Германия не вижда ангажимент за спиране на руския газ в сделката с Байдън, твърдят от Берлин

Вместо към газопровода, правителството ще се съсредоточи върху по-широките санкции на равнището на Европейския съюз - въпреки че това е по-трудния път за отмъщение срещу Кремъл, увериха официални лица, които поискаха анонимност поради частния характер на разговора, допълва агенция Фокус.

Държавният глава на САЩ Джо Байдън се опита да убеди германците да предприемат остри мерки, ако Путин използва тръбопровода, за да подкопае стабилността на Украйна.

Въпреки че канцлерът на ФРГ Ангела Меркел се съгласи да предприеме действия „на национално ниво“ като част от сделката от 21 юли, нежеланието на Берлин да направи по-смела крачка и да затвори клапана на газопровода е потенциална победа за руския президент и удар за Белия дом, коментира агенцията.

Говорител на правителството на Меркел потвърди, че Германия е длъжна да действа в случай на злоупотреба с газопровода, но не изясни каква точно е процедурата за мерки.

Коментарите на германските служители биха могли да подсилят позициите на критиците на Байдън в Конгреса, които смятат, че той се е отказал и се е предал в този спор.

Републиканците от Сената тази седмица заплашиха, че ще блокират двамата кандидати на Байдън за отговорници по бюджета, освен ако администрацията не поднови санкциите, предназначени да спрат проекта. Председателят на Комисията по външни отношения на Сената Боб Менендес (ДП) заяви миналата седмица, че сделката е неадекватна и че „Северен поток 2“ трябва да бъде спрян.

Въпреки това, тръбопроводът от 1230 км е завършен на 99%, като останалата част трябва да бъде финализирана този месец. Вниманието постепенно се пренасочва към иницииране на доставки и реагиране, ако Путин се опита да прекъсне транзита през Украйна, което е от решаващо значение за икономиката на бившата съветска република.

Подходът на Берлин вероятно ще продължи дори след като Меркел се оттегли след изборите на 26 септември. Руският тръбопровод се подкрепя от мнозинството парламентарни партии.

Армин Лашет, лидерът на християндемократите и най-вероятният наследник на Меркел, заема позиция, подобна на тази на канцлера по проекта на „Газпром“, а освен това дори социалдемократите подкрепят значително енергийно партньорство с Русия.

За първи път обаче „Зелени“, претендиращи за канцлерския пост, се озоваха встрани от политическия мейнстрийм. Кандидатът от партията Аналена Бербок предизвика гнева на Кремъл с категоричното си отхвърляне на проекта.

По време на посещението си във Вашингтон на 15 юли Меркел постави линия под усилията на Америка да накара Германия да поеме по-силни ангажименти срещу Русия в случай на злонамерени действия от нейна страна. Канцлерът даде да се разбере, че предпочита решение на ЕС, което ще изисква съгласието на всичките 27 държави-членки.

На въпрос след срещата дали се обмисля спирането на тръбопровода, Меркел каза: „Имаме редица инструменти, които можем да използваме - и това ще бъде на по-скоро европейско, отколкото на германско ниво“.

По -рано Меркел нарече заплахата от европейските санкции ефективно възпиращо средство за Путин.

ЕС наложи обширни санкции в отговор на присъединяването на Крим през 2014 г. и по -целенасочени мерки след отравянето и лишаването от свобода на опозиционния лидер Алексей Навални. „Това не означава, че от наша страна сме напълно беззащитни“, каза Меркел пред репортери на пресконференция на 22 юни.