X
 
 

Истинският проблем на ЕС

4156 1
photo of Истинският проблем на ЕС
Снимка: Getty Images
Забравете Брекзита. Истинската пречка пред по-задълбочената европейска интеграция не е чепатата Великобритания, независимо дали гражданите й изберат да останат в ЕС със „специален статут” или да напуснат. Истинското препятствие е отколешната задънена улица във френско-германската главоблъсканица как еврозоната да бъде направена по-силна и по-устойчива чрез помиряването на две напълно различни икономически и политически култури. Сега, когато Дейвид Камерън постигна споразумение за официалното утвърждаване на британския статут на полуотделена страна в 28-членния европейски блок, ако гласоподавателите му не я отделят съвсем, отговорността за проправяне на път напред отново ще се падне на страните основателки.

Радетелите за европейската интеграция се притесняват именно от срив на френско-германското лидерство на еврозоната, което представлява и икономическото ядро на 60-годишния европейски проект. Париж и Берлин дълго време вървяха заедно, но гледаха в различни посоки. В разгара на дълговата криза в еврозоната през 2010-2012 година те поддържаха достатъчно обща позиция. След като ЕЦБ обаче отдалечи перспективата за срив на 19-членния валутен съюз с обещанието през 2012 година да направи „каквото е нужно”, за да запази еврото, реформите за засилване на икономическото управление са в застой.

Разочаровани и измамени

Документ от 2012 година, озаглавен „Към истински икономически и валутен съюз” доведе до първите стъпки в банковия съюз, но след това забуксува. Французите отказаха да сключат обвързващи договори с Брюксел, за да реформират закостенелия си пазар на труда или щедрата си социална система – проблеми, които може да предизвикат стачки и да свалят правителството. Германците и техните съюзници се възпротивиха да дадат финансови стимули на страните за реализирането на подобни реформи. Берлин отхвърли идеята за централен бюджет, общо застраховане на банковите депозити и емитиране на общи облигации в еврозоната. Миналата година бе представен втори, много по-скромен план за реформиране на еврозоната, но и той не предизвика повече ентусиазъм.

Двете големи европейски сили са разочаровани и се чувстват измамени. Германците смятат, че данъчната дисциплина все още не се прилага както трябва, особено във Франция, докато Франция мисли, че Берлин все още не засвидетелства солидарност към по-слабите южни икономики. Освен това и двете страни имат своите належащи проблеми – масов наплив от мигранти в Германия, сред които Берлин се чувства изоставен от европейските си партньори, и страшните предизвикателства за сигурността на Франция, идващи от ислямистите.

Моментът на истината бе отложен поне до изборите във Франция и Германия през 2017 година. Страхът от разцепване на левицата и загуба на поредния референдум за Европа след поражението на вота за европейската конституция през 2005 година е причината за боязливата европейска политика на Оланд, казват запознати източници. Предстои да видим дали той или неговият наследник от дясноцентристкото пространство ще са готови да споделят с Брюксел още малко от суверенитета на страната. В същото време, предизвикателството за интегрирането на един милион бежанци - проект от мащаба на обединяването на Германия през 90-те години, вероятно ще бъде основният фокус в политиката на канцлера Меркел или нейния наследник.

Липса на баланс

Европол: Великобритания трудно ще се защитава от терористични заплахи, ако излезе от ЕС

Британската полиция ще изпитва сериозни трудности в защитата на гражданите си от терористични заплахи и организирана престъпност, ако...

Увеличаващата се липса на баланс на силите между икономически успешната Германия и Франция, която е в стагнация и се противи на реформите, засили съществените, произтичащи от традицията различия. Германците мечтаят за основана на правилата Европа, в която правителствата предават суверенитета си върху националните бюджети на една централна власт, която може да ги глоби или изгони, и отговарят пред европейския съд за изпълнението на икономическите реформи. В такъв съюз Берлин може да пожелае да приеме ограничено общ бюджет и общо застраховане на банковите депозити, но може би никога общи облигации.

„Трансферният съюз” – преразпределяне на богатството от трудолюбивите северни страни към южняците бонвивани – все още е кошмарът на германците. Те виждат в това отворена врата към „морална опасност” – непрекъсната награда за лошото държание. Много хора във Франция все още мечтаят за по-малка еврозона с хармонизирани данъци, подобни на нейните високи ставки, и обща минимална заплата и застраховка за безработица. С малки изключения обаче на французите все още им настръхват косите от възможността за външен контрол или наблюдение на държавните финанси или икономическите политики. Тези разногласия няма да бъдат разрешени по магичен начин независимо дали Великобритания остане или напусне ЕС, въпреки че ударът от британския вот за напускане може да създаде политически натиск за някоя смела инициатива в еврозоната.

За по-сигурно Великобритания сега се ангажира официално да не пречи на интеграцията на еврозоната в замяна на отстъпки за чуждестранните работници, изключение от европейската политика за интеграция и предпазни мерки за лондонското Сити. Страните от еврозоната обаче тепърва трябва да решават как да задълбочат валутния си съюз. Усилията на 11 страни от еврозоната да въведат данък върху финансовите транзакции, което е предмет на нескончаеми разногласия между финансовите министри от 2012 година насам, показват колко трудно може да се окаже това.

Ройтерс

Actualno.com

Етикети:

Рейтинг: 5 от 5. Гласували общо: 1 потребители
missing image
Световен ден на храната

Световният ден на храната се чества по инициатива на Организацията по изхранване и земеделие към ООН, и се отбелязва ежегодно на 16 октомври. Инициативата...