Борбата за престола и саудитското рестартиране на отношенията с Доналд Тръмп

Но не е случайно, че повечето арабски медии повториха тези попресилени фрази. Саудитска Арабия има намерение да използва това посещение, за да рестартира отношенията си с Вашингтон след годините на Барак Обама, както и да запознае новото правителство на САЩ с младия мъж, който може би ще стане следващ крал на Саудитска Арабия.

Смята се, че рестартиращата мисия е успешна. Но прогнозите, дали принц Мухамад Бин Салман ще излезе начело, трябва да се отложат. За негово неудобство, неговият по-голям братовчед Мухамад Бин Найеф е първи престолонаследник и изглежда, че на последния не му се играе на прескочикобила.

Президентската администрация на Тръмп трябва да се замисли за двама възможни крале на Саудитска Арабия и може би най-добре ще е да отложи като неузряло решението кой да предпочете.

Съперничеството между двамата принцове не е плод на въображението на чужденците. Миналата седмица анонимен, но явно добре информиран саудитски блогър съобщи, че двамата Мухамадовци се опитват да избягват публичната демонстрация на различия, но и че и двамата се опитват да спечелят одобрението не само на цялата династия Сауд, но и на САЩ.

На ниво краен резултат, Бин Найеф сигурно е бил този, който се е смял последен след пътуването на Бин Салман. Въпреки възможностите за снимки и почести, заминаването на Бин Салман от Вашингтон бе тихо. Нямаше тълпи подлизурковци изпращачи, а чисто и просто среднощен полет до Рияд ден след срещата с американския министър на отбраната Джеймс Матис и с председателя на общото командване на началник щабовете Джоузеф Дънфорд. След тази среща имаше полет към Рияд, вместо към Ню Йорк, където принцът трябваше да проведе среща с бизнесмени. Какво се случи? Баща му, крал Салман ал Сауд се връщаше в страната по-рано от предвиденото след едномесечната си азиатска обиколка и принцът трябваше да е там, за да го посрещне.

Но обяснението на кралския двор, че ваканцията на монарха на Малдивите е отменена заради огнища на свински грип, изглеждаше толкова дипломатически удобно, че направо не бе за вярване. Според изданието „Файненшъл Таймс“ местните опозиционери са се били раздвижили заради предполагаемо споразумение няколко от островите да бъдат предадени като лично владение на саудитското кралско семейство завинаги. Членовете на кралската свита, които са се надявали да поемат контрола над два курортни комплекса и да потопят крака в Индийския Океан са се намерили по-рано в Рияд, което означава, че Мухамад Бин Салман, каквато и да е била самоназначената му мисия във Вашингтон, е трябвало също да се прибере по-рано. Може би е било за добро. Въпреки твърденията за рестартиране на отношенията, снимките и видеоматериалите от срещата във Вашингтон показват хладнина от Доналд Тръмп към престолонаследника. Може би президентът на САЩ е бил подразнен, че младият саудитец не е показал почтителност.

В крайна сметка различията в политиката, а не личните такива, имат най-голямо значение. Всеки в елитите на Саудитска Арабия споделя общата позиция с администрацията на Тръмп относно опасността, която Иран представлява. Но има различия в позициите за войната в Йемен и в това как кралството най-добре да се измъкне от нея. Саудитците са направили малък прогрес в борбата срещу подкрепяните от Иран бунтовници-хути там и бюрокрацията във Вашингтон явно съжалява за своята първоначална изобилна подкрепа към войната – политическа отстъпка за Рияд, за да потуши загрижеността на Саудитска Арабия относно ядреното споразумение с Иран. Саудитската армия продължава да демонстрира, че наистина е, както високопоставен служител на Пентагона от времето на администрацията на Обама го бе казал, „хартиен тигър“.

Все едно за да подчертаят проблема, докато Мухамед Бин Салман се завръщаше, се появиха новините, че хеликоптер – най-вероятно принадлежащ на водената от Саудитска Арабия коалиция в Йемен, е открил огън по кораб със сомалийски бежанци. Броят на загиналите бе 42 души, но от гледна точка на Вашингтон най-лошото бе това, че се докладва, че атаката е извършена с произведен в САЩ хеликоптер „Апач“. Това означава, че тя е извършена или от Саудитската армия или от тази на ОАЕ, но Емирствата веднага излязоха с официално опровержение. САЩ в момента се колебаят дали да подновят доставките на бомби за саудитските ВВС след миналогодишните подозрения, че с тях са били удряни йеменски цивилни. Появилите се снимки на загиналите и на спасените бежанци още повече ще затрудни гореописаната промяна в политиката.

