Заспал бях на дивана, когато телевизорът сам се включи на Канал 1 и екранът засия в небесна светлина. Видях мъж – окъпан от глава до пети в народна любов, с пилотска каска на главата и с нашивки „Президент“ на ръкава, да излиза от „Дондуков” 2 , а ръката му - победно вдигната в юмрук. „Радвай се!“, рече ми той. „Пророчеството на експремиера Борисов се сбъдна – иде Харвардовата зима, но с благословията на Херо Мустафа няма да има студ и глад, а само мед и масло, рахат и благодат!“
И като ме хвана за ръка, издърпа ме направо на балкона в Парламента и ми посочи отгоре двама души – мъж ухилен до уши и мъж с широко отворени очи – бели и добри, а всеки от двамата държеше сертификат от Harvard Business School.
Единият като ме видя и рече: „Аз съм Киро Харварда. Чуй какво ще ти кажа и бързо го напиши в личния си Фейсбук: Сядайте на масата и охлабете коланите! За всинца Ви ще има гювеч.“
А вторият ме погледна с очи благи и добри, големи като рохки яйца и ми се представи: „Аз съм Асен Хюстъна (щото съм от Хасково) – виж, какво ще ти покажат 7-те ангела на парламентарната трибуна!“
И тогава видях седемте ангели, всеки от тях държащ златна тръба. Туй беше войнството на 7-те заместник-председатели на парламента – по един от коалиционните партньори и още трима от опозиционните формирования.
Засвири първата тръба и видях Централния софийски затвор. Млади и усмихнати служители от „Охрана на съдебната власт“ вкарваха под строй стотици корупционери, а народът наоколо ликуваше и кичеше с венци и китки новия главен прокурор и вътрешния министър.
Вторият ангел протръби и се озовах в пълен ресторант с много люде пред тежки софри. Сервитьорът любезен, без предпазна маска, се приближи и рече: „Радвай се! В ресторантите вече се влиза без Зелен сертификат. Ковид няма, а откак харвардците са на власт, здравеопазването цъфти, лечението е без пари, а качеството му е на европейско ниво.“
А щом протръби третата тръба видях пред ресторанта 4 конника – конете им тлъсти, а лицата им месести и розовобузи. И името им беше Червено Вино, Блага Ракия, Вратна пържола и Шкембе Чорба. И първият конник ми рече: „Радвай се на харвардската благодат – и туршията ти туршия, и ракията ти ракия – яж, пий и дебелей. Когато сме най-зле – така да сме! Наздраве!“
А щом протръби четвъртата тръба, видях златно ковчеже наречено харвардски банкомат. И от него излизаха пенсии от по 1000 лева и заплати от по 2 бона и нагоре, а социалните помощи бяха с по три нули. А пенсионери, работници и служещи и майки-родилки щастливи се прегръщаха и тръгваха кой на мол, кой на бар, кой към Женския пазар.
А щом протръби петата тръба изведнъж се озовах в касата за битови сметки, заобиколен от радостни платци, стискащи сметки с нулеви ставки за ток, парно и вода. Платците весело танцуваха, а хор от касиерки пееше: „Слава на харвардци, слава!“
Тогава чух шестата тръба и се озовах в нов автомобил на крайпътна бензиностанция. Колонките празнично блестяха, а бензинът евтин шуртеше – под лев за литър, дизелът на няма и 50 стотинки, а метанът за таксиджиите без пари.
Щом дочух гласа на седмата тръба, видях, че България е приета в Еврозоната, електронното правителство вече работеше, а група коледари слизаха от електрическите си автомобили, произведени в Ловеч, докато самолети и влакове връщаха в родината хиляди млади висшисти, предпочели да заживеят отново в благоденстващото Отечество.
Записа раб божи Мавро Василис
От Прас-Прес
Редактор: Георги Петров
Етикети: прас прес