Когато виждаме нещо, а то се оказва илюзия - защо човешкият мозък прожектира миражи?

Какво представлява честотната илюзия?

Кои зодии трябва да се разделят с илюзиите си, за да успеят?

Много хора искат да им се случат прекрасни неща, но не правят абсолютно нищо, за да ги постигнат. Или още по-лошото - правят грешни нещ...

Прочети повече

Честотната илюзия е когнитивно изкривяване, което се поражда в съзнанието и влияе на начина, по който възприемаме заобикалящата ни среда. Терминът е въведен в употреба през 2005 г. от Арнолд Цвики, професор по лингвистика в Станфордския университет в САЩ.

Когато научим или преживеем нещо ново, ставаме по-чувствителни към него и го забелязваме по-често покрай нас. Затова и вярваме, че в действителност то започва да зачестява. Така например, ако си купите червен автомобил, не е изключено да започнете да забелязвате много повече червени коли. Затова е възможно да повярвате, че все повече хора си купуват червени автомобили, или че те в момента са на мода. А всъщност броят им може изобщо да не се е променял.

Този психологически феномен е свързан с начина, по който фактите се възприемат от съзнанието, а не със самите факти. Това е важно, защото въпросното изкривено възприятие - познато още като честотна илюзия - може да повлияе върху мислите или решенията ни. Например - възможно е да надценим нивото на престъпността, ако медиите започнат по-често да отразяват извършените престъпления.

Винаги търсим обяснение

"Еволюционно сме научени да търсим обяснения", казва професорът по математика Дейвид Хенд от Имперския колеж в Лондон. Това може да е полезно, когато се учат нови неща. Но същевременно е и възможно да доведе мозъка ни до едностранчиви и пристрастни мнения.

Къде изчезна кракът на Кендъл?

"Къде изчезна кракът на Кендъл" се питат стотици в интернет, след като в социалните мрежи беше разпространена снимка на сестрите Кайли ...

Прочети повече

Така например, ако новините за престъпността се фокусират върху определен вид престъпления - да речем, намушквания с нож сред младежи - и всички репортажи са за тази група хора, това може да ни накара да вярваме, че подобни престъпления стават само сред тях.

Склонни сме да правим лесни заключения, защото те стимулират онзи център в мозъка, който поражда усещането за възнаграждение. Ние се чувстваме добре, когато можем да си обясним определено нещо - дори и само на нас. А след това си намираме и потвърждения на собственото обяснение.

Селективното внимание

Честотната илюзия е резултат от два психологически процеса. Първият е селективното внимание. Тази способност ни позволява да се фокусираме върху онова, което е важно за нас в момента. Може да става въпрос за нова кола, определена тема или природното бедствие, за което сме научили. Чрез селективното внимание неглижираме други сигнали, като например преминаващите самолети, чуруликащите птици, миризмите и другите разсейващи фактори. Без въпросната способност трудно бихме могли да свършим каквото и да е.

Селективното внимание е важно и за процеса на учене, както и за умението на мозъка ни да съхранява информация. Необходимо ни е, за да можем да се концентрираме върху задачите си или върху онова, което някой ни казва по време на разговор.

Унгария: Австрия е недостойна да създава илюзии сред мигрантите

Властите в Будапеща реагираха остро срещу поведението на австрийския канцлер Вернер Файман, който сравни политиката на унгарското прави...

Прочети повече

Вторият процес е т.нар. склонност за потвърждаване. Ние сме склонни да интерпретираме или подбираме информацията по начин, който потвърждава вече съществуващи наши нагласи. Склонността за потвърждаване и илюзията за валидност са близки феномени. Тъй като виждаме повече червени автомобили, сме убедени, че те стават по-популярни и това допълнително затвърждава убеждението ни в съществуването на все повече червени коли.

Защо феноменът се казва "Баадер-Майнхоф"?

Честотната илюзия е известна още и като феномена "Баадер-Майнхоф", макар едноименната германска терористична групировка да няма нищо общо с нея. Този термин произлиза от форума за дискусии на един американски вестник. През 1994 г. читател споделя в него, че наскоро е чул за пръв път за "Баадер-Майнхоф" и оттогава постоянно се сблъсква с подобни имена. Други читатели споделят същия опит и се разгаря дискусия по темата, която по-късно дава името на психологическия феномен.

Източник: Дойче веле