Кое е по-полезно: маргаринът или кравето масло?

Когато дадено органично съединение се подлага на хидрогениране (редукционна реакция, водеща до добавяне на водород (обикновено в молекулярна форма), то става по-наситено. При този процес съответните течни масла се превръщат в полутвърди и твърди, наситени мазнини и транс-мазнини мазнини. Ето подробности за производствените етапи на маргарина.

Първо, извличат се маслата от изходните семена, смесват се и се добавя никелов прах – като катализатор на хидрогениращата реакция и комбинирането на получаваните транс-мастни киселини. Предварително, маслата и никеловият прах се пречистват като се добавяне на вода с температура около 90С. Продуктът (стабилна мазнина, устойчива и при 20С) представлява сива субстанция на бучки, излъчваща неприятна миризма.

Второ, премахване на бучките от субстанцията чрез използване на емулгатори, позволяващи получаването на хомогенна смес от двете принципно неразтворими една в друга течности – маслата и водата. Конкретно прибавяните емулгатори са под формата на мед, жълтък или горчица и техните молекули, обграждайки капчиците мазнина, позволяват на последните да се „реят“ във водната част, без да се свързват отново помежду си.

Кое е по-полезно - маслото или маргаринът?

Трето, така получената хомогенна смес се чисти на парна баня под налягане и висока температура и се добавят различни ароматни подобрители.

Четвърто, ароматизираната смес се избелва и получава истинския си цвят, като за целта се използват химични вещества и глинест тип прах. След това се добавя жълта боя, и маргаринът заприличва на маслата от животински произход. Накрая, вкусът му се подобрява още повече с добавянето на различни консерванти.

Счита се, че така описаният процес на хидрогениране е отговорен за значителна част от потенциално възможните здравословни проблеми, инициирани в резултат от редовната консумация на маргарин. Освен това не по-малко важно е да се посочат и евентуалните вреди, привнесени чрез самите масла. Действително, здравословността на маслата, извличани от семената на растенията, е меко казано, съмнителна. Така например, соевата реколта, на повече от 98% представлява генетично модифициран продукт.

Кое е по-добре да хапвате - масло или маргарин?

От друга страна, памуковата реколта, по правило, се обработва „щедро“ с отровни пестициди, които би следвало да проникват трайно в семената и съответно в маслото, което, бидейки в нерафинирано състояние, се използва като пестицид поради токсините, с които памукът се предпазва от вредителите. Нещо повече, памуковите семена съдържат голямо количество мазнини, известни като Омега 6, които, когато са подчертано доминиращите в състава на маслото, могат да предизвикват различни възпаления в организма, както и развитието на хронични заболявания.

Точно изобилието на Омега 6 мастните киселини предпоставят за запушване на кръвоносни съдове, така провокирайки опасни сърдечно-съдови заболявания. По нататък може да се счита, че и зърната от царевица също са компрометирани, доколкото и това растение е генетично модифицирано. Колкото до маргаринът, получен от рапица, той има добър вкус, но с помощта на добавени ароматни съединения, а и е нетраен продукт. Нещо повече, редовната му консумация води до недостиг на витамин Е, с което еластичността на клетъчните стени намалява. Освен това могат за се появят алергии, бронхит или/и астма.