Възкресиха уникат на родопски художник след 60 години забвение

Авторът Анастас Стайков - първият смолянски художник с академично образование, кръсти своята най-голяма картина „Мома се с рода прощава“ и я показа за първи и единствен път в Пловдивската окръжна галерия през 1958 г. Творбата влезе в историята на българското изобразително изкуство не само защото е най-голяма по размери - повече от 8 кв. метра, но преди всичко поради изключителния интерес на зрителите, който е предизвикала тя преди 60 години.

„Водена е статистика, продавани са билети. Има книга за впечатления, в която ежедневно е отчитан броят на посетителите. Докато изложбата е функционирала, картината е видяна от 35 000 зрители при нормално посещение на други окръжни изложби в Пловдив максимум от 2000 души“, каза при повторното й откриване в Художествената галерия на Смолян Никола Дамянов – дългогодишен директор на Историческия музей.

„Анастас Стайков рисува картината в продължение на около седем години, а историята й е твърде драматична“, заяви директорът на Художествената галерия Иван Пеев.

"Тя е една огромна композиция от около 80 фигури, която представя извеждането на булката от къщата. Било е характерно и за времето тогава, че са започнали да се случват вече смесени бракове между двете основни религии в Родопите - християнска и мюсюлманска. В случая булката е мюсюлманка, младоженецът е християнин. Вляво се виждат роднините на младоженеца, а вдясно - около къщата, под чардака, се виждат нейните роднини. Това личи по облеклото. Тук има един силен етнографски момент. Но не това е най-важно за критиките, които е получила тази картина. За сюжета, за темата не е имало критика. Критиките са към художествената стойност на картината, към начина на изобразяване, към живописта, към прекалената цветност", разясни Пеев.

От високо партийно ниво картината била отхвърлена, а вестниците дълго време публикували критични материали. Дълбоко обиден от всичко това, за около 15 години Анастас Стайков спрял да рисува.

Прехвърляли творбата му в Смолян от учреждение в учреждение. Дълги години тя е държана в избите и таваните им. В безобразно състояние е предадена през 1985 г. (27 години след пловдивската изложба) в галерията на областния град. В учителския институт имало домакин като фелдфебел, който посегнал да я реже, за да стане по-тясна. В последния момент го спрели и я завили в края на руло, за да се побира на избраната за нея стена.

„Зле организирано обсъждане на пловдивската окръжна изложба от 11 май 1958 г. с вестникарска шумотевица“ – така Дамянов окачестви критиките по адрес на творбата от онова време. "Канонадата открива в-к "Народна култура" в бр. 18 от 11 май 1958 г. Георги Попов публикува рецензия, озаглавена "Изложба, която радва":

"В изложбата се налага с големия си размер картината на Стайков "Родопска сватба". Около тази картина се шуми много и тя наистина заслужава да се говори за нея, за принципните въпроси, които повдига. Длъжен съм първо да кажа, че бях потресен от огромната работа, която Стайков е извършил. Ясно е, че художникът е работил със себеотрицание. Уви, също така съм длъжен да заявя, че този труд е почти напразен. Това е халосни снаряд от голямокалибрено оръдие. Целта не е достигната, защото липсва заряд".

"Заел се е авторът - продължава той, - да реши една важна задача с освобождаването на Родопския край от вековните предразсъдъци. Стайков се е плъзнал по външно изобразителната страна. Увлякъл се е по пъстротата на дрехите и е забравил, че изобразените в картината герои я решават. Тук въпросът не е в недобросъвестността на автора, а в загубената от него мяра във философския смисъл на думата", пише Попов.

За факта, че критиката в "Народна култура“ е била поръчана и авторът й Георги Попов е имал поръчение от БКП да напише унищожителна критика, има запазено протоколно решение, съобщи бившият директор на музея в Смолян.

Автентични носии и вещи в изложба разказват за родопската сватба

Типичните родопски годеж и сватба представя специална изложба, гостуваща в Асеновград. Автентични носии, прибори и аксесоари показват н...

Прочети повече

Само една седмица по-късно водещият пловдивски вестник "Отечествен глас" публикува статия: "За една преценка". Неин автор е проф. Асен Шопов, чиято реакция вероятно е предизвикана от тенденциозната рецензия във в-к "Народна култура".

