Унищожаването на астероид с удар се оказа по-трудно, отколкото се смяташе

Миналата есен ударната сонда DART се сблъска с астероида Диморф, променяйки забележимо орбитата му. Това беше първият тест на концепцията за защита на Земята от възможна астероидна заплаха. И той беше успешен, потвърждавайки, че в краен случай ударното въздействие ще позволи на небесното тяло да бъде отклонено от опасната траектория. Ново изследване на астероида Итокава обаче показва, че този подход може да не работи винаги. За това пишат учени от австралийския университет Къртин в статия, публикувана в списание PNAS.

Близкият до Земята астероид (25143) Итокава е продълговато небесно тяло с дължина около 500 метра, което беше посетено през 2005 г. от японската сонда „Хаябуса“. Тя събра и достави на Земята проби от прах от повърхността на астероида. Фред Жордан и колегите му са изследвали тези материали с помощта на дифракция на отразени електрони (което позволява да се определи вътрешната текстура и ориентацията на микроскопичните кристали), а също така са определили неговата възраст чрез датиране с аргон.

Изследването потвърдило, че Итокава принадлежи към вид астрономически обекти, понякога наричани „купчина развалини“. Смята се, че монолитните астероиди рано или късно се сблъскват един с друг и се унищожават и само част от техните отломки се държат заедно от собствената им гравитация, образувайки рохкави, на около половина състоящи се от празнини „купчини развалини“. Така са устроени голяма част от астероидите, но не е ясно колко дълго могат да издържат в това състояние.

Датирането на Итокава показало, че той е просъществувал като „купчина развалини“ много впечатляващо време – поне 4,2 милиарда години. Това е на порядък повече, отколкото монолитните астероиди могат да оцелеят. „Този дълъг живот на „купчина развалини“ с такъв размер може да се дължи на абсорбиращите свойства на неговия материал – казва Фред Жордан. – Накратко, ние показахме, че Итокава е като огромна космическа възглавница, така че е много трудно да се унищожи.“

Ако „купчините развалини“ са способни да оцелеят много по-дълго време от монолитите, то най-вероятно повечето съвременни астероиди принадлежат именно към този тип небесни тела. За разлика от Диморф, с който се сблъска сондата DART, те могат да поглъщат енергията на удара и да реагират далеч не така забележимо. А това според учените поставя под въпрос ефективността на нашия подход за защита на Земята от астероидна заплаха.

„Потенциално можем да предприемем по-агресивен подход – добавя съавторът на изследването проф. Ник Тимс. – Например да използваме ударните вълни от близка ядрена експлозия, за да отклоним „купчината развалини“ от пътя или да я разпръснем.“

ВИЖТЕ ОЩЕ: 2 секунди преди сблъсъка: НАСА публикува най-детайлната снимка на астероида Диморф