Македонската "Кристална нощ"

Не е нужно много писане, за да се разбере; „Kristallnacht“ или Reichskristallnacht, Pogromnacht или Нощта на счупените стъкла) е акт на масово преследване на евреи в цяла Германия и части от Австрия на 9 и 10 ноември 1938 г. Еврейските домове бяха опустошени в няколко германски града, както и 8 000 еврейски магазина, градове и села, от цивилни и членове на СA, които разрушиха еврейски сгради с ковашки чукове, оставяйки улиците покрити със счупени прозорци и витрини. Оттам идва и името „Кристална нощ”. Много евреи са били бити до смърт (броят на загиналите е около 200 души), а 30 000 евреи са отведени в концентрационни лагери, 1668 синагоги са разрушени и 267 изгорени. Това биха били енциклопедичните данни, с които повече или по-малко всички са съгласни.

Резултатите от тази лудост са известни. Това е началото на упадъка на съчувствието, ако някои изобщо са го имали, към нацисткия режим, но и началото на Холокоста, като най-големия срам на 20 век. Последствията са ужасни: шест милиона евреи загинаха в Холокоста, а Германия (и Австрия) беше победена във войната, разделена и възстановена едва през 1990 г., с падането на Берлинската стена и Източния лагер като цяло. Днес Европа живее свободно!

Къде сме ние тук Македония и македонците? На път ли сме към Европа и свободния свят, както обичаме да си казваме и да се заблуждаваме?!

С Македония се случват отдавна забравени в цяла Европа неща, забравени в страните от бившия източен лагер, с изключение на "братска и любима" ни Русия, където човешките права са на нивото на правата на гражданите на Третия райх по времето на Хитлер. Потъваме в процесите на цензурирани личности и събития, в тълкуването на ситуации през визията на югославския комунизъм и най-вече през визията на Белград, наситена с наглед непреодолимата югоносталгия. Зад всичко това стои строгият поглед на Путин, болният човек от Москва и престъпникът срещу невинните народи на Украйна и Русия.

Нацистите вярвали, че евреите са проблемът за нахлуването на германската нация, така че те "решили" проблема с преследванията и Холокоста. Македонските южнокомунисти и българските болшевики смятат, че проблемът за нахлуването в Македония и България се крие в личностите на цар Борис Трети и Ванчо Михайлов, затова организират погроми, убийства без съд и присъда, както и административно насилие чрез множество „институции“, най-известните от които са Добой, Идризово и Белене. Преследвани и забранявани са всички, които са ги обявявали за ванчомиловци или монархисти, подло ги причислявали към фашистите. Така беззаконието беше одобрено от висшите власти, а насилието остана ненаказано.

Организирани са няколко процеса за престъпленията от Втората световна война, като Нюрнбергския процес, Токийския процес, българския безкраен и кървав насилствен процес, Парижкия процес и македонския инструктиран процес за "Ванчомихайловщина". България промени политиката си след 1990 г., така че вече открито се говори, че монархът не е "монархофашист", а Ванчо Михайлов е достоен защитник на българската национална кауза, както в България, така и в Македония, достоен борец срещу болшевизма. Къде се намираме?

Не сме освободени, все още сме под менталната упойка на Югославия и зоркия поглед на службите в Белград. Те са тук, сред нас и са участници във всичките ни събития...в "нашия" парламент и извън него. Москва е пратеник, Белград вдъхновител, а Македония изпълнител на тъмните заповеди от посмъртния сръбски комунизъм. Целият развит свят знае кои са Борис Трети и Ванчо Михайлов, само тук, в Македония, ги свързват с фашизма. Още повече вдъхновени от „болния човек“ в Москва, ръководил операция по „денацификацията“ на Киев и евреина Зеленски, сега атрибутът „фашист“ за Борис и Михайлов е плагиатски трансформиран в „нацист“! Това е притворство и услуга на Москва и Белград. На този в Белград, който "заличи" улицата, която носеше името на Гоце Делчев, като каза, че "някакви български комити" нямат място в града на "двете реки"! Така е.

