НА ЖИВОВойната в Украйна

Шефът на КЕВР посочи как се намаляват сметките за ток с над 30%

11024

Темата за мерките, които трябва да се предприемат за енергийно бедните потребители е много важна, защото в основата на българската държава стои Конституцията. На това обърна внимание председателят на КЕВР Иван Иванов.

"Още в 1991 г. Йосиф Петров и Валери Петров написаха преамбюла на българската Конституция, с който заложиха, че българската държава е демократична, правова и социална, а важен сегмент в изпълнение на ангажиментите на България като социална държава, е грижата за енергийно бедните потребители", посочи той.

Актуално е, защото през тази година, в резултат на войната в Украйна наистина цените на основните фосилни енергоизточници полудяха, отбеляза още Иванов и припомни, че бяхме свидетели как цената на електроенергията на българската енергийна борса достигна близо 1200 лв. на мвч., а цената на природния газ за септември беше 353 лв. на мвч. "Всичко това се понася най-трудно от хората, които са бедни, защото те нямат никакви налични средства, за да преодолеят този праг на цените и да осигурят нормално пребиваване в тези месеци на себе си и на своето семейство", изтъкна той.

Ето какво още каза председателят на КЕВР в дискусията "Да намалим сметките – енергийната бедност и цените", организирана от евродепутата Сергей Станишев.

Кой е енергийно беден?

Енергийно бедните потребители са част от по-голяма общност – тази на енергийно уязвимите, поясни Иванов и уточни, че енергийно уязвимите потребители се класират по три различни направления – преди всичко по доходи, но също по възраст и по здравословно състояние. Има потребители които са на животоподдържаща апаратура и там е категорично забранено каквото и да е прекъсване на електроснабдяването, изтъкна той. "За категорията по възраст имаше идея там да попаднат хора, които са над 70 години, които имат 90% намалена работоспособност, които са сами, които имат нужда от придружител и които заедно с това живеят в отдалечени места без възможност по най-лекия начин да си платят сметките“, продължи Иванов. Той отбеляза, че за защита на енергоуязвимите потребители се предвиждат други мерки – разсрочване на сметките, така, че в зимните месеци да не бъдат задължавани в срока, определен от електроразпределителното дружество да плащат дължимото.

Дефиницията

Иван Иванов сподели, че в различните предложения за дефиниция на понятието "енергийна бедност", които е разглеждал, основополагащо е че когато от дохода на едно семейство се извадят разходите за отопление на дома, необходими, за да се осигури температура от 20 градуса на жилищната площ и останалият доход, разделен на броя на членовете на домакинството, дава стойност под прага на бедността, категорично това семейство е енергийно бедно. Прагът на бедността под който домакинството изпада в енергийна бедност за тази година са 413 лева, но от 1 януари ще са 504 лева.

Това е само гръбнакът на дефиницията, но стана ясно и в дискусията, че тази дефиниция е обогатена с параметрите на жилището – характеристики като изложение, дограма, външно саниране и пр., отбеляза Иванов и предположи, че в крайна сметка, оценката сигурно ще трябва да бъде направена от местните власти.

Председателят на КЕВР изрази опасения, че ако дефиницията стане прекалено сложна, с прекалено много показатели, ще направи цялото това действие по подпомагане за енергийна бедност невъзможно да се осъществи. "Трябва да се направи компромис и дефиницията да бъде разбираема, за да бъде приложена адекватно", категоричен е Иванов. Дори да се окаже, че семейства, за които не е необходимо да се третират като енергийно бедни, получат съответната помощ, ще е по-малкият проблем от това да се блокира прилагането на мерките за енергийна бедност“, коментира той.

Мерките и сметките

Иванов обясни, че мерките биват нефинансови и финансови, като финансовите се свеждат до една и там КЕВР има отношение – социална тарифа за енергийно бедните домакинства. Той разказа, че в 2016 г. с тогавашното ръководство на Министерство на енергетиката са водили продължителен и много задълбочен спор с главна дирекция „Енергетика“ в ЕК и в крайна сметка са стигнали до заключението, че социалната тарифа е подходящо да бъде в размер на 70% от стойността на енергията, която плащат другите потребители. "Прие се, че за енергийно бедни домакинства на централно топлоподаване тази базова помощ ще е в рамките на 100 квч. на месец. За домакинства, които нямат централно топлоподаване и по необходимост са на бойлер, стойността на границата се повишава на 150 квч. на месец", добави той и уточни, че самата мярка е временна и се е предвиждало да е за 5 години, като в това време бъдат предприети мерки за преодоляване на енергийната бедност в страната.

Шефът на КЕВР посочи и кои мерки може да имат траен характер. При наличие на санирано жилище, подмяна на енергоемки остарели уреди и осветление, намаляването на сметките ще е с повече от 30%, което автоматично вади домакинствата от общността на енергийно бедните", изтъкна той.

Друга мярка, която е с още по-дългосрочен хоризонт, е подпомагането на отделните домакинства да произвеждат електроенергия чрез фотоволтаични устройства на фасадите или на покрива на сградата, която обитават, посочи още Иванов.

Това изпълнява една важна задача, която стои пред българската и европейската енергетика – децентрализирането на производството на електроенергия, подчерта председателят на КЕВР. "Един от уроците на войната в Украйна е, че бъдещето е на децентрализираната енергетика. Видяхме, че само за 4 дни бяха извадени от строя 40% от мощностите на украинската държава, които са по съветски модел – силно централизирана енергетика с много големи централи. Това ще отиде в миналото", заяви Иванов.

Според него, ако домакинствата влязат в кооператив, в рамките на квартал, дори само на един блок, те могат да намалят сметките си с повече от 30%. Благодарение на енергията, която ще произвеждат ще потребяват и излишъка ще могат да го продават на електроенергийната система, увери той. „Това е силен ангажимент който трябва да се поеме от България, като държава, като общество и той има и своите ясно разписани срокове. Защото ЕК ясно ни заяви, че няма да разреши пълна либерализация на пазара на електроенергия в България дотогава, докато българската държава и всички страни членки на ЕС не са предприели мерки за защита на тази уязвима част от населението, а именно - енергийно бедните потребители“, заключи председателят на КЕВР.

Сергей Станишев с апел институциите да не си прехвърлят отговорността за енергийната бедност

Ако не се дефинира правилно от правителството и след това от парламента определението за енергийна бедност, ще бъдат поставени под риск...

Вижте всички последни новини от Actualno.com

Етикети:

Още от Икономика

Лиляна Павлова: Политическият...
Васил Велев: Средната минимална...
Хампарцумян: В Москва ще се пие...
Минорно, с умерен спад отвориха...
Бизнесмен: Тенденцията в цяла...
Зам.-председателят на ЕК: Извън...
Стоянов: Не очаквам новият пакет...
Симеон Дянков: Цените никога...
Moody's: България по-скоро ще...
Белгия пред дилема дали да удължи...
Рязък скок на заетостта в САЩ,...
Държавна агенция не спазва закона...

Последни новини