.

Изложбата акцентира върху екологичните движения и по-специално на тези в гр. Русе. Това са зелените организации - Обществен комитет за екологична защита на Русе, "Екогласност", а след промените и зелените партии. Преди тяхната поява, има спонтанен протест на самоорганизиране на русенското гражданство и по-специално на русенските майки, които  излизат с количките си през есента на 1987 г. за първи път и демонстрират пред сградата на Окръжния комитет на БКП в града. В изложбата са показани документи, които се съхраняват в Държавен архив – Русе и Централен държавен архив - София. 

На 22 табла с фотоси са показани първите протести на майките в Русе срещу обгазяването  от химическия комбинат „Верахим“ в съседния румънски град Гюргево и учредяването на Обществения комитет за екологична защита на Русе.

Гражданското общество в България през последните три десетилетия бележи растяща активност според оценки на институции и медии, отбеляза Боряна Маринова и допълни: "То се представлява от различни неправителствени организации, граждански сдружения и граждански инициативи. Появата и развитието на съвременни неправителствени организации са част от еволюцията на гражданското общество в условията на демокрация, необходимо условие за успеха и гарантиране необратимостта на реформите, чиято отправна точка са събитията в периода 1989 - 1990 г. В контекста на българския преход този процес се характеризира с редица национални особености и отразява обществено-политическите промени и доминиращите нагласи през изминалите три десетилетия. Поради това и резултатите от институционализирането и дейността на „третия сектор” са нееднозначни и свидетелстват не само за големия потенциал на гражданския активизъм, но и за възникването на сериозни предизвикателства и рискове за този независим по дефиниция сектор."

„Участието на НПО в процесите на вземане на решения на различни институционални нива, е обща европейска тенденция. Правителството и парламента създават възможности за консултиране с НПО в процеса на изготвяне на политики и приемането на различни нормативни актове. Участвайки в различни работни групи, обществени обсъждания, консултативни органи, НПО се утвърждават като ценен партньор на държавните и местните власти. Участието на НПО в процесите на вземане на решения води като цяло до повишаване на качеството на законодателството и до създаване на среда, в която самите закони и актове, се прилагат по-добре в практиката.“ – категорична е госпожа Маринова.