Продължителната криза между Иран и Запада изглежда, че се задълбочава с всеки изминал ден. Редица събития – подготовката за засилване на западните санкции срещу Техеран, иранското предупреждение американски самолетоносач да стои далече от Персийския залив, смъртната присъда на предполагаем американски шпионин, убийството на пореден ирански учен, което Иран смята за част от продължаваща чуждестранна кампания да се саботира ядрената програма на страната, добавят напрежение към драмата и засилват очакването, че по някакъв начин тази криза отива към сблъсък.
Съобщението на Иран през тази седмица, че е започнало обогатяване на уран в центъра Фордо близо до Ком, потвърждава факта, че правителството в Техеран, въпреки всички санкции и тежки приказки, е решено да продължи с развитието на ядрената си програма, която е в основата на несъгласието между ислямската република и Запада.
Дискусиите за потенциални военни действия се промениха от вероятността за израелски или американски въздушни удари срещу иранската ядрена инфраструктура към възможността за сериозен морски сблъсък в Персийския залив, ако Иран се опита да затвори Ормузкия проток.
Историята на бурните отношения на Иран със Запада най-добре се описва от сложното пресичане на две хронологии от събития – налагането на още по-строги икономически санкции и иранският напредък в ядрените изследвания. Кризата обикновено се разгаря, когато се обсъждат нови санкции и сегашният случай не е изключение.
Пол Пилар, бивш експерт от американското разузнаване, който сега преподава в университета в Джорджтаун, дава различна аналогия. Той сравнява напрежението между Иран и САЩ със „спирала, при която всеки нов инцидент засилва враждебността, която от своя страна води до още неприятелски действия и от двете страни”.
„Това е класически случай на враждебност, която поражда още враждебност”, казва Пилар.
САЩ работят по нови рестриктивни мерки срещу Централната банка на Иран и ЕС обмисля ембарго на вноса на ирански петрол. Вашингтон се опитва да убеди и ключови азиатски клиенти на Иран да ограничат сътрудничеството си с Техеран. Китай може и да не поиска да се включи, но Япония и Южна Корея може да се по-податливи на американското убеждаване.
С всеки знак за това, че иранската икономика започва да усеща санкциите, нещата ще стават още по-напрегнати.
Заплахата на Иран за затварянето на Ормузкия проток е ясен опит Западът да бъде предупреден, че налагането на нови санкции ще засегне и западните икономики. С други думи, Иран може да налага собствени „санкции”.
Пол Пилар смята, че при сегашните условия има малка вероятност за настъпването на повратна точка в кризата.
Случващите се събития са повлияни и от кандидат-президентската кампания в САЩ. Надпреварата за номинация на републиканците започна и Иран има значимо място в изказванията на кандидатите.
„Кандидат-президентската кампания в САЩ е значителен фактор, който допринася за сегашното напрежение с Иран. Тъй като имат твърде малко причини да критикуват успехите на външната политика на Барак Обама, всички републикански кандидати, с изключение на Рон Пол, се опитват да надминат един друг във войнствени изявления по отношение на Иран”, отбелязва Пилар.
Според него Техеран интерпретира тази реторика като пореден знак, че САЩ са крайно враждебни и възможността за споразумение е минимална.
Администрацията на Барак Обама също не закъсня да предупреди Иран, че американският флот ще действа, за да гарантира, че Ормузкият проток ще остане отворен. В този смисъл Обама е по-близо до конфликт с Иран от всяка от предишните администрации.
Военните действия засега могат да бъдат избегнати, но много американски експерти и политически капацитети стават все по-големи песимисти – смята се, че в един момент САЩ и Иран ще избухнат. И това е много опасна ситуация, тъй като очакванията може да имат важно отношение за това как ще се развият събитията.
ВВС
