Пекин приветства тази позиция на Унгария. Изявлението на Берлин посочва нарастващото недоволство на европейските политици от Будапеща, която постоянно се противопоставя на ключовите принципи на западната либерална демокрация относно нелегалната миграция, ЛГБТ и свободата на печата, както и правата на човека в Китай. Европейските медии пишат, че Орбан умело използва законодателството на ЕС, което позволява вето на колективните решения. Той многократно отлага, блокира или смекчава резолюциите, насочени срещу „авторитарни режими“ като Русия, Турция, Беларус и преди всичко Китай. Орбан и неговият външен министър Сийярто са уверени, че икономическите ползи от работата с тези страни далеч надхвърлят човешките права и моралните проблеми.

Независимо от това, тази тактика на Орбан може да се окаже изключително опасна за него самия, тъй като с действията си той постоянно предизвиква Европейския съюз и НАТО. Всъщност, казват наблюдатели, Орбан не е сам в източната си политика. Той копира методите на „старшия партньор“ - Германия. Така че германският канцлер Ангела Меркел по всякакъв начин освобождава спирачките за всякакви инициативи, насочени срещу Русия или Китай. Единствената разлика е, че Германия действа по този начин „по подразбиране“, а Орбан открито прави политически изявления в подкрепа на Китай.

Показателно е, че в настоящия период на изостряне на отношенията между ЕС и Китай министърът на националната отбрана на КНР Уей Фенге пристигна в Будапеща на „приятелско посещение“. Той осъди санкциите на ЕС и подкрепи помирителната позиция на Унгария, наричайки отношенията с тази страна "братски". В тази връзка ръководството на НАТО запита за истинската геополитическа ориентация на Унгария, изразиха се опасения, че чрез тази страна Китай се опитва да реализира своите военностратегически цели в Европа.

Критиците на Орбан твърдят, че Унгария се превръща в троянски кон на Китай. Орбан обаче се държи последователно, още през 2010 г. той инициира политиката на Източно отваряне, при която Унгария трябва да се превърне в мост между Източна Европа, Китай и Русия, което ще помогне за привличането на инвестиции и заеми, както и за отварянето на нови пазари.

В самата Унгария голям скандал предизвикаха плановете на правителството да се открие клон на Шанхайския университет Fudan в Будапеща. Според проекта, в Будапеща трябва да бъде построен студентски град за пет хиляди души, като цената му се оценява на 1,8 милиарда долара. Унгарското правителство възнамерява да вземе за тази цел заем от 1,5 млрд. долара от Китайската банка за развитие. Опозицията нарече заема "огромен, непрозрачен и нерентабилен". Строителни материали и труд за този проект ще бъдат доставени от Китай. Строителството трябва да се извърши от китайската държавна компания CSCEC, която е тясно свързана с Китайската народноосвободителна армия и следователно е в американския "черен списък".

Счита се, че университетът Фудан е тясно свързан с китайската комунистическа партия и разузнавателните служби. В Будапеща имаше масови протести срещу мащабно строителство, демонстранти осъдиха премиера Виктор Орбан за политиката на сближаване с Китай. Протестиращите бяха подкрепени от кмета на унгарската столица Гергели Карачон - вероятен съперник на Орбан на бъдещи избори. Карачон разпореди имената на Далай Лама, Уйгурските мъченици и Хонконгската свобода да бъдат разпределени по улиците, прилежащи към обекта. Либералната опозиция вярва, че университетът ще се превърне в инструмент на китайско влияние върху Унгария и ЕС, както и ще намали качеството на образованието.

Администрацията на Орбан обвини опозицията в разгръщане на антикитайска истерия и увери, че клонът на университета Фудан ще осигури образование от световна класа. Показателно е, че унгарските власти преди това бяха затворили Централноевропейския университет, спонсориран от американския филантроп от унгарски произход Джордж Сорос, и учебните програми бяха преместени във Виена.

Анализаторът от Фондацията за международен мир „Карнеги” Пол Стронски вярва, че Унгария е играла и ще продължи да играе централна роля за Пекин в Източна Европа, превръщайки се в своеобразна платформа за китайско проникване на континента. От 2010 г. най-голямата китайска общност в Източна Европа се формира в Будапеща, унгарското правителство щедро отпусна 16 000 „златни визи” на китайски граждани с подходящ достъп до Шенгенското пространство.

Орбан като Путин - управлява, дори и да бъде свален официално от власт

Унгарският премиер Виктор Орбан е един от най-обиграните политици в днешна Европа. За да гарантира властта си, той предприе всевъзможни...

