Откъс от "Лятната къща", Джени Хейл

- Извинете, господине – разнесе се висок мъжки глас някъде пред нея и мигновено привлече вниманието й като магнит. – Ще направите ли изявление? – Някакъв мъж с айпод и чанта през рамо, навярно репортер, вървеше забързано през тълпата.

"Лятната къща" - идеалното лятно четиво!

Когато завършвах колежа, един приятел ми каза, че от мен със сигурност ще стане писател. Обичах да чета и да разказвам истории, но едва...

Прочети повече

Няколко секунди Кали наблюдаваше случващото се и се чудеше какво ли е намислил мъжът. Никога досега не беше виждала такова вълнение в това малко градче. Любопитна да узнае какво се случва, тя забърза напред. Едва изминала няколко крачки, настигна мъжа и разбра, че той гони някого. Последва го сред малката тълпа, която се бе насъбрала край магазините, като в същото време продължи да търси подходящо място за обяд. Кали видя мъжа, когото репортерът преследваше, и го разпозна в мига, в който той тръгна право към нея.

- О, ето те и теб! – каза той и я хвана под ръка.

- Какво? Аз...

Преди да разбере какво се случва, Люк Съливан, наследникът на богатото семейство Съливан, я поведе със себе си. Беше чела за него в местния вестник. Семейството му се занимаваше със строително предприемачество и беше забогатяло от сделки по крайбрежието на бариерните острови, а след това бизнесът му се бе разраснал из цялата страна. Люк се беше върнал в Аутър Банкс, за да работи по последния проект на фирмата „Блу Уотър Сейлинг“ – една от големите компании, предлагащи водни спортове, – и бе довел със себе си много репортери. „Блу Уотър Сейлинг“ се развиваше добре и се радваше на голяма популярност – точно като яхтената компания във Флорида, която семейството притежаваше. Носеха се слухове, че баща му скоро ще се пенсионира, а Люк, който беше единственият му син, щеше да поеме управлението на тази златна мина. Според статиите, които Кали бе прочела, неговата дъщеря – Джулиет Съливан, имаше съвсем други интереси.

Обет за мълчание

С умението си да преплита вълнуващи любовни истории с динамични сюжети Джейн Ан Кренц се превърна във водещ автор в съвременната дамска...

Прочети повече

Люк стискаше нежно ръката й и я водеше напред, а циферблатът на ролекса му отразяваше слънцето и я заслепяваше, въпреки че носеше слънчеви очила. Репортерът ги следваше бързо.

- Съжалявам – обърна се през рамо Люк. – Имам... уговорка за обяд. Не мога да говоря с вас сега.

Репортерът продължаваше да върви зад тях, но забави крачка. Те обаче не намалиха темпото. Люк гледаше напред, на лицето му беше изписана решителност, докато я водеше надолу по тротоара. Кали забеляза погледите на хората. Накрая той влезе в някакъв магазин. Вратата се затвори зад тях и те се озоваха във входа на малка плажна галерия.

Люк пусна ръката й, без да сваля поглед от вратата. Кали погледна продавачката. Жената изглеждаше не по-малко изненадана от появата им.

Когато се увери, че никой не ги преследва, той се обърна към Кали.

Катрин Тейлър: Всяка история, дори да остане непубликувана, има смисъл

Катрин Тейлър е немска авторка, добила известност в родината си с еротичната поредица „Цветовете на любовта“, която включва...

Прочети повече

- Съжалявам – каза й и отново хвърли поглед към вратата, преди да насочи цялото си внимание към нея.

Тя беше виждала лицето му на снимки в списания, които рекламираха района пред туристите. Но той не живееше като тези туристи. Според статиите, той притежаваше вила, която по-скоро приличаше на замък. Домът му струваше два милиона долара и беше разположен на площ, която навярно се равняваше на една трета от територията на цялото градче. Имотът беше на уединено място на брега край морето и разполагаше с два басейна и тенис корт.

Той беше висок и в отлична форма, с пясъчноруса коса, която падаше по челото му и го караше да изглежда по-млад, отколкото бе в действителност. Кали беше прочела, че е едва година по-голям от нея, но излъчваше някаква опитност, заради която изглеждаше много по-зрял и мъдър. Носеше плажни шорти и небрежна тениска, но изработката им издаваше, че са му стрували цяло състояние. Той пристъпи към нея и тя се почувства неудобно. Как ли изглеждаше в момента? Косата й беше пристегната в опашка, ръцете й бяха мръсни от работата в двора. Люк бе безупречно чист и прекрасен. Гледаше я с морскосините си очи.

- Люк Съливан – подаде й ръка той.

Кали Уийвър – отвърна тя, все още леко замаяна от случилото се.