В САЩ се изчерпа вярата в изтребителя F-35

Очевидно е, че с прехваления F-35 нещо не е наред, тъй като ВВС на САЩ възнамеряват съществено да съкратят покупката за свои нужди. Сега са поръчани 1700 броя, доставка за други армии „Локхийд Мартин” не възнамерява да ги съкращава.

За възникналите проблеми и предполагаемите пътища за решаването им списанието Popular Mechanics разговаряло с началника на щаба на ВВС на САЩ генерал Чарлз Куинтън Браун. Той разказал, че до края на 2023 г. трябва да бъде създаден ескизен проект на новия изтребител, който ще се отнася към поколението 4.5, макар че при него ще липсва „невидимостта” на F-35, но може да запази много от другите му характеристики.

Браун уточнил още, че при проектирането на новата машина ще бъдат използвани цифрови технологии: няма да има никакви макети и аеродинамични изпитания, никакво напасване на агрегатите, никакви якостни и климатични изпитания на съставните компоненти.

Под поколение 4.5 (или 5 поколение минус) се разбира обикновен планер четвърто поколение с леко намалена радиолокационна забележимост, напълнен с възли и агрегати от изтребителите 5 поколение.

Възниква естественият въпрос: защо не бъде използван F-16? Последните модификации (например блок 70) на този изтребител почти отговарят на изискванията към авиониката от пето поколение. Той има прекрасна РЛС с активна фазирана антенна решетка, не отстъпваща по възможности на F-22 и F-35. Има и много полезни сензори за облъчване. А ракетното му въоръжение дори е по-голямо. Има апаратура за интегриране в информационно-бойната система.

Планерът на F-16 наистина е изпълнен без изисквания за тотално намаляване на радиолокационната забележимост. Обаче се използва радиопоглъщащо покритие, затова еквивалентната му отразяваща повърхност е както при другите качествени изтребители от четвърто поколение - 0,3−0,5 кв.м.

Според генерал Чарлз Браун, F-16 не става по същата причина, както и F-35 - малък боен радиус. Според него, нарастването на китайските въоръжени сили и възраждането на Русия означават, че плановиците в Пентагона трябва да отчитат потенциални конфликти в Азиатско-Тихоокеанския регион или в Европа, свързани с големи разстояния.

На изтребителите, базирани в Италия, може да им се наложи да прелитат по 1000 мили (1650 км), за да поразят цели в европейската част на Русия. Или на изтребителите, базирани на остров Гуам, може да им потрябват способности да прехванат китайски бомбардировачи на голяма далечина, преди да са изстреляли хиперзвуковите си ракети.

Генерал Браун счита, че новата машина трябва да е с по-големи габарити от F-16, за да има допълнителни горивни резервоари, които съществено ще повишат далечината на полета. Ще е нужен и по-мощен двигател.

Съществуват и икономически причини за недоволството от F-35. Командването на ВВС е в ужас от стойността на проекта. Компанията „Локхийд Мартин” успя за 10 г. да свали първоначалната цена на самолета от почти 200 млн долара на 78 млн долара.

Кошмарните експлоатационни разходи обаче не помръднаха. Стойността на полет от един час се запази на 44 хиляди долара. Пентагонът ултимативно поиска тя да бъде намалена до 25 хиляди долара, в противен случай могат да възникнат неприятности при продажбата на самолети дори за САЩ.

„Локхийд Мартин” работи над проблема две години, но без резултат. Американските пилоти средно летят годишно по 200 часа, които общо струват 8,8 млн долара.

Неговата поддръжка обаче не е „най-зашеметяващата” за изтребител 5 поколение. Например час полет на F-22 възлиза на 68 хил долара. Изобщо експлоатацията на самолетите 4+ поколение не е евтина: на F-15 е 42 хил долара за час полет. Но ако във ВВС на САЩ има „едва” 200 броя F-22, то F-15 наброяват 450 броя. Получават се огромни разходи.

Що се отнася до F-16, един негов час полет възлиза само на 22 хил долара. По-евтина излиза поддръжката на не претенциозния щурмовик А-10 – 17 хил долара. Евтината експлоатация на F-16 е предопределена от два фактора: големите междуремонтни интервали поради надеждността на самолета и неговото масово производство (само за САЩ 950 самолета). Още повече са изтребителите F/А-18 във ВМС и в Корпуса на морската пехота – 1000 машини, чийто час полет възлиза на 24 хил долара.

Може да се предположи, че ако броят на F-35А във ВВС на САЩ достигне планираните 1700 броя, то себестойността на експлоатацията им може да стане приемлива.

Командването на ВВС на НАТО обаче не е уверено в достатъчната надеждност на самолета. Липсва увереност, че самолетите са толкова добри, както ги описва производителя. Напротив. За почти 10 г. те не могат да бъдат приведени в пълна бойна готовност. Дори характеристиките им постепенно се влошават. Това е наложило ограничението по време на полет свръхзвуковата скорост да продължи само няколко минути, тъй като тогава се разрушава противорадиолокационното покритие и се повреждат до негодност антените в опашната част на самолета.

Като цяло проблемите при F-35 с различна стойност и опасност се сипят като от рога на изобилието. Някои се отстраняват. Други са изобщо неотстраними и тогава се въвеждат ограничения в полетните режими, в експлоатационното оборудване и използваното въоръжение. Сега списъкът включва около 800 проблема, от които около 100 са сериозни.

Това е вероятната причина генерал Чарлз Браун да заяви необходимостта от създаване на нов изтребител. Просто вярата на Пентагона в F-35 се изчерпа.

Превод със съкращения: Ганчо КАМЕНАРСКИ