НА ЖИВОБроят на жертвите на земетресението в Турция и Сирия расте

Той вече загуби половината превзето: Проваля ли се Путин в Украйна?

3915

Когато Владимир Путин изпрати около 200 000 войници в Украйна на 24 февруари, той смяташе, че може да превземе столицата Киев за няколко дни и да свали правителството. Руските сили бързо превзеха големи участъци от територия, но не успяха да обкръжат Киев. И през следващите месеци те бяха принудени на поредица от унизителни отстъпления, първо на север, а сега и на юг. Към днешна дата те са загубили повече от половината територия, завзета в началото на инвазията. Това пише в обширен материал относно руската инвазия Пол Кърби за BBC News.

Каква беше първоначалната цел на Путин?

Дори сега руският лидер описва най-голямата европейска инвазия от края на Втората световна война като "специална военна операция", а не като пълномащабна война, която остави милиони украинци разселени в страната им и извън нея. Изпращайки войски в Украйна от север, юг и изток на 24 февруари, той обяви пред руския народ, а и пред света, че целта му е да "демилитаризира и денацифицира Украйна". Обявената от него цел беше да защити хората, подложени на това, което той нарече 8 години тормоз и геноцид от страна на правителството на Украйна – твърдения, които нямат никакви доказателства. Това беше формулирано като опит да се попречи на НАТО да се закрепи в Украйна. Скоро беше добавена още една цел: осигуряване на неутрален статут на Украйна.

На първо място в дневния ред беше свалянето на правителството на избрания президент на Украйна. "Врагът ме определи като цел номер едно; семейството ми е цел номер две", каза Володимир Зеленски. По-късно стана ясно, че руски части са направили два опита да щурмуват президентския комплекс, както и поне три пъти да ликвидират законно избрания украински президент.

Сметките не излизаха

Повтарящите се руски твърдения за нацисти и геноцид в Източна Украйна бяха напълно неоснователни, но те са част от разказ, повтарян от Русия, откакто нейните прокси сили превзеха части от регионите Луганск и Донецк в източната част на страната през 2014 г., предизвиквайки война с официалната украинска власт. „Лудост е, понякога дори те не могат да обяснят какво имат предвид“, обяви украинският външен министър Дмитро Кулеба.

От Русия: Денацификацията не успя, ред е на десатанизацията

Статия на контролираната от Кремъл руска държавна новинарска агенция РИА Новости в началото на април изясни, че "денацификацията неизбежно е и деукраинизация" или на практика заличаване на съвременната държава Украйна. Всичко това дойде на фона на данни за военни престъпления, извършени от руските сили срещу цивилни в Буча близо до Киев.

Следете развитието на войната в Украйна тук

Що се отнася до присъединяването към НАТО, дори преди инвазията имаше съобщения, че Украйна се е съгласила на временна сделка с Русия, за да остане извън западния отбранителен съюз. Зеленски го повтори на няколко пъти в началото на военните действия като опит да накара Путин да преговаря. Според Москва, Русия не иска Киев да се присъедини към НАТО, тъй като се страхува, че това ще доведе НАТО още по-близо до границите на Русия. Още през март президентът Зеленски публично прие, че присъединяването към НАТО няма да се случи: „Това е истина и трябва да бъде приета“, заяви той. Украйна предложи да стане необвързана, неядрена държава, но преговорите се провалиха.

Как Путин промени военните си цели

Месец след инвазията вече беше ясно, че кампанията на Русия няма да се развие по плана на Москва. Владимир Путин драстично смекчи уверения си тон, но вместо да признае това заяви, че първата фаза на инвазията е завършена. Руските военни се изтеглиха от района на Киев и Чернигов и се прегрупираха на североизток. Този път като основна цел беше обявено „освобождаването на Донбас“.

Причината за изтеглянето беше неуспехът да се оцени отпорът, който Москва получи от страна на украинските сили, както и липсата на линии за доставки за руските военни. Още в ранните стадии на войната от проблемите в логистиката пострада 64-километров брониран конвой, който така и не успя да достигне до столицата Киев. Последното отстъпление на Русия от южния град Херсон на 11 ноември също се дължи на унищожени линии за доставки и нарушени командни системи, обяви наскоро главнокомандващият на Украйна генерал Валерий Залужни.

