Съветът на Европа: България трябва да работи още по подобряване на условията в затворите

В огласени в петък препоръки по изпълнението на редица решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) срещу Република България, Комитетът на министрите на Съвета на Европа посочва, че България е отбелязала напредък в подобряването на условията в затворите, но те не са достатъчни.

Водещо сред решенията, обхванати от прегледа на изпълнението, е това по делото Нешков и други срещу България (№ 36925/10). По това дело, наред с други проблеми, ЕСПЧ посочи на българските власти необходимостта от въвеждане на ефективно превантивно и компенсаторно средство за защита на затворниците срещу нечовешки и унизителни условия на задържане. Такова беше въведено в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража с изменения през 2017 г. Защитата се осъществява с искане до административния съд по местоизпълнение на наказанието или задържането под стража.

Въпреки това ЕСПЧ продължи да установява нарушения и след началото на прилагане на този механизъм. Една от причините за това са ниските обезщетения, присъждани от българските съдилища – преглед на съдебната практика, извършен от БХК се натъкна на обезщетения в размер от 50 до 80 лв. за престой от няколко дни до няколко месеца в условия, които съдът признава за нечовешки и унизителни. Друг момент е повърхностното разглеждане на оплакванията на лишените от свобода в случаите на изолация, както и липсата на възможности за някаква активност на лицата, поставени под „специален режим“ по смисъла на осъдените на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна.

Комитетът на министрите отправя следните препоръки към българските власти:

да продължат ремонтите на настоящите и строежът на нови затворнически общежития и арестни помещения, като изисква информация за практиките по предоставяне на базисни хигиенни консумативи на лишените от свобода, както и за мерките срещу инцидентното препълване на арестите;

да предприемат „решителни действия и обхватни реформи“ по подобряване на медицинското обслужване в затворите и арестите, което е оценено като все така незадоволително;

да анализират административната и съдебна практика по поставянето на лишени от свобода под специален режим и съответствието ѝ с практиката на ЕСПЧ, както и да изменят законодателството, предвиждащо автоматично поставяне под такъв режим без индивидуална оценка на риска;

да предоставят на Комитета детайлно описана информация по достъпа до и приложението на компенсаторното и превантивно средство за защита от изтезания и нечовешко или унизително отношение, предвидено в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража;

да осигурят достъп на лишените от свобода до относимото законодателство, както и да извършат анализ дали са необходими специални мерки в отговор на твърденията за преследване на възползвали се от защитните механизми лишени от свобода;

да предоставят по-подробна информация относно освобождаването от съдебни такси и разноски на лишените от свобода при използване на компенсаторното и превантивно средство

да анализират дали конфискацията на вещи на лишени от свобода се отразява на достъпа им до базисни хигиенни консумативи и ако се установи, че е така, да се осигури или прекратяването на тези практики, или ефективен достъп до такива консумативи, осигурен от самата затворническа администрация.

На 17 септември 2021 г. Българският хелзинкски комитет организира онлайн дискусия, посветена на изпълнението на пилотното решение Нешков и други срещу България на ЕСПЧ с участието на представители на Министерство на правосъдието, омбудсмана, Висшия адвокатски съвет и неправителствени организации. В рамките на срещата бяха представени и обсъдени заключенията и препоръките на Комитета на министрите, както и наблюденията на ангажираните държавни институции и граждански организации по хода на реформите в местата за лишаване от свобода и прилагането на новите правни механизми за превенция и защита срещу нечовешко и унизително отнасяне.