Познавате ли симптомите на депресията?

Важно е обаче да се познават типичните симптоми на депресията, защото заедно със сърдечно-съдовите заболявания тя става все по-разпространено страдание при съвременния човек. От депресия страдат милиони хора, а според различни изследвания 20 на сто от населението в развитите страни са с депресия. Тя е сериозно заболяване, което носи страдание не само на болния, а и на неговите близки. Заради недостатъчното познаване на симптоматиката й често не се търси лекарска помощ или се търси едва в тежката степен на депресията, когато справянето с нея е по-трудно и изисква повече време. През последните две-три десетилетия Световната здравна организация и здравните органи в развитите страни полагат усилия за по-добра информираност за заболяването и за неговото лечение.

Проявите на депресията са разнообразни, но е добре да се познават най-типичните симптоми, които могат да подскажат, че близък човек е в депресия и трябва да се търси специализирана помощ.

Изолацията е една от проявите на болестта. Потиснатостта, тревогата, самообвиненията карат хората да се усамотяват, за да се ориентират в себе си и в емоциите си. Ако човек изведнъж стане затворен и нерешителен или пък напрегнат и раздразнителен, напълно е възможно да е в депресия.

Болестта изтощава. Затова хората, които постоянно се самоанализират в опити да разберат какво става с живота им, се оплакват от умора. Депресивното състояние изсмуква голяма част от енергията на болния и за решаването на ежедневни или важни задачи не му остават сили. Умората води до нарушаване на съня, до промяна на структурата и дълбочината му, често и до безсъние. Проблемите със съня пък допринасят за задълбочаване на депресията.

Липсата на мотивация често не е просто промяна на навиците, а симптом на депресия. Точен до пунктуалност колега, едва ли ще започне редовно да закъснява за оперативки. Депресираните хора губят мотивация не само за работа, а и за да станат сутрин от леглото, да си измият зъбите, да излязат от дома си. Продължителното нежелание за каквато и да е дейност е поведенческа проява, на която трябва да се обърне внимание.

Рязка промяна на темперамента у винаги спокоен и позитивен човек в точно обратната посока също е симптом, заслужаващи внимание. Нервниченето му, озлоблението му, безсмислените му спорове и опитите му да наложи гледната си точка за каквото и да е на всеки, който не е съгласен с него, е сигнал, че той може да страда от депресия. Болестта е стрес, който може да доведе до засилване или отслабване на емоционалните прояви. Ако човекът стане апатичен и спре да реагира на случващото се край него, възприемайки всичко като нещо в реда на нещата, значи депресията го изсмуква емоционално.

Промяна на външния вид - рязкото отслабване или напълняване без рационално обяснение за това е външна проява за промяна в хранителното поведение на човека. Депресивните настроения често са съпътствани от анорексията, булимията и орторексията заради нереалистична представа за външния вид, вманиачаване в контролиране на теглото и в здравословното хранене. Към промяната на външния вид може да се причислят и занемаряването на собствения външен вид и на облеклото. Последните са сигурен симптом за депресия при хора, които винаги са се поддържали и са се стремели да правят добро впечатление на околните.

Симптом на депресия е и липсата на интерес към секса, макар че отказът от сексуална близост може да е следствие от много и различни причини. Все пак сексуалната дисфункция, съчетана с чести промени в настроението, е сигурен симптом за депресивно състояние. Защото човешкият мозък има пряка връзка с половата система на човека. Влечението към партньора се ражда в мозъка и оттам чрез невротрансмитерите се предава към половите органи с притока на кръв към тях. При депресирания човек невротрансмитерите не могат ефективно да предават “информацията”. Неустановената и нелекувана депресия често води до отчуждаване на партньорите и превръща интимната им близост в сложна задача, която може да задълбочи депресията.

Важно е да се знае, че тези прояви са симптоми за депресивно състояние, ако поне една от тях продължава поне месец. Тогава трябва да се търси специализирана психологическа или психиатрична помощ. Защото често депресията се възприема и от болните, и от близките им, и от околните като склонност към промяна на настроенията, като тежък характер или като соматично заболяване заради някои нейни физиологични прояви. Докато се лекуват тези прояви, болестта се задълбочава, а когато болният стигне до психиатъра вече е с тежки хронични симптоми на депресия.

Често хората се страхуват да потърсят помощ при специалист по психични разстройства заради притеснения от възможни социални ограничения - диспансеризация, забрана да карат автомобил, да пътуват в чужбина. Заради опасения от отношението на околните, ако разберат, че се лекуват при психиатър. Дори заради опасения от негативно влияние на медикаментозното лечение на заболяването.

Депресията е сериозно заболяване, за лечението на което е нужна помощта на специалисти психиатри. Защото колкото по-рано се постави диагнозата и започне правилното лечение на болестта, толкова по-големи са шансовете за справяне с нея и оздравяване. За да не се стигне до цикличност на депресивните състояния и до тежка степен на депресия, която често е съпроводена с желание у болния да сложи край на живота си.