Класическа британска мистерия на фона на красивия Оксфорд забърква Мейвис Дориъл Хей в "Смърт край реката"

В мрачен януарски следобед четири студенткиот оксфордския колеж„Персефона“ се събират край реката, за да основат свое тайнообщество. Целта им е да обединят сили срещу най-мразения човек в колежа – счетоводителката госпожица Денинг. Срещата на момичетата е прекъсната от появата на плаващо по реката кану. То принадлежи на госпожица Денинг, а в него е... нейният труп.

"Троя" е новият шедьовър на Стивън Фрай

След като ни впечатли със своя разказ за сътворението на света в „Митове“ и ни припомни легендарните истории за силата на ч...

Прочети повече

Първоначалните подозрения на полицията са, че смъртта е настъпила в резултат на шега със злополучен изход. Находчивите момичета обаче имат своите подозрения и решават да вземат разследването в свои ръце. Оказва се, че мис Денинг не е била любимка нито на възпитаничките в колежа, нито на двама от местните земевладелци, с които е била в открит конфликт. Така че заподозрените за убийството й явно са прекалено много.

Студентките от „Персефона“, а впоследствие и пристигналият детектив от Скотланд Ярдтрябва да проверят витаещите в колежа слухове за смъртта на мис Денинг. Проблемът е в противоречивите показания на много от свидетелите и в донякъде аматьорския подход на младите детективки. Ключът към разкритието на убиеца се крие в смущаващи тайни от миналото на жертвата. Тези тайни изплуват в най-неподходящия момент, но в крайна сметка ни отвеждат до изненадващия финал.

Както и в първия роман на Хей „Убийство в метрото“, жертвата и в „Смърт край реката“ е една принципно неприятна личност. Отново се срещаме и с някои от героите от знаменития дебют на авторката, която за пореден път демонстрира завидно чувство за хумор и усет за изграждане на криминална интрига. Романът й възстановява достоверно атмосферата на ония години и е класическа британска мистерия, развиваща се сред „замечтаните кулички“на красивия Оксфорд и безбройни чаши чай.

Книгата е част от поредицата на Британската библиотека, представяща забравени шедьоври от златните години на британската криминална прозас тематично изработени оригинални корици. Несправедливо пренебрегнати и неоценени навремето, много от тези заглавия не са били издавани повторно след края на Втората световна война.Всяка книга излиза с предговор от съвременен писател на криминални романи. Стивън Бут разказва любопитни подробности за авторката, която явно се е вдъхновила за „Смърт край реката“ от следването си в колежа „Сейнт Хилда“ – колеж, дал на света още две прочути авторки на криминални романи, а именно Ф. Д. Джеймс и Вал Макдърмид. Следващото заглавие от същата поредицаще бъде „Убийство в Пикадили” от Чарлс Кингстън.

"Кенилуърт" - един от шедьоврите на Уолтър Скот

През 2021 се навършват 250 години от рождението на сър Уолтър Скот, един от безспорните първомайстори на жанра исторически роман. Сред ...

Прочети повече

Мейвис Дориъл Хей е сред най-ярките автори от „Златната ера“ на британската криминална проза. Името ú не е толкова популярно днес, защото публикува само три романа в този стил през 30-те години на 20 век. Те обаче се радват на изключително радушен прием, а „Убийство в метрото“ е първият от тях, излязъл през 1934 г.

Хей завършва университета в Оксфорд през 1916 г. Тя проявява интерес към занаятите и занаятчийството и издава няколко книги през 20-те години в съавторство с Хелън Елизабет Фицрандолф, част от поредицата „Земеделие и занаяти на Англия и Уелс“. През 1929 г. Мейвис се омъжва за Арчибалд Мензес Фицрандолф, брат на съавторката ú и син на богат канадски банкер и собственик на дъскорезници.

Скоро след сватбата Хей решава да смени амплоато си и да пише криминални романи. При дебютния си роман тя взема присърце златното писателско правило „Описвай познатото“. По онова време тя и Арчибалд живеят на „Белсайз Лейн“ в Северен Лондон: едва на стотина метра от мястото, където е извършено престъплението в „Убийство в метрото“.

През 1935 г. излиза вторият роман на Мейвис „Смърт край реката“, който също постига голям успех. За съжаление след третия си роман тя решава да постави край на своята кариера в жанра. Няколко години по-късно съпругът ú загива по време на Втората световна война, като преди това писателката губи и тримата си братя при трагични обстоятелства. Впоследствие тя се завръща към първата си любов – занаятите – и публикува последната си книга в тази област през 1972 г.