Въпреки че Йемен остава пречка в отношенията между САЩ и Саудитска Арабия, двете страни изглежда, че имат общи позиции относно икономическите връзки. В официалното Саудитско заявление по повод посещението във Вашингтон се сочи, че промените на Тръмп в американската външна политика, съвпадат с „настоящата промяна в Саудитска Арабия чрез „Визия 2030“ – програмата за икономическата трансформация на кралството начертана от Мухамад бин Салман. В официалното заявление на Белия дом се говореше за „разширено икономическо сътрудничество, което може да създаде до един милион директни американски работни места през следващите четири години, милиони индиректни американски работи места, както и работни места в Саудитска Арабия“. Бе също така споменато за споразумения „на възможна сума от повече от 200 милиарда долара в директни и индиректни инвестиции през следващите четири години“. И това може да бъдат консервативните изчисления.

Според слуховете на финансовите пазари кралството обмисля възможността за инвестиции в размер от един трилион долара към САЩ през следващото десетилетие. Подобна сделка може да привлече вниманието на Тръмп. Но както винаги, тя идва със своята цена. Както саудитският министър на петрола Халид ал Фалих заяви пред „Уол Стрийн Джърнъл“, приетият в САЩ през 2016 г. закон „За справедливост срещу спонсорите на терористични актове“ е „създал напрежение в саудитско-американските отношения и заплашва да замрази саудитските инвестиции в САЩ“. Според Ал Фалих законът ще се вземе предвид при изготвянето на списъка с одобрените от кралството американски компании в предлагането на дялове от държавната саудитска петролна компания „Арамко“, като се очаква това да бъде най-голямото подобно действие в историята.

Законът, познат като „Джаста“ дойде като последствие от големия брой саудитци, които бяха замесени в терористичните нападения от 11 септември 2001 г. Той позволява на жертвите от терористичните атаки в САЩ да подават граждански искове във федералните съдилища срещу кралството, което дотогава бе защитено от суверенен имунитет. Тръмп силно подкрепяше мярката. Саудитците искат най-малко да я притъпят, но без успех, въпреки многомилионните опити за лобиране.

Министър от Саудитска Арабия на историческо посещение в Ирак

Саудитският външен министър Адел ал-Джубейр пристигна в Багдад, осъществявайки първата подобна визита на главен дипломат от кралството ...

Прочети повече

Този обрат прави изчисляването на това какво е получила всяка от страните на срещата във Вашингтон още по-голямо предизвикателство. Те явно са се разбрали да работят заедно, но Йемен е непосредствен проблем, накланящ дискусията относно това как да се работи по по-широката заплаха, представлявана от Иран, но и от „Ислямска държава“, „Ал Кайда“ и другите терористични организации. Междувременно публичното помирение между Саудитска Арабия и ОАЕ с Израел заради страховете от Иран, все още не се долавя. В саудитските официални заявления Иран е обвиняван, че пречи на споразумението за уреждането на палестинския въпрос, но Израел не се споменава по никакъв начин.

Може би ще зависи от близките съветници на Тръмп да се борят с тези различия. Неговият главен стратег Стивън Банън и неговият старши съветник (и зет) Джаред Кушнер присъстваха на срещите в Овалния кабинет и в Пентагона, както и на тържествения обяд по случай посещението в Белия дом. Междувременно адвокатът на Тръмп и негов съветник по Израел Джейсън Грийнблат бе в Йерусалим и в Рамала на преговори с министър-председателя Бенямин Нетаняху и с палестинския лидер Махмуд Аббас.

Понякога световните събития притежават любопитна и може би предсказателска ирония. Обиколката на крал Салман в Азия приключи миналата седмица с посещение на високо равнище в Китай, където той и делегацията му от бизнесмени бяха приети от китайското ръководство и сключиха споразумения на сумата от 65 млрд. долара. На 19 март друг чуждестранен посетител пристигна в Пекин за подобни обсъждания – Нетаняху. Китайският министър-председател Ли Къцян му отдаде чест, заявявайки, че „китайският и еврейският народ са велики народи на този свят“.

Тенденциите са ясни. Бизнесът може да бъде ключ към задълбочаване на политическите съюзи и Саудитска Арабия и Израел имат повече общо, отколкото династията на Сауд иска да си признае. Чака ли ни по-голяма сделка?

Foreign Policy