Добре познаващ творчеството на Стайков, проф. Шопов пише: "Без да е агитационен плакат картината "Родопска сватба" предава сдържан, но искрен патос, не само романтика на една истинска родопска сватба с преоблечени сватбари. От нея струи песента "Ела се вие, превива, мома се с рода прощава", но и призивът да се преодолее дълбоката пропаст между еднокръвни братя, изкопана от чуждото владичество и религията. Посетителите на изложбата виждат тази проблема и съчувстват на разрешаването, което художникът се опитва да даде. Със средствата на художественото възсъздаване, конкретно и целенасочено при явна идейна приповдигнатост, която осмисля картината, художникът, без да измени на себе си, поставя и оптимистично решава една вълнуваща задача. Зрителите виждат тази задача и не отминават картината".

На проф. Шопов принадлежи констатацията, че композицията е сложна, но зрителят я приема, не чувства претрупаност и не вижда излишни фигури: „Това значи, че идейната антитеза е правилно диагонално построена и се подчертава с логичен център - младата съпружеска двойка“.

Проф. Шопов е впечатлен от точната анатомия и физиология на великолепния гайдар, на сватбарите и на женските фигури, раздвижени със сдържана и естествена грация на родопските жени.

Показват скандалната картина "Родопска сватба" след реставрация (СНИМКИ)

Реставрирана е вече скандалната картина „Родопска сватба“ или „Мома се с рода прощава“. Тя е дело на именития с...

Прочети повече

„Що се отнася до живописната техника не можем да обвиним Анастас Стайков, че е слаб рисувач. Напротив, бихме се радвали, ако и други наши даровити художници си изработят жизнен художествен почерк като този на Стайков и се изразяват в типична заглушена гама от меки светлини и сенки, които напомнят леко повяхнал, но майсторски изработен проблем", пише проф. Шопов в отговор на Попов.

В заключение той отхвърля упрека му, че художникът не е типизирал и индивидуализирал образите си. „За хора, които са израснали в Родопите, образите на Стайков са взети от живота“, обобщава професорът.

Въпреки многобройните вестникарски критики, имало искане от чужбина да купят картината, но тя не била продадена от автора с убеждението, че тя е национална ценност.

„Впоследствие е откупена от Окръжния народен съвет“, каза директорът на галерията Иван Пеев.

"Разбрахте вече как е била експонирана на няколко места в Смолян. Накрая от избите на учителския институт и в галерията е пристигнала през 1985 г от самия художник. Накрая той си я бил прибрал. С назначаването ми за директор през 2012 г. с мен се свърза дъщерята на Анастас Стайков - Мария, която живее и работи в Австралия. Каза ми, че тя ще помогне при реставрирането на картината и представянето й отново. Когато започнахме да проверяваме, установихме, че не се води на галерията. Няма я записана в нашите книги. Явно не е била предадена както трябва с нужния протокол. И картината беше ничия. След това я записахме с инвентарен номер“, посочи Пеев.

БСП и ГЕРБ отиват на балотаж в с. Беден

Кандидатите за кмет на девинското село Беден от БСП И ГЕРБ отиват на балотаж следващата седмица. На проведените на 20 май частични изб...

Прочети повече

Започнали да търсят пари. Първоначално Мария Стайкова осигурява средства от фонд "13 века България". Първият етап от реставрацията представлява дублиране на картината с второ платно, купуване на рамка и изглаждане.

„Картината беше много повредена, защото е прегъвана един път на две, след това още на две места. И най-лошото - била е навита на руло с живописния слой навътре. По този начин се пука грундът и пада живописният слой. Вторият етап - чувствително по-скъп, беше платен с проект, който защитихме пред Министерство на културата. Реставраторите – екип от 4 човека, работиха по нея близо 2 години. Сега сме я експонирали в зала №3, защото това място е най-подходящо за нея. Стената отговаря на размера на картината. Тя е огромна - 4 метра на 2,50 м. С рамката е още повече. За тази картина е нужна дистанция да се разгледа. И ще остане вече тук. Това е мястото й", подчерта Пеев.

Според Дамянов картината не е само злободневно интересна. За мнозина тя е и ще остане внушителен паметник на романизирана история и одухотворена етнография.

„Погрешно ще бъде да считаме, че творбата на Анастас Стайков е архивен художествен документ на една отминала епоха. За зрителите картината е и оръжие, с което художникът ясно и целенасочено подпомага българската национална спойка на българи християни и българи мюсюлмани в Родопите. Затова ще допринася за в бъдеще и реставрираната картина и нейното показване в тази хубава зала ще извърши изключително голяма възпитателна дейност сред родопското население“, смята Дамянов.