Откъс от "Последните дни на Ханс", Михайло Свидерски
Ако мислите, че след като най-брутално бях свален от трона, изпаднах в депресия, се лъжете. Никой не ми отне силата, тя остана в мен като огън, гори, бори се с новото време и в мен няма място за отчаяние, защото вече не си поставям никакви цели, не реагирам на външните обстоятелства, успях да се успокоя, да се увия като бебе в завивката си и да си почивам. Всичко това доказва, че далеч не съм перфекционист. Днес съм затворник, влюбен в своя затвор. Затова реших да се открия, да сваля маските, да отхвърля безнадеждността.
С роман за Хитлер млад македонец влиза в голямата европейска литература
Младият македонски писател Михайло Свидерски написа роман, който може да заеме мястото сред най-забележителните творби на новата европе...
„Изповядвал ли сте се някога?“ – пита отец Августин.
За това би трябвало да говоря с дни, си казвам и се усмихвам.
„Имам много за разказване“ – казвам му, а той кима с глава, сякаш знае кой съм.
„Вие отлично говорите испански, с незначителен чужд акцент.“
А ако знаеше, може би щеше да откаже да ме изповяда. Почувствах някаква решителност да му се разкрия, защото не можех да понасям този затвор в себе си, в който виждах лицето си с маски. Колко болезнено и ужасно е това да се отречеш от себе си завинаги, да се преобразиш, нещо като да ти одерат кожата и да ти пресадят друга.
Издаване на книга е наградата за победителя в "Горчиво вино 2022"
До 15. 08. 2022 г. ще бъде приемани творби за участие в Деветия национален конкурс за любовна лирика „Горчиво вино 2022“. С...
„Аз не ви убеждавам, отче, нито имам такива намерения, аз казвам това, което е. Така един добре утвърден, йерархически организиран режисьор на световните представления подготвя сцената, избира актьорите и им дава ролите, вдига и спуска завесата, това е едно и също представление, за което народните маси мислят, че пред тях винаги се представя нова премиера, ръкопляскат, радват се на промяната на една власт и на идването на новата, бунтуват се, роптаят, борят се. Никой не иска да сади цветя в градините, а всички бързат да ги откъснат, за да разкрасят домовете си с букети. Но цветята не са толкова много, колкото са вазите с вода, които нетърпеливо чакат да им дойде редът и в тях да натъпчат колкото се може повече цветя. Така е и с ресурсите. В много близко бъдеще войните, които ще се водят за водата, ще бъдат по-страховити от всички войни досега. Човекът трябва да пие вода и ще се бори не за идеологии, каузи, интереси, а за себе си, за водата. Неговият инстинкт ще се бори отвътре, ще крещи „дай ми вода!“ повече от всички пушки, танкове, самолети и кораби. Сега всички си мислят, че петролът е нещо много ценно, малодушни и суетни световни идиоти печатат пари и ги пускат в обръщение без покритие, имат своя бюрокрация от слепи извършители. Открито извършват геноцид в Африка, ваксинират невинните деца с отрови, после им пращат мисионери да се молят за тях – прекръства се, – и затварят очите на всички, които държат под своята обсада, а искат да погледнат нагоре, крадат Бога на хората и ги оставят без надежда, покривайки ги с мрачен и тежък плащ, а истински вярващите деморализират, обезкуражават ги в подвизите им, тласкат ги към дъното.
Отче, аз сънувам и умирам от страх, като виждам как в тайните лаборатории на кроячите на съдбите се произвеждат опасни вируси, които се изпращат в епруветки из света, после слушам за епидемии, неизлечими болести и човек би трябвало да е прекалено наивен, за да повярва на лъжите им. Стотина души играят шах на картата на света, ето ги пред нас, виждам ги, седят и ни гледат кръвожадно.“
„Направиха толкова много тайни общества – продължавам, – после ги противопоставиха едно на друго, уж че има повече сили, които се борят помежду си, а оставят върха, който ги контролира, съвсем непроменен. Те имат своя религия, свои култове, свои вярвания, съвсем различни от тези на останалия свят, затова и мразят света.“
„Нашата вяра побеждава всичко на света“ – казва отецът.
„Когато заробиш някого икономически, това е достатъчно, за да го притежаваш, още по-лесно е, когато сам си печаташ парите, тогава можеш да платиш всички сметки. От тях няма спасение, отче, те са дяволи. Вече никой не покорява с война, този метод е остарял, да кажем, просто излезе от употреба, сега поробват душите, не телата, навлизат по-дълбоко. Поробената душа е покорна и живее в страх, постоянно я плашат, че ако им откаже вярност, ще попадне в лоши ръце, без да знае, горката, че е в ръцете на дявола. Така всяка криза е създадена първо в техните умове, а после в реалността.“
Азем Делиу: Свободата не създава изкуство, но изкуството създава свобода
Романът „Записки на Червея Смолински“ среща българския читател с недостатъчно познатата у нас литература на Косово. Издание...
Вижте всички последни новини от Actualno.com
Още от ЛИТСПОТ:
Пролетта на емигрантите: Глава 5. „Преди години обикаляхме всички митинги. И какво от това?“
Изкуството срещу войната: Марк Твен и "Военна молитва" (СНИМКИ)
Откъс от "Децата на хълма", Дженифър Макмеън
Откъс от "Терапията", Себастиан Фитцек
Пролетта на емигрантите: Глава 4. Фейсбук – животът на емигрантката Теди
Откъс от "Лечебните адаптогени", Теро Исокаупила и Даниел Раян Бройда
Откъс от "Аделейд", Дженевийв Уилър
Пролетта на емигрантите: Глава 3. "В държавата става нещо"
Редактор:
Евгения Чаушева
Етикети: Издателство Персей Последните дни на Ханс Михайло Свидерски