На ниво комисия: Приеха спешен ремонт на антикорупционния закон

Причината за спешния ремонт на закона е тълкувателното решение на ВКС от петък, което преурежда законодателната воля не от този парламент, не от миналия, а от поне три парламента назад, поясни Данаил Кирилов. Последиците от тълкувателното решение вече са налице – има данни за прекратени дела, посочи той и предупреди, че тази практика ще продължи и затова сега се бърза с промените в закона.

Чиновниците считат, че борбата с корупцията нарочно удря по "дребни държавни риби"

Борбата с корупцията в България придобива интересни размери, тъй като обикновени държавни чиновници трябва да декларират притежават ли ...

Прочети повече

Предлаганите промени отразяват действителната воля на законодателя, възприета още със Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество, който е отменен и продължен с действащия Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, а именно упражняването на правото на иск за отнемане на незаконно придобито имущество да е самостоятелно производство, необвързано от развитието на наказателния процес, поясни Кирилов.

Той представи и становището на 11 съдии, подписали с особено мнение тълкувателното решение на ВКС и каза че изцяло подкрепя техните мотиви. Спешността беше продиктувана в голяма степен от опита с тълкувателно решение да се пренапише закон и нямаше как законодателят да не подготви адекватна реакция, каза още председателят на комисията. Позицията му бе подкрепена и от председателя на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество Пламен Георгиев, който заяви, че спешността е практическа. Двадесетина дела се очаква да бъдат прекратени за повече от 22 млн. лв и цифрата продължава да нараства, освен това има 300 висящи дела в съда и това показва защо е необходима спешност в приемането на предлаганите промени. Той изрази недоумение от тълкувателното решение. Недопустимо е, подчерта той, да се променя закон с такова решение и да се тълкуват абсолютно ясни норми. Дали ще има гражданска конфискация или не – законодателят е казал. Това не е във властта на съда, категоричен е Пламен Георгиев. По думите му с противоречивите текстове в тълкувателното решение се променя действителната воля на законодателя, което е много опасно. „Не бива да допускате намесването на една власт в правомощията на друга“, каза той на депутатите.

Правосъдният министър Цецка Цачева също изрази подкрепа за предлаганите промени. Тя изтъкна, че гражданската конфискация не представлява наказание за лицето. Наказателната отговорност се реализира с дейността на съдебната власт и в много случаи трудно се набират достатъчно доказателства, за да се стигне до осъдителна присъда и налагане на съответно наказание в наказателното производство. В тези случаи необяснимото богатство може да бъде установено, а плодовете му да бъдат проследени и отнети – това е целта на гражданската конфискация като нов институт в европейското право, чрез който по гражданскоправен ред се възстановява справедливостта чрез отнемане на незаконно придобито имущество, поясни Цачева. Тя защити и предвиденото влизане в сила в законопроекта със задна дата. Предлага се промените да влезнат в действие от 23 януари 2018 г. „В българския правен ред няма изрична норма, която да забранява обратното действие“, изтъкна министър Цачева.

Вътрешният министър Младен Маринов също засвидетелства подкрепа и подчерта, че с предлагания законопроект ще бъде възстановена възможността законът да постигне своята цел в пълен обем и да се защити държавния интерес по отношение на противодействие на корупцията, чиято основна цел е придобиване на имущество и облаги, които не се полагат.

Съдът все по-често реже КПКОНПИ за дела за незаконно имущество

Увеличава се броят на случаи, при които има основание да се стига до съд заради потенциално незаконно придобито имущество, биват блокир...

Прочети повече

Съдия Борислав Белазелков от ВКС обърна внимание, че не само наказателната колегия, но и гражданската колегия на Върховния съд смята, че престъпленията трябва да бъдат преследвани, че придобитото по престъпен начин трябва да бъде отнето. Тълкувателното решение е по втория закон само и не касае нито първия, нито третия (сега действащия) закон и какво ще приеме парламентът по повдигането на обвинения, прекратяване на наказателно дело, осъдителна присъда – това няма отношение към тълкувателното решение, каза той. Според него значението на тълкувателното решение е доста по-ограничено от това, което се говори за него. Спорът, който разреши това тълкувателно решение, е какво е значението на прекратяването на наказателното разследване – дали значението му е, че прави недопустим иска или има значение за основателността на иска, поясни съдия Белазелков. Според съдиите, изразили особено мнение, продължи той - това не би трябвало да има значение за процесуалната легитимация, т.е. допустим ли е искът, тъй като това има значение единствено за основателността на иска. Затова част от колегията смята, че последиците от прекратяването са процесуалноправни, а другата част – че са материалноправни и трябва да бъдат съобразени в решението по същество на делото.

Когато има противоречива съдебна практика ВКС би трябвало да е последен, който да каже, че законът е много ясен и няма нужда от тълкуване, каза още върховният съдия. „След като се е стигнало до противоречива съдебна практика, струва ми се че няма кой друг в държавата да уеднакви тази практика“, каза той в защита на критикуваното тълкувателно решение на ВКС.

Тълкувателното решение е от 7 декември т.г. по дело от 12 октомври 2016 г., уточни главният прокурор Сотир Цацаров и заяви, че позицията на прокуратурата е категорична и еднозначна за подкрепа на законопроекта. Той посочи, че в особеното си мнение съдиите от ВКС казват, че тълкувателното решение не отговаря на точния смисъл и целта на закона. В особеното мнение се акцентира и на решението на  Конституционния съд по конституционно дело 6 от 2012 г., в което Конституционният съд съвсем ясно, недвусмислено и неподлежащо на каквато и да е интерпретация казва, че гражданската конфискация на имущество с незаконен източник не е обвързана с развитието на наказателния процес и приключването му с влязла в сила присъда, посочи още Цацаров.  Според него тълкуването на закона, което се предлага с тълкувателното решение на ВКС, всъщност е въпреки закона и при ясна воля на законодателя и въпреки решението на Конституционния съд по конституционно дело 6 от 2012 г. „Аз дори не мога да кажа че това тълкуване дописва закона. Това тълкуване просто изменя, променя закона. При цялото ми уважение към съда – съдът не създава закони. Той има единственото право да ги прилага. В конкретния случай единственият начин да се приложи точно закона или по-точно действителната воля на законодателя е приемането на този законопроект. Впрочем, това е единственият начин да се възстанови справедливостта, която според мен е крещящо нарушена с това тълкувателно решение", добави главният прокурор.