Държавата Македония е превзета от шепа безродници, а правителството е безсилно да направи каквото и да било. Европа стъписано гледа как и тук ни се случва "Македонската кристална нощ", как се палят вратите на българските клубове в Македония и се чупят прозорците. Все още трябва да имаме някаква жертва, за да заприличаме най-после на Третия райх или Русия от времето на цар Николай и неговия погром над евреите. Всички имаме учители, а Хитлер е бил най-добрият ученик на Николай I и сатрап Джугашвили. Някои тук още ги честват и не могат да ги прежалят.

Работата е в беззаконието и безнаказаността. Фашистите и нацистите платиха скъпо за идеята и действията си чрез съдебните процеси. Съдилищата обезличиха морално и психологически тяхната дейност, а присъдите чрез разстрел или обесване (или без присъди) само потвърдиха факта на престъплението. Не всички присъди бяха справедливи, но времето също беше несправедливо!

В страните на комунизма нямаше съдебни процеси, които да осъдят характера и делата на онези, които насилствено прилагаха нечовешки режим на убийства и насилие, конфискация на имоти, национализации, експроприации и подобни беззакония. Създателите на "комунизма" останаха недосегаеми, все още са сред нас и все още ни продават акъл, дори и насилствено, с предишните методи, твърдейки, че този режим е хуманен и прогресивен, а всички останали са "ненародни" и фашистки. За това е и палежът на клуб "Иван Михайлов" в Битоля, и многократното чупене на прозорците на клуб "Цар Борис Трети" в Охрид. Извършителите се знаят, но няма наказания, няма политическо и морално осъждане.

Под името някакъв антифашизъм се пропагандира всякаква омраза към българите в Македония, пропагандират се антиевропейски идеи за развитие и се разпространява социално пораженчество. Малката слаба държава стои и гледа безпомощно как шепа безродници, разположени във всички обществени слоеве, от депутатските банки, до бездомниците по пейките в градските паркове, говорят и сеят омраза към българския народ, държава и история, цялата наситена с твърдения от „добрите стари времена на червения паспорт“. Те искат да пътуват в Европа, но с „паспорта на Тито“, а всички други възможности за достъп до европейските ценности са неприемливи за тях.

Македония вече на няколко пъти е преживявала своите "кристални нощи". Правителството мълчи. Добре е, ако не иска да реагира и се съгласява със стореното. Това е позиция на една държава, тази позиция трябва да се обяснява и уважава. Тогава македонските българи ще са наясно с бъдещето си в родината си и ще трябва да търсят изход от евентуалния „български” Холокост, който би могъл да последва такава стерилна позиция на македонската държава.

Лошо е, ако държавата иска, но не може, няма сили да реагира. Говори се за разбита държава, безсилна да осъществи демократичните процеси под нейната юрисдикция. По този начин няма да се стигне до Европа, а изоставането в европейската интеграция може да означава само разпад на държавата. Това нещо се вижда и сега!

Трябва ли да чакаме човешка жертва или повече жертви, за да разберем нашата позиция и да видим изхода си?

Нито една сметка не остана неплатена. Протестните ноти на МВнР на България звучат сякаш безсилно. Но това е така само на външен вид... и не е само министерството. Неправителствени организации и фондации следят ситуацията у нас. Фондация "Българска памет" на д-р Милен Врабевски следи ситуацията и покрива щетите по клубовете, които самата тя финансира. Това е нова, различна форма на „скрининг“ от познатите ни. Това е европейски и световен стандарт, наложен от фондация. Затова един ден, в близко бъдеще, следващите македонски поколения ще плащат сметките за омразата и насилието над македонските българи... Европа ни гледа внимателно, страхувайки се от повторение на историята!

Автор Владимир Перев