Прочети повече

Според бившето ръководство на унгарските разузнавателни служби, Китай е създал мощна лобистка и разузнавателна мрежа в Унгария, която събира данни за унгарския политически елит, включително семейството на Виктор Орбан. Както отбелязва Държавният департамент на САЩ, Унгария се превърна в единствената държава от ЕС, която отрича рисковете, свързани с разполагането на 5G мрежи от китайската компания Huawei. Именно в Унгария най-голямата производствена база Huawei се намира извън Китай, както и регионален изследователски център.

Освен това Унгария стана единствената държава от ЕС, която не се присъедини към западната кампания в защита на канадския дипломат Майкъл Ковриг, който беше арестуван от властите на КНР в отговор на задържането на финансовия директор на Huawei Мън Ванжоу в Канада. Забележително е, че Ковриг има унгарски корени и също е унгарски гражданин. Унгарският политолог Тамаш Матура стига до заключението, че Виктор Орбан се нуждае от Китай като противовес и подкрепа в конфронтацията си с Европейския съюз.

През 2020 г. Унгария получи заем от 1,9 млрд. долара от Китай за изграждането на железопътната линия Будапеща-Белград, в момента проектът е в ход. Сред основните изпълнители е най-големият унгарски милиардер Лоринц Месарош, който също е приятел от детството на Виктор Орбан. Този железопътен проект се допълва от изграждането на аутобан, свързващ China - Europe Land-Sea Express Route със Сърбия, той също е част от балканския участък на експресния маршрут Китай – Европа, който от своя страна е част от глобалната система „Един пояс, един път“. Този маршрут, предназначен за транспортиране на китайски стоки до Европа, се състои от морска (преминаваща към гръцкото пристанище Пирея) и наземна част, която минава от Гърция през Сърбия и Македония до Унгария.

Виктор Орбан поддържа тесни контакти с Пекин и в личен план. В края на април тази година, по време на телефонен разговор между Орбан и Си Дзинпин, китайският лидер похвали приятелската политика на Унгария спрямо Китай и покани Орбан да посети Пекин. Това сътрудничество, подчерта Си Дзинпин, значително се задълбочи в борбата срещу епидемията COVID-19. Унгария се превърна в една от малкото европейски държави, където заедно със западните ваксини се използват и руският Sputnik и китайският Sinopharm, въпреки че не са одобрени от Европейската агенция по лекарствата (EMA). Това смело решение помогна да се увеличи популярността на Орбан и неговата партия Фидес. В резултат на това в началото на май в Унгария бяха ваксинирани 21,5% от населението - два пъти повече от средното за ЕС.

През последните месеци, под нарастващия натиск от САЩ, страните от Европейския съюз поеха курс за ограничаване на стратегическото сътрудничество с Пекин. На 20 май тази година Европейският парламент замрази ратификацията на Всеобхватното инвестиционно споразумение (CFI), което Германия „прокара“ в продължение на почти седем години - под предлог „защита на човешките права“ в Китай.

Унгария запозна ЕК с плана си за използване на фонда за възстановяване

Унгария представи на Брюксел национален план за използване на фонда на ЕС за възстановяване след пандемия, съобщи Европейската комисия,...

Прочети повече

Забележително е, че въпреки натиска от Вашингтон и неговите лобисти в ЕС, търговията между Китай и страните от Централна и Източна Европа продължава да расте: през първото тримесечие на 2021 г. тя нараства с над 50% и достига 30,13 млрд. долара, и в годишно изражение надхвърли 103 милиарда долара. Ръстът на двустранната търговия през последните десет години остава на ниво от 8% годишно. Това е обективна динамика, която не е лесно да се промени.

Сътрудничеството между Китай и страните от Централна и Източна Европа се основава на споразумението 17 + 1, подписано през 2012 г. Целта му е да насърчи сътрудничеството в областта на транспорта, логистиката, търговията и инвестициите по инициативата „Пояс и път“.

През февруари 2021 г. обаче, на фона на разгърната в Европа антикитайска кампания, литовският парламент решава да се оттегли от това споразумение и е открит литовски търговски офис в Тайван. Опитите на Китай да получи достъп до стратегическата инфраструктура на Литва, предимно пристанището в Клайпеда, бяха посочени като основна причина.

Досега Унгария успешно преодолява антикитайските инициативи в Европа, но много зависи от общите избори през 2022 г. Ако опозицията успее да свали премиера Виктор Орбан, сътрудничеството на Будапеща с Пекин ще бъде застрашено.

Превод: Ганчо Каменарски