Руските прокси сили вече бяха превзели една трета от Донбас през 2014 г. във война, която оттогава се превърна в до голяма степен замразен конфликт. До края на март те превзеха по-голямата част от Луганск, както и малко повече от половината от Донецк. Превземането и опустошението на пристанищния град Мариупол в Донецк в средата на май даде на Владимир Путин една от малкото му големи победи и осигури на Русия така необходимия сухопътен коридор от границата до Крим – украинският полуостров, анексиран от Русия през 2014 г.

Мариупол: Хроники от Ада (ВИДЕО, 18+)

В тези дни в началото на лятото руските сили все още имаха надежди да завземат допълнителни територии на юг. Водещият генерал Рустам Минакаев обяви, че Русия е способна да завладее цялото южно крайбрежие на Черно море, като така да осигури на Москва още един подход към Приднестровието – размирен регион в Молдова. 

Путин в отстъпление

Но пристигането на западна артилерия и по-специално на американските ракетни системи за залпов огън HIMARS скоро даде огромно предимство на Украйна. През септември Владимир Путин обяви "частична мобилизация" на около 300 000 войници с цел укрепване на 1000-километрова фронтова линия на изток. Това доведе до огромно недоволство в самата Русия, като хиляди мъже напуснаха страната в опит да се спасят от призоваването им на фронта.

На един HIMARS разстояние: Руският кошмар след загубата на Херсон (ВИДЕО)

Но неприятното развитие на фронта за Русия не спря Путин да обяви четири региона за руски – Донецк, Луганск, Херсон и Запорожие. Той подписа анексирането им, въпреки че нито един от тях не бе напълно под руски контрол. "Те ще бъдат част от Русия завинаги", каза тогава Путин. Малко над месец по-късно Русия се оттегли от град Херсон, като градът беше единствената регионална столица, превзета във войната през 2022 г.

При новоназначения командир на руската армия в Украйна генерал Сергей Суровикин, Русия смени стратегията си през октомври към унищожаване на гражданската инфраструктура на Украйна, унищожавайки или повреждайки 40% от енергийната ѝ система с въздушни нападения в цялата страна. След като се провали на бойното поле, явно сега целта на Кремъл беше да удари по самочувствието на цивилните.

Градове в Украйна бяха ударени, а двама души бяха убити в Полша, след като ракета падна във ферма близо до границата с Украйна. Инцидентът породи опасения, че НАТО ще бъде въвлечен в конфликта, въпреки че САЩ заявиха, че е малко вероятно ракетата да е била изстреляна от Русия.

Големите провали на Русия

Загубата на град Херсон и отстъплението на 30 000 руски войници от десния бряг на река Днепър завършват списък от неуспехи на руските бойни полета, които се добавят към по-широката картина на едно необмислено нахлуване, превърнало се в неуспех. До края на септември украинските сили бяха освободили и друг голям център - Лиман, само четири месеца след като Русия го превзе.

Стратегически град: Защо Херсон е най-важният в Южна Украйна

Провалите надхвърлиха бойното поле. Украйна постигна символична победа с потапянето на флагманския черноморски боен крайцер „Москва“ на руския флот през април. Седмици по-късно руските сили бяха принудени да напуснат и малкия, но важен от стратегическо значение Змийски остров в Черно море.

Цяла военна ера отиде на дъното заедно с крайцера "Москва"

Крим също пострада от авантюрата на Русия. В началото на октомври експлозия повреди тежко мостът през Керченския проток, издигнат след като Русия анексира Крим през 2014 г. Този опустошителен удар по руските линии за доставки по-късно беше последван от атака на украински дронове срещу Черноморския флот на Русия в Севастопол.

И въпреки че Путин се опита да се дистанцира от подобни провали, собственият му авторитет изглежда накърнен в международен план. След атаката с дронове срещу руския флот, Кремъл спря подкрепата си за сделка с посредничеството на Турция за безопасно плаване на кораби със зърно през Черно море. Но когато ООН и Турция решиха да продължат с доставките независимо от това, Владимир Путин обяви, че отменя спирането и пусна корабите. 

Неуспешна ли е инвазията?

По почти всички показатели войната на Русия към момента се проваля, но Москва все още контролира цялата територия, завзета през 2014 г., както и крайбрежния коридор от Крим до руската граница. Частичната мобилизация на Путин все още не е направила съществена разлика на фронта. В продължение на месеци руските сили се опитват да превземат донецкия град Бахмут и са постигнали някои незначителни успехи в близост до него, но това е показател за степента, до която амбициите им са намалели.

