Сигурни начини да избягаш от контрольора в градския транспорт
Когато човек пътува гратис в градския и влезне някой контрольор, той изпитва едно усещане, което дори любовния трепет трудно може да му докара. Краката рязко омекват от коляното надолу, ръцете се потят, започва да ти се вие свят, а клаустрофобията те удря внезапно, въпреки че не страдаш от нея. Започваш да се чудиш дали не си изместил Никълъс Кейдж от главната му роля в „Да изчезнеш за 60 секунди“, но контрольора вече скъсява дистанцията, а думите „Карти и билети за проверка, моля“ кънтят все по-силно в съзнанието ти, и набързо осъзнаваш, че не си на сценичната площадка. Положението се усложнява още повече, когато се оказва, че контрольорът не е един, а са двама и единият е отпред, а другият отзад. Започва леко да звучи по-скоро като сценарии на филм за възрастни, но не го гледаш ти, а ти си този, които го оправят отвсякъде. Лошо ти е, искаш да припаднеш и да станеш невидим, но организмът ти е прекалено стресиран, за откликне на желанията ти и затова чисто и просто пребледняваш.
1-ви вариант – Казваш, че ще си платиш глобата, а после бягаш
След като контрольорите вече ти дишат във врата и маниакално искат да ти видят билетчето или картата, следва обичайната процедура – ровене в портмонето до откат и повтаряне на култовата фраза „Само един момент да си намеря картата, тук някъде трябва да е“. Лошо е човек да лъже, още повече самия себе си, а това си е чиста проба лъжа – картата няма да бъде намерена в портмонето, в което я няма. Ама айде като си казал, че ще я търсиш – търси я! Контрольорите започват да те гледат подозрително изпод вежда и скоро признаваш, че си я забравил, молиш да измислите нещо, защото е останала в другото яке/чанта, а и ти е много лош ден като цяло. Абе с две думи им се молиш и се изкарваш най-голямата жертва на света. Тия номера обаче не минават с племето на контрольорите – те са жестоки, лишени от емоция, а единственото нещо, което им носи удоволствие е да извършват заедно ритуала на налагането на глоба. Порязват те с едно „Дайте сега една лична карта и да пишем една глоба, тогава“, което задължително е придружено от коментари от рода на: „Е как може така сега какъв пример давате, бива ли такова нещо – добре изглеждащ човек, пък пари за един билет няма“. Става ти неудобно, хората те гледат и започваш да се чудиш дали случайно някой съсед не те наблюдава от някоя седалка и дали после няма да раздуе на целия квартал що за мизерник си и се циганиш за 1,60. Затова дипломатично решаваш да кажеш на облечените еднакво като еднояйчни близнаци контрольори, че ще слезеш с тях да ти напишат акт и примерно изчакваш до тях следващата спирка. Вратите се отварят, слизаш бавно и спокойно, отваряш портмонето да извадиш личната си карта и после палиш джапанките и отпрашваш надалеч, докато разочарованите гласове на глобаджиите не са останали достатъчно далеч в пространството.
Вижте всички последни новини от Actualno.com
Още от ЛЮБОПИТНО:
Защо седмицата след Цветница се нарича Страстна седмица
Пожелания за Цветница - кой има имен ден на 28 април 2024
Какво вещае появата на мравки у дома?
Защо НЕ трябва да перете на 40 градуса?
Топени боядисани яйца – нов метод, който трябва да тествате
Психолог: 4 причини, поради които вторият брак е по-щастлив
Какво никога не се прави през Страстната седмица?
Най-разтърсващата притча за прошката
Редактор:
Силвия Иванова
Етикети: любопитно