Японски анализ: В НАТО започнаха да харчат повече за армиите си чак след като Путин нападна Украйна

"Ще създадем най-силната армия в Европа". През февруари полският министър на отбраната Мариуш Блашчак изрази силния си ангажимент към тази цел. Той планира да увеличи числеността на армията от 160 до над 300 000 души и да закупи 360 американски танка Abrams, както и 1000 южнокорейски танка K2.

ОЩЕ: Полша изпреварва Германия като военна суперсила №1 в Европа, но Берлин няма нищо против

Считайки, че е под заплаха от страна на Москва, Варшава оглави кампания за изпращане на оръжия в Киев след началото на конфликта. Тя увеличи военните си разходи от 2,4% от БВП миналата година на 4% тази година.

Трите балтийски страни, разположени в непосредствена близост до Русия, също изграждат своя военен потенциал. Литва очаква да надхвърли 2,5% тази година, докато естонският премиер Кая Калас призова цифрата да бъде увеличена до 3%. В Източна Европа Чешката република и България също обявиха, че се стремят да достигнат желаните числа до 2024 г.

Съкращаване след Студената война

До края на 80-те години на XX век, по време на Студената война, разходите за отбрана на западноевропейските членки на НАТО бяха 3-5% от БВП. След края на Студената война разходите за отбрана и за военния контингент започнаха да намаляват, но ситуацията се промени след началото на руската инвазия в Украйна миналата година.

След Студената война Германия също намали военните си сили и поддържаше разходите за отбрана ниски, на около 1% от БВП. Въпреки това тя все пак промени своята предпазлива позиция и се превърна в основен доставчик на оръжия за Украйна. Очаква се военните разходи да останат на 1,6% от БВП през 2023 г., но министърът на отбраната Борис Писториус е уверен, че те трябва да надхвърлят 2% в бъдеще.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг в навечерието на срещата на върха на Алианса през юли подчерта, че 2% трябва да се считат за минимум, а не за максимум, и призова страните да увеличат военната тежест в бюджета.

Проблеми с доставките

Междувременно експерти твърдят, че има проблеми, които не могат да бъдат решени само с увеличаване на бюджета. Доцентът по международна сигурност в университета "Кейо" Мичито Цуруока отбелязва, че в Германия, например, съкращенията на военния бюджет намаляват от десетилетия използването на оръжия, намалява и производственият капацитет. Дори Берлин да реши да закупи оборудването, доставката му ще отнеме време.

Япония, която поддържа разходите за отбрана на около 1% от БВП, също може да се сблъска с проблеми при закупуването на оборудване поради опасения относно отслабването на военната индустрия. Цуруока подчертава, че Япония е изправена пред заплахи от Китай и Северна Корея, които разширяват военните си сили, но не разполага с необходимото оборудване. Според него, ако Токио започне да трупа запаси от оборудване в отговор на заплахи, разходите няма да могат да бъдат задържани на ниво от 2% от БВП.

Разходите за отбрана на страните от НАТО

През 2006 г. НАТО се опита да обърне тенденцията след Студената война за намаляване на военните разходи в страните членки, като най-малко 2% от БВП да бъдат инвестирани в отбраната. През 2014 г., когато Русия анексира полуостров Крим, Алиансът си постави за цел да надмине това ниво след 2024 г.

Разходите за отбрана на Япония са около 1% от БВП, но миналия ноември правителството на Кишида обяви, че те ще достигнат 2% през фискалната 2027 година.

Японски поглед: САЩ тръгна в икономиката си по съветски модел, за да опази господството си

Източник: Hokkokku Shimbun

Превод: Ганчо Каменарски