X
 
 
Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!

Френско издание: Солженицин и ние

705
Френско издание: Солженицин и ние
Снимка: Getty Images / Guliver

През 1978 г. в известната си реч в Харвард руският дисидент Александър Солженицин обяснява причините за упадъка на Запада: липса на духовност и упадък на мъжеството. Според френското издание Causeur, сега, четиридесет години по-късно, речта му остава изключително актуална и на Запада изглежда повече от всякога му липсва смелост.

През юни 1978 г. Александър Солженицин, който вече от две години живее в САЩ, е поканен да говори в Харвардския университет („За упадъка на храбростта“). Докато професори и студенти чакат похвали за Запада, дисидентът говори за четири истини на „свободния свят“: „Не, не мога да препоръчам вашето общество като идеал за преобразяване на нашето.“ Според Солженицин, ако комунизмът отнема от човека целия му „вътрешен живот“, Западът по различен начин прави същото. Четиридесет години по-късно тази реч може да се разглежда като пророчески текст. 

„Изцяло мобилизирани, за да живеем в комфортната атмосфера на „свободния пазар”, загрижени единствено от търсенето на фиктивно щастие далеч от съдействието на свободното духовно развитие”, жителите на Запада станаха слаби. В същото време, когато се руши духовността, изкуството, търсенето на истината и стремежът към общ живот, исторически свойствен за християните, „когато целият живот е пронизан от юридически отношения, се създава атмосфера на душевна посредственост, умъртвяваща най-добрите полети на човека”. Солженицин слуша как се носят протестните възгласи на отделните групи, за които общото благо няма значение, значение има само абсолютното право на своето „аз”. „Защитата на правата на личността е доведена до тази крайност, че самото общество става беззащитно от някои личности.”

Настоящите искания на подривните групи водят до завземане на властта от малцинство, търсещо отмъщение. Желанието на всяко „Аз“ вече се трансформира в търсене: обществото като цяло трябва да се подчинява на индивидуалните изисквания, рискувайки да бъде реакционно и изостанало. Липсата на смелост и слепота на западните елити, които са приели и понякога са предвидили и узаконили исканията на малцинствата, са придружени от смразяваща двойственост, когато става въпрос за приемане на закони, най-разрушителни за нашата цивилизация, както се случи наскоро с така наречения закон за биоетиката във Франция.

Перверзната преса 

Солженицин критикува пресата (и медиите като цяло): като пропагандист, тя изкривява, според него, общественото мнение. И още една изненада за човек, дошъл от тоталитарния Изток, с неговото строго разбиране за пресата: западната преса като цяло също показва обща посока на съчувствие (вятърът на века), общопризнати допустими граници на преценка, и може би общи корпоративни интереси и всичко това работи заедно не съревнователно, а унифицирано. 

Петдесет години по-късно в САЩ демократичните вестници цензурират своите колони и уволняват журналисти, които смело изразяват мислите си и отказват да коленичат пред нови диверсифицирани или прогресивни модни прищевки. Във Франция наблюдаваме будна лява преса, която разпространява добри и лоши гледни точки и изисква цензура на определени новинарски канали, на някои наблюдатели или списания, които мислят по различен начин.

В средата на речта си Солженицин завладява публиката си: „Западната система в сегашната си духовно изтощена форма не изглежда примамлива. Дори характеристиките на живота ви, които изброих, са крайно тревожни.” Западният човек, затрупан от реклами и телевизия, по никакъв начин, казва той, не може да се смята за превъзхождащ човека от Източна Европа, по-смел, „по-дълбок и по-интересен“ от човек извън западния лагер. Отбелязвайки разпадането на така наречените социални канализационни мрежи, спада в нивото на образование, което се занимава само с формирането на „граждани на света“, природозащитници и „дегенерати“, легализирането и политизирането на всички жизненоважни действия, самоунищожение на Европа.

Какво би мислел Солженицин за нашия свят днес? Вероятно би видял най-катастрофалното осъществяване на своите изказвания и своите страхове.

Елитно предателство и колективно малодушие 

Ако „комунистическата система би могла да се поддържа и укрепва толкова на изток, това главно беше поради ревностната подкрепа от масата на западната интелигенция“ - съвсем правилно си спомня Солженицин. Не липсваха и във Франция фалшификатори на тоталитарните комунистически режими. И днес в нея няма недостиг на демагози, готови да се обединят така, че под прикритието на радикална трансформация на света, подготвяща настъпването на хипотетичен рай на земята, подходящо да заемат няколко позиции в политически, университетски или медийни кръгове.

Култура на премахване, подривни, деколониални и „расистки“ движения, ислямизацията на постоянно разширяващи се територии в Европа и многобройни терористични атаки - това са непосредствените заплахи, които ни застрашават. „И пред тази опасност - как, с такива исторически ценности зад гърба си, с такова ниво на постигната свобода и като че ли отдаденост към нея - толкова много да загубиш волята си за защита?!“ 

За съжаление, да, възможно е някой да каже: „управляващата прослойка и господстващата интелектуална прослойка“ щастливо се сринаха върху леглото на псевдохуманистичните идеологии на глобалистичното отворено общество; докато западнякът, разсеян от Netflix, затрупан от телевизионни предавания и реклами, облагодетелстван от държавата, с празна глава над нови прогресивни догми, удобно се установява в „негодувание“, без да рискува нищо.

Спомняме ли си реакцията след терористичните атаки, които засегнаха Франция през 2015 г.? Тогава фразата „Няма да имаш моята омраза“ се състезаваше с призиви за създаване на човешка верига под лозунга #ръкавръка или за поставяне на плюшени мечета и рисунки на местата на терористични атаки. След „Bataklan“ и списание „Poen“ призова: „Всички на улицата! Французите създават „нова съпротива“. Художниците на Comedie Française използваха страховито оръжие - убийственият лозунг #theatrelovelife.

Тогава враговете ни разбраха с кого си имат работа. „Загубата на смелост е може би това, което най-много поразява един не познаващ Запада днес“ - казва Солженицин през 1978 г. Вярвайки в традиционните сили на живота, изкуството, мисълта и духовността, които ни позволяват да „оставим живота като същество по-високо, отколкото е започнало“ - той се надява, че Западът ще направи скок напред. За съжаление ситуацията само се влоши. Половин век по-късно кой може да твърди, че войните против нас и различните претенции към ислямизма не рискуват „окончателно да погребат западната цивилизация”? 

Превод: Ганчо КАМЕНАРСКИ

Още от АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ:

Svenska Dagbladet: Европа да се готви за нова миграционна криза

Германия не вижда ангажимент за спиране на руския газ в сделката с Байдън, твърдят от Берлин

МВФ спасява световната икономика след коронавируса?

Израелската фармацевтична компания започва тестове на COVID-ваксина под формата на хапче

Експерт: Москва набляга върху влиянието пред господството

Европа преодолява четвъртата вълна на COVID-19 с поглед към нова реалност

Борислав Боев с пример: Все още живеем в петролната ера

Actualno.com

Етикети:

Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!
Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение помага за нашата кауза - обективни новини и анализи. Бъдете активен участник в промяната!

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд ЕООД

IBAN: BG53UBBS80021021528420

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com

ОЩЕ ОТ Анализи и коментари

12 късметчета с кафето ти за днес, 05 АВГУСТ
12 късметчета с кафето ти за днес, 05 АВГУСТ

Намислете си число от 1 до 12 и вижте късмета, който ви носи то. 1. Сърцето е склад, отгдето умът черпи най-хубавата храна. 2. Грижата за излишното...