Нова книга от Сара Нович разказва за жестовия език и общността на глухите

  Рийз Уидърспун

Катерина Бинвичини: Нашите спомени са продукт на социалната класа, към която принадлежим

Катерина Бонвичини е италианска писателка, която разделя времето си между Рим и Милано. Завършила е модерна литература в университета в...

Прочети повече

Роман, който следва година на разтърсващи, житейски, политически, семейни и романтични промени в живота на една директорка и нейните ученици в американско училище за глухи.

Това е история за жестовия език и четенето по устни, изолацията и несправедливостта, първата любов и загубата и най-вече за постоянството, дързостта и радостта от живота. Поглъщащ и многопластов роман, едно незабравимо пътешествие в общността на глухите, което доказва колко сме свързани и колко сходни са стремежите ни да бъдем обичани и щастливи.

Сара Нович е родена през 1987 г. Живяла е в Хърватия и САЩ. Завършила е висшето си образование (MFA) в Колумбийския университет в Ню Йорк със специалност художествена литература и превод. Освен писател и преводач, тя е художествен редактор на Blunderbuss Magazine и професор по творческо писане. Нович е носител на ALTA Travel Fellowship на Американската асоциация за литературен превод (2014) и на Alex Award (2016 за „Момиче на война“). Като глух романист и активист за правата на глухите, тя пише редица статии за предизвикателствата, пред които са изправени глухите автори.

„Момиче на война“ е първата ѝ книга, преведена на български език през 2021 г. Как изглежда войната в бивша Югославия през очите на едно дете? Какво може да накара едно добро момиче да грабне оръжието? Можеш ли да намериш себе си, след като си изгубил връзка с корените си? Сара Нович дава отговор на тези въпроси в брилянтния си бестселър.

Излиза "Лятото на островните цветя" от Мина Голд

Какво би направил, ако всичко, което имаш е един малък дакел, островната къща на баба и дядо, малко наследство и една голяма мечта? Ко...

Прочети повече

Също толкова въздействаща е и новата ѝ книга „Честно казано“ (True biz), която Рийз Уидърспун включи в читателския си клуб Reese's book club през април. Веднага след излизането си книгата се превръща в бестселър на New York Times и продължава да получава възторжени отзиви от читателите и критиката. Вече се работи и по сериал по книгата, като в една от главните роли ще влезе глухата американска актриса Милисънт Симъндс – звезда от трилъра „Нито звук“ (A Quiet Place), а Сара Нович е част от продуцентския екип.

Преводачката Деница Райкова за романа

Едно от най-хубавите неща в преводаческата професия е, че поне веднъж на няколко години се появява книга, която влиза ужасно дълбоко в ума и душата ти, превзема мислите ти, кара те да бъдеш безкрайно благодарен за това, което имаш.... и ти разбива сърцето. Тази книга е от тях.

Защото тя е много, безкрайно много повече от просто една история, чиито герои са глухи. Повече е дори от паралелно разказаните истории на Фебруъри, Остин и Чарли. Това е история за борбата за оцеляване - не само на нейните герои, а и на тяхното училище. История за борбата за оцеляване на една цяла култура. За отношението през вековете и годините към тези, които просто наричаме "глухи", често без да проумяваме целия смисъл на тази дума и последиците от това, че са такива.

В тази книга има неща, които ще ви стреснат. Неща, които ще ви накарат да се замислите.

Издателство Лемур представя “Вдъхновенията на Артиста“ от Дамян Д. Рейнов

Жадувате ли за разнообразие? А бихте ли се осмелили да пробвате различни жанрове? Тогава сте попаднали на правилната книга. „Вдъ...

Прочети повече

Имаше време, в което не разбирах склонността на американците да създават "групи за подкрепа" за какво ли не. Струваше ми се, че това само кара човек да потъва още повече в съответния проблем. Пак по тази причина си мислех, че понякога специализираните училища по-скоро възпират развитието на един увреден /сляп или глух/ човек, вместо да го подпомагат. Защото ми се струваше, че така просто се научаваш да се справяш в среда, населена с други като теб - и си безпомощен в "общата" среда.

След тази книга вече не смятам така. Защото знам историята зад всичко това. Познавам - поне донякъде - т. нар. Глуха култура. И затова списъкът в края на книгата ме натъжи. Училищата за глухи в Щатите изчезват. С тях се губи и Глухата култура. И се засилва стремежът тези хора да бъдат превърнати в "нормални".

"Увреден" не значи "ненормален". Много "чуващи" сякаш не чуват наистина. А понякога е нужно не само да слушаме, а и наистина да чуем. И често именно онези, "глухите", чуват някои неща по-ясно от нас.