И ако целта на руския лидер наистина е била да отблъсне НАТО, това също се провали с гръм и трясък. Заради агресията в Украйна, Швеция и Финландия кандидатстваха за присъединяване към Алианса и е въпрос на време това да бъде факт. Нещо повече – Стокхолм и Хелзинки получиха уверение от американския президент Джо Байдън, че територията им вече е неприкосновена и при нужда НАТО ще им се притече на помощ, дори и да не е завършил официално процеса по приемането им.

Как се промени посланието на Путин

В продължение на години руският президент отрича на Украйна нейната собствена държавност, като написа в дълго есе от 2021 г., че "руснаци и украинци са един народ", датиращ от края на 9-ти век. Това послание беше повторено в двете му предвоенни обръщения, в които той обвини Киев, че се опитва да изкорени руския език, а НАТО, че се опитва да се закрепи в Украйна. По-късно той осъди съседа си като "антируски".

До септември Западът беше виновен за опита да „отслаби, раздели и в крайна сметка унищожи“ страната му, докато Киев беше виновен за „амбицията си да притежава ядрено оръжие“. В действителност това беше независима Украйна, която се съгласи да предаде всички ядрени оръжия на нейна територия, когато Съветският съюз се разпадна през 1991 г. И на всичкото отгоре на 5 декември, 1994 година Русия подписа Меморандума от Будапеща като гарант на украинския суверенитет заради предаването на ядрените оръжия.

Руски депутат: Една ракета "Сармат" и Великобритания вече я няма (ВИДЕО)

Междувременно Путин направи поредица от ядрени заплахи, говорейки за използване на всички средства, с които разполага, за да защити Русия и да се придържа към окупираните ѝ територии. „Със сигурност ще използваме всички налични оръжейни системи. Това не е блъф“, предупреди той. Нещо повече – депутати от партията му, както и коалиционни партньори, нееднократно заплашиха Европа, включително и персонално България, с изстрелване на балистични ракети с ядрени бойни глави „Сармат“.

Виновно ли е НАТО?

Държавите-членки на НАТО все повече изпращат системи за противовъздушна отбрана на Украйна, за да защитят нейните градове, както и ракетни системи, артилерия и дронове, които помогнаха да се обърне вълната срещу руската инвазия. Но Алиансът е считан за виновен за войната от Москва и в края на краищата инвазията на Русия убеди Швеция и Финландия да кандидатстват официално за присъединяване към военния съюз. Когато Русия заяви, че анексира четири украински провинции в края на септември, Украйна също каза, че се стреми към бързо членство в НАТО.

Обвиняването на разширяването на НАТО на изток е руски наратив, който придоби известно влияние в Европа. Преди войната Путин поиска от НАТО да върне часовника назад към 1997 г. и да премахне своите сили и военна инфраструктура от Централна Европа, Източна Европа и Балтика. В неговите очи Западът е обещал още през 1990 г., че НАТО няма да се разшири "нито един сантиметър на изток", но все пак го направи.

Това обаче беше преди разпадането на Съветския съюз, така че обещанието, дадено на тогавашния съветски президент Михаил Горбачов, се отнася само за Източна Германия в контекста на обединена Германия. Самият Горбачов каза по-късно, че "темата за разширяването на НАТО никога не е била обсъждана" по това време.

Обещанието на НАТО за колективна отбрана е това, което тревожи Путин най-много. Руските сили за първи път нахлуха в съседна Грузия през 2008 г. и след това изпратиха войски в Украйна шест години по-късно. От своя страна НАТО твърди, че никога не е възнамерявало да разположи бойни части на източния си фланг, докато Русия не анексира незаконно Крим през 2014 г.

Руски данни: Украинците приближават Кремена. Първо украинско знаме на изток от Днепър (ВИДЕО)

Времето в Украйна почна чувствително да застудява и това изглежда ще засили темпото на офанзивните операции на първо място на украинска...

Вижте всички последни новини от Actualno.com

Етикети:

Още от Европа

Кремъл: Британски самолети в...
НА ЖИВО: Кризата в Украйна, 09.02....
Зеленски: Макрон се промени,...
Ще правим от убийците герои? Гняв...
"Нищо не е изключено": Ще изпрати...
В снимки: 1000 унищожени руски...
Португалия изпраща три танка...
Путин загрижен за Афганистан:...
ВИДЕО: Милицията в Москва не иска...
Германия ще изпрати първия батальон...
Москва обяви колко хиляди са се...
Зеленски: За мен е чест да съм първият...

Последни новини