Кога е паднала Римската империя?

„Падането на Рим“ обикновено се отнася до разпадането на Западната Римска империя през V век от н.е. Но историците не са единни относно точната дата, нито относно причините за това. И някои историци твърдят, че Римската империя е просъществувала до падането си на Изток векове по-късно.

Как и кога са умирали римските императори? Учени са открили интересна закономерност

В разцвета си около 100 г. сл.н.е. Римската империя обхваща голяма част от Европа, както и части от Африка и Азия. Тя се простира от Атлантическия океан на запад до части от днешен Ирак, Кувейт, Турция и Сирия на изток. По-късните императори я разделят на по-управляеми части, което води до Западна и Източна Римска империя. Но в края на V век Западната Римска империя, от Британия до Италия, се разпада и е заменена от мозайка от „варварски“ кралства.

„Част падат в ръцете на нашествениците, а част се разпадат“, казва пред Live Science Браян Уорд-Пъркинс, историк от Оксфордския университет и автор на „Падането на Рим и краят на цивилизацията“. „Спорно е каква е била разликата за хората на място.“

Химичен анализ потвърди мястото на гибелта на XIX римски легион

Някои историци смятат 24 август 410 г. за решаващата дата на падането на Рим. На тази дата армия от вестготи разграбва град Рим – за първи път, откакто е превзет от галите по време на ранната Римска република почти 800 години по-рано. Вестготите (западните готи) бягат от нашествията на хуните в Източна Европа през IV век. Но през 378 г., след като побеждават римската армия в битката при Адрианопол (сега Одрин, Турция), на вестготите са дадени земи на северната граница на империята, за да я контролират и пазят от нашественици. Но няколко десетилетия по-късно те отново започват да мародерстват в империята; през 408 г. нахлуват в Италия, а през 410 г. обсаждат и разграбват Рим.

Разграбването на Рим от вестготите на 24 август 410 г. Joseph-Noël Sylvestre / Public Domain

По това време Римската империя е съсредоточена в Константинопол на изток и дори западните римски императори живеят в Милано (тогава наричан Медиоланум) или Равена в Северна Италия. Но Рим е „вечният град“ – свещеното сърце на империята, и много от жителите на империята виждат това като края.

Що се отнася до разграбването на градовете, не е било толкова зле: много известни паметници и сгради остават недокоснати и тъй като вестготите са християни, позволяват на хората да намерят убежище в църквите. Вестготите се оттеглят от Италия няколко години по-късно.

Защо Римската империя се е разделила на две?

Някои историци смятат, че официалният край на Западната Римска империя се случва десетилетия по-късно, на 4 септември 476 г., когато Одоакър, първият варварски крал на Италия, принуждава младия император Ромул Августул да абдикира. Одоакър е римски генерал от германски произход, който изповядва лоялност към източния римски император, и той пленява Ромул в Равена, след като побеждава бащата на 16-годишното момче в битка. Одоакър обаче не убива Ромул; поради младостта и красотата му го изпраща да живее при роднини. (Одоакър управлява от Равена до 493 г., когато е убит от нахлуваща армия на остготите – източните готи – с техния водач Теодорих Велики, който създава мощно ново кралство в Италия.)

Жестокият гонител на християните Диоклециан: от цар до градинар

„Това е доста важен момент - казва Питър Хедър, историк в Кралския колеж в Лондон и автор на „Падането на Римската империя: Новата история на Рим и варварите“. – Одоакър изпраща символите на императорската власт на Запада обратно в Константинопол, заедно с делегация от Сената на Рим, и делегацията казва: „Вече няма нужда от император на Запад.“

Ромул Августул се отказва от короната (от илюстрация от XIX век). Неизвестен автор / Public Domain

По това време много региони на Западната империя фактически вече са независими кралства, но „ако търсите символичен момент, този е доста добър“, казва Хедър.

Източната империя

Към V век обаче фокусът на империята се е изместил на изток към Константинопол (днес Истанбул). Някога гръцкият град Византион през 330 г. от н.е. е провъзгласен за „Нов Рим“ от император Константин Велики, който го избира за столица на Източната империя.

Въпреки че Константинопол пада в ръцете на турците през 1453 г., Хедър вижда неговия упадък в арабските нашествия от 632 до 661 г., когато те превземат Египет, Леванта и части от Анатолия от Източната Римска империя.

„Арабите вземат около три четвърти от приходите на империята и около три четвърти от нейната територия – казва той. – Това е напълно различен вид съществуване след арабското завоевание... то намалява империята от глобална сила до регионална сила.“

ОЩЕ: Наистина ли Нерон е свирил на цигулка, докато Рим гори?