Американската империя е болният човек на XXI век

Тъй като Трантор „става все по-административен център на Империята, той става по-голяма награда“, казва ученикът, когато приема изчисленията на Селдън. "Тъй като имперското наследство става все по-несигурно, а враждата между големите семейства по-широко разпространена, социалната отговорност изчезва".

Американски генерал: Само Русия може да унищожи САЩ

Русия остава единствената страна в света, която има ядрена мощ за унищожаване на Съединените щати и по този начин представлява единстве...

Прочети повече

Азимов публикува тези думи през 1951 г. в апогея на световната сила в САЩ. Но те биха могли също така да опишат Вашингтон през 2019 г., имперска столица, чийто елит го е превърнал в голяма награда, за която трябва да се води конфликт толкова сигурно, колкото и в бъдещата империя на Азимов - както и с други империи в миналото, пише Дейвид Клион в анализ за Foreign Policy, цитиран от БГНЕС.

Как една упадъчна управляваща класа се превърна в риск за националната сигурност, екзистенциална заплаха за американската империя? Отговорът се крие през 70-те години на миналия век, когато слабостите на американския социален договор от средата на века бяха разкрити чрез стагфлация, енергийна криза и катастрофалната война във Виетнам.

В отговор политическите елити на Америка възприеха приватизацията, дерегулацията, огромните данъчни облекчения за богатите, аутсорсингът на работни места в промишлеността и финансовата икономика. Оттогава нараства неравенството и голяма част от Съединените щати претърпяват постоянен спад, докато няколко големи града, включително Вашингтон, са станали хиперзависими и почти недостъпни заради концентрацията на финансови, технологични и медийни монополи и свързаните с тях лобисти. Повечето американци знаят тази история, но малцина мислят какво означава за тяхното място в света.

Има два конвенционални начина за разбиране на глобалната роля на Америка. Според една теория биполярният свят на Студената война е отстъпил на еднополюсен свят, в който Съединените щати са безспорен хегемон. Някои наблюдатели виждат това като хубаво нещо и подкрепят американската империя, докато други виждат това като лошо нещо и се опитват да устоят срещу американската империя, но и двете страни са съгласни, че американската империя е определящата черта на нашата ера.

Втората теория, различна от първата сам по степен, твърди, че светът след Студената война е многополюсен, а Съединените щати са явната доминираща сила сред много потенциални съперници, включително страни като Китай, които вероятно биха могли безкомпромисно да надминат САЩ.

САЩ предупредиха руснаците във Венецуела да ремонтират ракетната система

Елиът Ейбрамс, специалният пратеник на Вашингтон за Венецуела, заяви, че САЩ вярват, че Москва е изпратила 100 души, за да осигури &bdq...

Прочети повече

Но ако нито една от теориите не е вярна? Почти универсалното разбиране за Съединените щати като мощен, обединен глобален участник е погрешно и се нуждае от преразглеждане. Съединените щати по-малко са голяма сила, която упражнява своята воля и по-скоро открит пазар за глобална корупция, в която външните сили могат да купуват влияние, да оформят политически резултати и да насочват фракции една срещу друга в услуга на собствените си програми.

Това е познато. Въпреки че „Фондация“ е черпила пряко вдъхновение от "Упадък и рухване на Римската империя“ на Едуард Гибън, историята е пълна с примери за привидно мощни империи, управлявани от слаби, разделени елити и разкъсвани от външни сили.

Полско-литовската федерация, обширна аристократична република, която доминираше в Източна Европа в една или друга форма от 14-ти до 18-ти век, беше изтрита от картата от нейните съседи, които откриха, че могат да подкупят нейните сенатори, за да парализират всички политически решения. Османската империя от средата на 19-ти век позорно беше наречена "Болният човек на Европа", след като западноевропейските сили откъсваха от нейните територии и насърчаваха движенията за независимост срещу нея. През същия период Китай при династия Цин беше принуден да се откаже от многобройни територии в полза на европейските колониални империи - всички те на свой ред се разпаднаха в рамките на един век.

Може да изглежда абсурдно да се сравняват Съединените щати през 2019 г. с упадъчните и разпадащи се имперски сили от миналото. Но разгледайте състоянието на столицата точно сега. Президентът Доналд Тръмп, както почти всеки поне в лични разговори признава, е некомпетентен да изпълнява най-основните си задължения и стана за посмешище в глобален план.

Администрацията на Тръмп открито е купена от чужди правителства чрез неговата международна мрежа от хотели и курорти, включително този, разположен директно между Белия дом и Капитолия, където финансиран от Саудитска Арабия лобист нае 500 стаи в месеца след изборите през 2016 г. Неговата политическа партия, която все още контролира Сената и все повече доминира в съдебната система, няма интерес да го държи отговорен за това. И разбира се, има малко питане за намесата на Русия в изборите през 2016 г.; както потвърди ограничената информация, станала известна досега от доклада на специалния прокурор Робърт Мълър, Тръмп и републиканците най-малкото са пасивни и желаещи да се възползват от усилията на чужда сила да повлияе на изборите.

