Svenska Dagbladet: Европа да се готви за нова миграционна криза

Но решението на САЩ да изведе войските си от Афганистан и връщането на талибаните може отново да променят всичко. Управлението на Върховния комисар на ООН по въпросите на бежанците предупреждава, че страната е на ръба на хуманитарна криза. Расте насилието срещу цивилното население, а хората напускат познатите им места. От януари тази година повече от 270 000 афганистанци са напуснали домовете си и са заминали. Вътрешните бежанци вече са достигнали 3,5 милиона, което е близо една десета от населението на страната.

Онези, които решават да напуснат страната, бягат предимно в съседни държави, но потокът от бежанци към Европа също започва да се увеличава. В периода от февруари до май броят на афганистанските бежанци, потърсили убежище в държавите от ЕС, Норвегия и Швейцария, се е увеличил с 33%. Афганистанците станаха най-голямата група мигранти след сирийците, а прирастът в тази група е най-бърз.

Общата стратегия на държавите от ЕС по въпроса за бежанците представлява опити да се приемат колкото е възможно по-малко хора. Планиран е пакет от финансова помощ за Афганистан и неговите съседи, предимно Пакистан и Иран. Целта е да се направи така, че бежанците да останат близо до родните си места.

Миграционният договор с Турция ще бъде актуализиран и разширен. Но в договора, който се обсъжда от 2016 г., не става въпрос за афганистанските бежанци.

На Литва ѝ е обещана отделна икономическа помощ за укрепване на границата с Беларус, тъй като диктаторът Александър Лукашенко позволява всеки ден стотици бежанци да пресичат безпрепятствено границата. Това е неговият начин да окаже натиск върху Литва, която приюти редица дейци на беларуската опозиция. А ако потокът мигранти се засили, скоро може да стане неуправляем, предупреждава изданието, цитирано от БГНЕС.

Федералният канцлер на Австрия Себастиан Курц заяви наскоро, че би било по-добре, ако всички тези хора останат в районите близо до домовете им или най-много в Турция, а не да се устремяват към Европа. Той имаше предвид потенциалния ръст на престъпността и насилието. Думите му ядосаха турския външен министър. „Турция не е граничар на Европа и не е бежански лагер”, заяви в отговор той.

Така става, когато ненадеждни авторитарни държави се нагърбват с решаването на миграционните проблеми на ЕС, посочва още изданието в анализа си. Те прекрасно знаят, колко деликатен е този въпрос, затова са готови да манипулират в свой интерес. Например Мароко, с която ЕС вече има миграционен договор, пропусна 8 000 души, след като стана ясно, че лидерът на движението за независимост на Западна Сахара се лекува от рак в Испания.

Като цяло държавите от ЕС втвърдяват тона, когато стане въпрос за предоставяне на убежище, но подходът на отделните страни се различава значително. Италия, например, през 2020 г. одобри на първа инстанция 93% от всички молби на бежанци от Афганистан. За сравнение, в България одобрение са получили едва 1%.от молбите.

С други думи, едни от държавите-членки имат желание да приемат бежанци, а други – не, което рискува да се превърне в препятствие за изработването на единна европейска стратегия в случай на криза.

Паузата през последните пет години даде на Европа възможност да обмисли единен план за миграционна политика и то, ако той е в съответствие с хуманните ценности на ЕС. Стратегията, в чиято основа е залегнал стремежът за откупване от отговорност, може да сработи единствено, ако ЕС следва примера на авторитарните лидери, чиито искания стават все по-многобройни.

Самостоятелна защита на границите, готовност у всяка страна от ЕС да направи компромис и да допринесе за общата кауза - това е, към което трябва да се стремим. В противен случай Европа отново ще бъде изненадана по бели гащи, заключава шведското издание.