НА ЖИВОВойната в Украйна

Нова книга от Сара Нович разказва за жестовия език и общността на глухите

1240

"Дори не мога да опиша с думи всички чувства, които провокира тази книга! Отваряща очите и прочувствена история за човешките взаимоотношения и красотата и несгодите, вплетени в общността и културата на глухите. Това е едновременно образователен и наелектризиращ поглед към живота на едно семейство, докато те се борят да изградят връзки, дори когато външният свят заплашва да затвори вратата пред тях. Толкова много ми хареса тази история, не е за изпускане!"

  Рийз Уидърспун

 

Роман, който следва година на разтърсващи, житейски, политически, семейни и романтични промени в живота на една директорка и нейните ученици в американско училище за глухи.

Това е история за жестовия език и четенето по устни, изолацията и несправедливостта, първата любов и загубата и най-вече за постоянството, дързостта и радостта от живота. Поглъщащ и многопластов роман, едно незабравимо пътешествие в общността на глухите, което доказва колко сме свързани и колко сходни са стремежите ни да бъдем обичани и щастливи.

Сара Нович е родена през 1987 г. Живяла е в Хърватия и САЩ. Завършила е висшето си образование (MFA) в Колумбийския университет в Ню Йорк със специалност художествена литература и превод. Освен писател и преводач, тя е художествен редактор на Blunderbuss Magazine и професор по творческо писане. Нович е носител на ALTA Travel Fellowship на Американската асоциация за литературен превод (2014) и на Alex Award (2016 за „Момиче на война“). Като глух романист и активист за правата на глухите, тя пише редица статии за предизвикателствата, пред които са изправени глухите автори.

„Момиче на война“ е първата ѝ книга, преведена на български език през 2021 г. Как изглежда войната в бивша Югославия през очите на едно дете? Какво може да накара едно добро момиче да грабне оръжието? Можеш ли да намериш себе си, след като си изгубил връзка с корените си? Сара Нович дава отговор на тези въпроси в брилянтния си бестселър.

Също толкова въздействаща е и новата ѝ книга „Честно казано“ (True biz), която Рийз Уидърспун включи в читателския си клуб Reese's book club през април. Веднага след излизането си книгата се превръща в бестселър на New York Times и продължава да получава възторжени отзиви от читателите и критиката. Вече се работи и по сериал по книгата, като в една от главните роли ще влезе глухата американска актриса Милисънт Симъндс – звезда от трилъра „Нито звук“ (A Quiet Place), а Сара Нович е част от продуцентския екип.

Преводачката Деница Райкова за романа

Едно от най-хубавите неща в преводаческата професия е, че поне веднъж на няколко години се появява книга, която влиза ужасно дълбоко в ума и душата ти, превзема мислите ти, кара те да бъдеш безкрайно благодарен за това, което имаш.... и ти разбива сърцето. Тази книга е от тях.

Защото тя е много, безкрайно много повече от просто една история, чиито герои са глухи. Повече е дори от паралелно разказаните истории на Фебруъри, Остин и Чарли. Това е история за борбата за оцеляване - не само на нейните герои, а и на тяхното училище. История за борбата за оцеляване на една цяла култура. За отношението през вековете и годините към тези, които просто наричаме "глухи", често без да проумяваме целия смисъл на тази дума и последиците от това, че са такива.

В тази книга има неща, които ще ви стреснат. Неща, които ще ви накарат да се замислите.

Имаше време, в което не разбирах склонността на американците да създават "групи за подкрепа" за какво ли не. Струваше ми се, че това само кара човек да потъва още повече в съответния проблем. Пак по тази причина си мислех, че понякога специализираните училища по-скоро възпират развитието на един увреден /сляп или глух/ човек, вместо да го подпомагат. Защото ми се струваше, че така просто се научаваш да се справяш в среда, населена с други като теб - и си безпомощен в "общата" среда.

След тази книга вече не смятам така. Защото знам историята зад всичко това. Познавам - поне донякъде - т. нар. Глуха култура. И затова списъкът в края на книгата ме натъжи. Училищата за глухи в Щатите изчезват. С тях се губи и Глухата култура. И се засилва стремежът тези хора да бъдат превърнати в "нормални".

"Увреден" не значи "ненормален". Много "чуващи" сякаш не чуват наистина. А понякога е нужно не само да слушаме, а и наистина да чуем. И често именно онези, "глухите", чуват някои неща по-ясно от нас.

Катерина Бинвичини: Нашите спомени са продукт на социалната класа, към която принадлежим

Катерина Бонвичини е италианска писателка, която разделя времето си между Рим и Милано. Завършила е модерна литература в университета в...

Вижте всички последни новини от Actualno.com

Етикети:

Още от Книги

След шест години пауза Харуки...
"Времеубежище" на Георги Господинов...
Издателство Лемур представя...
Има ли шанс "вятърът на промяната"...
"Сигурд, Убиеца на дракона" ни...
Книга за изкуството да лъжем и...
(Не)форматът продължава традициите...
Психиатърът Бернардо Стаматеас...
Нова книга на Националния исторически...
"Енергия!" на д-р Ане Флек или...
Излезе "Разговори на кафе със...
"Мъжът от влака в 6:20" - нова книга...

Последни новини