На 7 февруари излиза "Вечерни слънчогледи" на Георги Константинов

Вечерни слънчогледи...

Не искат те луна –

главите са навели

към тъмната земя.

Не се интересуват

от бледите звезди.

Небето им е чуждо,

различно отпреди.

Изчезнал е там Богът

на общия им ден...

Отдъхват си, свободни

от златния му плен.

Не гледат и съседа си.

А в здрачна тишина,

загледани във себе си,

те виждат светлина.

Георги Константинов е роден в Плевен (1943). Завършил е българска филология в СУ „Климент Охридски“. Бил е главен редактор на списание „Родна реч“, на литературно списание „Пламък“. Председател на българския П.Е.Н. център (2001) и почетен председател (2013).

Той е автор на повече от 35 стихосбирки: „Една усмивка ми е столица“, „Неграмотно сърце“, „Общителен самотник“, „Обичам те дотук“, „Дърво и птица“, „Вечерна дъга“, „Врана в снега“, „Вълнение в Константинопол“, „Миг като вечност“, „Роднина на дъжда“, „Непадаща звезда“ и др.

Стиховете на Георги Константинов са превеждани на английски, френски, руски, японски, португалски, немски, сръбски, турски, гръцки, хинди, арабски, фарси и др.

Авторът е носител на много национални и международни награди за поезия и книги за деца.