САЩ накара петролните търговци да спрат бизнеса с Венецуела

САЩ са убедили редица търговци на петрол да съкратят, а в някои случаи дори да спрат бизнеса си с Венецуела. „Проведохме тези ра...

Прочети повече

Но Тръмп е само симптом, най-крещящият и карикатурен пример за това как влиянието отвън във Вашингтон се е превърнало в рутинна практика през миналото поколение. От всеобхватното влияние на Обединените арабски емирства и други монархии в Персийския залив върху мозъчните тръстове и медийните организации до почти цялото американско правителство, което се прекланя пред американо-израелската комисия по публичните въпроси, до топлите отношения на Китай с търговската камара и с ръководителите на някои най-мощните американски компании за извличане на чуждестранни пари чрез индустриите за недвижими имоти в най-големите и богати градове на страната - правителството на САЩ се продава.

Разбира се, не са само или дори предимно чуждестранните пари, които управляват Вашингтон. Мощните корпоративни интереси като цяло почти изцяло изтласкаха демократичната отчетност в столицата, включително основните американски индустрии като финанси, застраховане, енергетика и технологии. От друга страна, има ли нещо такова като базираната в САЩ индустрия? Повечето от най-големите компании са мултинационални, със седалище в големите градове по света и ръководители, чието зашеметяващо богатство означава, че те имат повече общуване с техните международни партньори, отколкото с повечето американци.

Пълното дерегулиране на финансирането на кампаниите и последващата легализация на корупцията във Вашингтон, в мащаб, нечуван в други развити страни, доведоха до столица, където разграничението между чуждестранни и местни интереси е все по-трудно да се анализира. С други думи, американското правителство не съществува, за да служи на интересите на американците чрез външната или вътрешната си политика; по-скоро съществува, за да се запазят интересите на глобализираната олигархия.

Налице е очевиден контрааргумент за всичко това: Съединените щати все така харчат повече за отбрана, отколкото следващите седем държави заедно, и все още управляват мрежа от стотици военни бази, разпространени в почти половината от страните на Земята. Никоя друга страна не може да се конкурира със САЩ в способността си да проектира военна сила. И никоя друга страна не е толкова богата или сече глобалната резервна валута или притежава толкова мека сила.

В същото време съсредоточаването изцяло върху американската империя отгоре надолу може да обърка причинно-следствената връзка. Помислете например за свалянето на Мохамед Морси, лидерът на Египет след Арабската пролет, в преврата през 2013 година. В мемоарите на бившия съветник на Белия дом Бен Роудс описва администрацията на президента Барак Обама не като движеща сила зад този преврат, а като пасивен получател на безмилостния натиск от страна на своите саудитски и емиратски съюзници, които проведоха информационна кампания срещу американския посланик, докато заговорничиха с египетската армия.

Пентагона ще даде 1 млрд. долара за стената на Тръмп, въпреки предупреждение от Конгреса

Пентагона ще пренасочи 1 млрд. долара, предвидени за други дейности, към построяването на исканата от Доналд Тръмп стена по границата с...

Прочети повече

Роудс пише, че лично е получил снимка в електронната си поща, на която е изобразен посланикът на САЩ като съучастник на Мюсюлманското братство. Подател е Юсеф ал-Отаиба, вездесъщия, словоохотлив, изключително добре свързан посланик на емирствата във Вашингтон. Когато Роудс и Обама бяха подложени на натиск от Вашингтонския институт, те установиха, че техният дневен ред за Близкия изток многократно е изместван от чуждестранни съюзници - същите правителства, които лобираха с различен успех, за военни операции на САЩ от Сирия до Йемен. Американската мощ, колкото и силна да е, не означава нищо, ако се използва за целите на равещите най-високи залагяния.

Ами ако американската империя се разпадне по шевовете? Добро избавление, биха казали мнозина. Хегемонията на САЩ е катастрофа, разпространение на война и експлоатация по целия свят и отравяне на климата безвъзвратно. И това е вярно: както отбелязва Азимов, империите са склонни да падат, защото преживяват твърде дълго, развалят елитите си и създават предпоставки за собствената си смърт. Но това, което виждаме, не е нито обмислено, отговорно оттегляне от империята, за да се инвестира в спешни нужди у дома, нито пък бунт срещу империята от окаяния свят. Напротив, това е изчерпан, упадъчен срив, който може да се разпознае от всеки ученик от Рим или Константинопол. Америка е болният човек на XXI век и всеки, който е наблюдавал своя президент,  да се движи непохватно по събития на вглъбени, състрадателни световни лидери, го знае, заключва авторът.