Кой се преметна с "държавата влиза в ЧЕЗ"?

02.03.2018 09:45 7489

Снимка: Actualno.com/Ивайло Анев

1 март, 2018 година сутринта. "Премиерът желае има пълен контрол върху сделката и върху компанията, която ще придобием". С тези думи вече най-популярната „бизнес дама” в България Гинка Върбакова оповести как държавата иска да влезе в сделката за ЧЕЗ. Г-жа Върбакова побърза да уточни, че тя е съгласна това да се случи, но трябва и от ЧЕЗ да се съгласят.

Дотук добре – и само няколко часа по-късно същата тази г-жа Върбакова казва следното: "Свидетели сме на един политически и икономически шантаж, целящ спирането на една абсолютно законосъобразна сделка и на груба намеса в инвестиционните намерения на нашата компания".

КолиЧЕЗтвено изменение – каЧЕЗтвено натрупване

Сделката за българския бизнес на ЧЕЗ безспорно се превърна в новина от междупланетарно значение що се отнася до българския политически ...

Прочети повече

Освен да се скъса човек от смях, е време и да бъде помислено върху някои въпроси. Като например – кой шантажира Гинка Върбакова в крайна сметка? Тя ще се поддаде ли на този "шантаж"? И ако да, защо ще се поддаде?

Историята за продажбата на българския бизнес на ЧЕЗ всъщност е много, ама много повече, отколкото може да си представи човек. Защото след бурната цяла седмица, барабар с почивните дни, откакто официално стана ясно, че ЧЕЗ се продава, най-големият въпрос остава без отговор. А най-големият въпрос е КОЙ всъщност печели най-много?

Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!

За да можем поне да анализираме възможните отговори, трябва да тръгнем от там какво точно се случи след обявлението, че една фирма на има-няма половин година и с 50 000 лева уставен капитал купува бизнес с цена над 300 млн. евро. Случи се нещо, което в България много рядко се случва – явното несъответствие между видими възможности и чакани резултати предизвика такава вълна от обществено възмущение, че Бойко Борисов т.е. властта нямаше как да я пренебрегне. Само че дали тази вълна се случи естествено или не съвсем? Да не би ЧЕЗ да е единственият такъв безпардонен случай, откакто Борисов ни "радва" като пръв човек в управлението на България? Като почнем от досието „Буда”, минем през "Булгартабак" и стигнем до ЧЕЗ, единственият друг случай на такова кресчендо в ущърб на лидера на ГЕРБ бяха сметките за тока от ЧЕЗ през зимата на 2013 година и тогава нещата ескалираха дотам, че влязохме в спиралата на управления, които даже не могат да мечтаят да си завършат мандата. Но при февруарските протести дългата ръка на кръговете около БСП бързо лъсна. Протестът заради високите сметки тръгна от Благоевград и Гоце Делчев, като го поведе Людмила Манова, която стана известна като представител на Гражданско движение СИЛА (Съюз на интернет любителите на автомобили). Същата Манова взе участие на 48-мия конгрес на БСП в НДК на 16 февруари, 2013 година и то като специално поканен гост. А СИЛА е свързвано упорито с Алексей Петров.

Предвид тези исторически спомени, не може сега да не си зададем въпросът – а не положи ли някой усилия да превърне ЧЕЗ в обществена тема? Защото в България темите на големите телевизии, които си остават основен източник на информация за мнозинството българи и които формират най-вече общественото мнение, колкото и това да е отричано дори от тези, които най-много се влияят от тях – та темите на телевизиите хич не са такива. Те обичат убийствата, кой кого ограбил, кой кого набил – драма и кръв да има, не непременно обществен интерес. А като добавим и 2-3 "риалитита" за подправка и им става чудна гозбата – гозбата на затъпяването. Но сега, за ЧЕЗ, не минаха по рецептата "всяко чудо за три дни". Което е за отбелязване и за замисляне.

