Ричард Тревитик създава първия парен локомотив

Хъмфри е толкова изненадан, че прави сделка с железаря Ричард Кроуши, че машината ще издържи маса от поне 10 т, минавайки по железницата между Пенъдарен и Аберкънон, разстоянието между които е 16 км.

На сцената на Болшой театър се състои премиерата на балета Лебедово езеро

Това е първият балет на Чайковски. Той често и с удоволствие е поемал платени поръчки, а в този случай го прави, както споделя в писмо ...

Прочети повече

Тя е с 2 гладки колооси с диаметър 4,5 фута (1372 мм). Има дълъг 6 фута (1829 мм) парен котел. Налягането в него е 45 lb на in2 (≈ 3,2 кг/см2). Изпарителната тръба минава 2 пъти през котела (напред и назад). Парният цилиндър, единствен в цялата машина, е вграден в котела за да се предпази от охлаждане. Буталният прът е свързан към двата колянови вала чрез равнораменна кобилица, а те пък въртят централния вал, към който има прикрепен маховик (за да се преодолеят мъртвите бутални точки) и зъбно колело. Последното задвижва второ зъбно колело, което пък движи колоосите. По-късно се оказва, че за парните машини зъбните колела са непрактични и не се използват повече. Скачването на колоосите също е изоставено, но подновено отново от Джордж Стивънсън, където обаче се използват сцепни щанги

Локомотивът е наречен „Invicta“ или „Pen-Y-Darren Locomotive“ (тъй като началната точка на първото му пътуване била Пенъдарен). Първото му официално пътуване е на 21 февруари 1804 по железницата „Мърдър Тидфил“ между Пенъдарен и Аберкънон (около 16 км), като той се представя много по-добре от очакваното. Към него са прикрепени 2 вагона с 10 тона желязо. Освен това във вагоните има още 70 човека, което прави обща маса ≈ 24,5 тона. 16-километровото разстояние е изминато за 4 часа и 5 минути. Но изобретателят смятал, че представянето можело и да бъде по-добро, ако по железницата не били израснали дървета, за отсичането на които машината трябвало да спира.