Тошко Йорданов иска нещо ново за изчегъртване: Лицемерието в политиката

В това има немалка наивност: изглежда така, сякаш ходът на ИТН с разпада на коалицията е имал превъзпитателна цел. Неговата цел е била ПП и ДБ, които са се държали по определен начин, да спрат. Това наистина е наивно, защото се налага да допуснем, че в политиката подобен резултат е въобще възможен. Не е: никой политик не може да бъде превъзпитан, това никога не е ставало, няма да стане и това е очевидно. Как по-точно Йорданов си представя някаква радикална промяна от такъв тип? "Вие въобще не се интересувахте от нас като коалиционен партньор, сега напускаме, за да може да ви дресираме и вече да започнете да се интересувате". Ако в ИТН наистина вярват, че това е възможно, значи не разбират природата на собствения терен, на който започнаха да играят; политическия.  

Йорданов каза още нещо забележително: че целта на ИТН е "да няма лицемерие в политическия живот". Като малко преди това по друг повод си послужи с литературен пример - "Илиада". Най-очевидното тук е, че подобни литературни примери - "Илиада", Омир, Шекспир и др., хвърлят толкова дълга сянка през столетия или хилядолетия, именно защото в тях се съдържа самата природа на политическия живот: че тя е неизменчива и една от неизменчивите особености на този политически живот е лицемерието. Много по-лесно е да изчегърташ ГЕРБ например от властта, отколкото да изчегърташ лицемерието от властта сама по себе си. За първото са необходими усилия, смелост, хитрост (може би дори и лицемерие), за второто е необходимо да страдаш от радикално неразбиране на играта, в която си се замесил. Това далеч не значи, че лицемерието не трябва да се изобличава. Само че ако основната ти цел в политиката е да го изобличаваш, е много по-добре да останеш сценарист или журналист; тогава изглеждаш равно отдалечен от всички, имаш престижът на наблюдател, вместо подозрителността на участник. Какъв би бил смисълът от партия, която влиза в парламента, за да изобличава лицемерието? Изглежда много повече като журналистическа задача, отколкото като задача на парламентарна група; нещо като телевизионен флаш-моб, като гонзо журналистика, само че за четири години. 

Не на последно място, струва ми се, че в ИТН може би най-сетне е настъпило усещането за комфорт, поради обстоятелството, че ще им се наложи да бъдат опозиция. Предполагам, че точно такъв е бил планът от самото начало; и суетенето на Трифонов след второто място първия път и първото място втория път на изборите, се дължеше именно на напълно неочакваната за ИТН роля, която електоратът суверен им връчи. Сега обаче нещата са в някаква степен нормализирани. 

И остана най-лесното: "Да няма лицемерие в политическия живот". 

Успех - не от мен, а от целия Шекспир, от Омир, от "Игра на тронове", от каквото си изберете. 

Автор: Райко Байчев