Къде заЧЕЗват всички?

Стабилни сме, (макро)икономическите показатели са невероятни, преборихме контрабандата, безработица няма, заплатите вървят нагоре &ndas...

Прочети повече

Разбира се, в случая сделката касае и друга държава, където медиите не са подвластни на нашите олигархични кръгове. И предвид доста силния шум и в Чехия, може да се счете, че достатъчен брой български медии бяха принудени да се държат като медии. Но ако не е така, ако става въпрос за друго, за нарочно фокусиране на медийното оръжие, тогава вече идва въпросът – с каква цел? Очевидно – с целта Гинка Върбакова да не стане собственик на ЧЕЗ. И идва следващият въпрос – а кой да стане? И коалиционните партньори на Борисов, и БСП в един глас заврещяха – държавата. Сякаш тази държава не беше собственик на ЕРП-тата и не беше ги докарала до съсипия. Сякаш тази държава не беше собственик на какво ли не и не го съсипа. Сякаш тази държава е митично същество, а не са точно тези хора, които ако не псуваме всеки ден, то минимум не бихме им обърнали внимание дори и по темата каква тоалетна хартия да си купим, какво остава да ги послушаме (!!!) и да им дадем (!!!) да управляват каквото и да е, което би ни касаело. А ЧЕЗ касае – 3 млн. души касае. И ако ги попитаме тези 3 милиона дали биха искали това дружество да се управлява от Бойко Борисов, Корнелия Нинова, Ахмед Доган, Делян Пеевски, Волен Сидеров, Валери Симеонов, Красимир Каракачанов, Веселин Марешки, колко точно от тях ще кажат "да"? Ама честно – колко ще кажат "да", ако не са нещо принудени и свободни да отговорят какво им е на душата?

При очевидния отговор вече идва следващият въпрос – в чия доктрина национализацията е основен инструмент? В една с петолъчка на челото. Но дали става въпрос само за родна петолъчка или за една по-голяма, по-източна, която все "братски" ни помага, щом се налага? Да не забравяме – шумът от Чехия се отразяваше в България главно през медията на чешкия премиер "Лидове новости"! Всичко живо в България цитираше нея за всичко по темата "ЧЕЗ", което се казваше в Чехия. А Бабиш е явно обвързан с чешкия президент Милош Земан, който пък явно политически гледа повече към Кремъл, отколкото към Брюксел. И ако Кремъл "помоли" учтиво и предложи нещо в замяна, защо да не получи малко помощ с марка "Прага"? Ти на мен, аз на теб – този принцип си важи на най-високото ниво в световната политика.

Дали сагата "ЧЕЗ" има прекалено явна руска жилка, ще стане ясно с течение на времето. Но не бива да подценяваме тази вероятност - само си припомнете, че в четвъртък сутринта Гинка хрисимо казва как е готова всичко да направи, за да може държавата т.е. премиерът да влезе в сделката, а по обяд вече говори за шантаж! Твърде чудно поляризиране, нетипично за послушно Борисово оръдие - а на такива достатъчно се нагледахме през годините. И звучи като предупреждение - братушката петолъчка не може без посредник-петолъчка, но може да си избере КОЙ да ѝ е посредник. Дотук Борисов още управлява ...

Едно е ясно – публично нещата стигнаха дотам, че Борисов беше притиснат да избере пътя на национализацията. А за нея със сигурност пак ще плащаме ние, данъкоплатците, но даже ще се радваме – нали няма да е Гинка! И щом няма да е Гинка, какво значение ще има кой е?! Дали Гинка просто не изпълни наистина предназначението си – за отговора на този въпрос няма да има обществен натиск и истерия. Точно както няма да има и относно това защо не пожелаха да дойдат инвеститори за ЧЕЗ извън Гинка, Ковачки, Вълканов ... Защото това е отговорът на въпроса как се докарахме дотук и как продължаваме да усещаме все по-силно шнура в контакта ...