Как ще се разпредели наследството на Кадафи?

Кой и защо започна бойните действия?

В Либия отново възобновиха военните действия

Силите, лоялни към Халифа Хафтар, започнаха ракетни удари на юг от столицата на Либия, заяви военният говорител на признатото от ООН Пр...

Прочети повече

След 2011 г., когато либийските бунтовници свалят от власт Муамар Кадафи с подкрепата на НАТО, страната не познава траен мир. Сблъсъците, които продължават и до днес, започват през 2014 г. Проведените тогава парламентарни избори бяха критикувани от умерените ислямисти, които бяха загубили позициите си. Страхувайки се за безопасността си, депутатите се преместиха от Триполи, който беше контролиран от недружелюбни милиции, в източния град Тобрук. Законодателите се заеха с формирането на собствени военни формирования: по този начин беше създадена Либийската национална армия (ЛНА), която скоро беше оглавена от фелдмаршал Халифа Хафтар. Властта в Триполи остана при Правителството на националното спасение, което представляваше предишния парламент.

През 2015 г. в Либия имаше кратка надежда за мир: новият парламент и неговите противници подписаха Ширатското споразумение за сформиране на Правителство на националното съгласие. Новият орган получи подкрепа от ООН. Никой обаче не бързаше да му прехвърля правомощия. Отношенията между договарящите се страни и ПНС, което трябваше да ги обедини, безнадеждно се влошиха. И ако правителството на националното съгласие успя да се справи с правителството на националното спасение, то не успя да го направи с парламента в Тобрук. В началото на 2019 г. войници, верни на парламента, започнаха офанзива срещу Триполи. Те обаче не можаха да превземат града: проваленият натиск се превърна в продължителна позиционна война. Боевете не обхванаха цялата страна: на юг властта остана в ръцете на местни, главно племенни милиции.

Кой е фелдмаршал Хафтар?

76-годишният Халифа Хафтар е ключова фигура в развиващите се събития. В териториите, признаващи властта на парламента, военните се ползват с безусловна власт. Маршалът има подкрепа от принципните противници на всички ислямисти, включително умерените. Този курс има много привърценици - включително Египет и Обединените арабски емирства (ОАЕ). Според Пентагона тези страни вече участват във вътрешнолибийската конфронтация: те помагат на армията на парламента със своите самолети.

На страната на Хафтар също са част от онези, които изпитват носталгия по времената на Муамар Кадафи. През 1969 г. бъдещият маршал беше сред онези, които помогнаха на бъдещия диктатор да дойде на власт. В края на 80-те обаче съдбите на военните се разделиха: Хафтар беше пленен в съседната на Либия държава Чад, и, тъй като беше в затвора, се присъедини към заговорниците, които планираха преврат в родината си. След провала на пуча, Хафтар живя в САЩ: ако се беше завърнал в Либия го очакваше смъртно наказание. Въпреки факта, че Кадафи и Хафтар станаха врагове, те имат много общо: военна харизма, едноличен стил на управление, категорично негативно отношение към радикалния ислям и готовност да действат срещу него със сила. Хафтар е готов да действа като приемник на Кадафи по отношение на нелегалната миграция: да я ограничава по всякакъв начин.

Умиротворителна конференция в Берлин за Либия

На предстоящата на 19-ти януари в Берлин конференция за Либия ще бъде разгледан и, евентуално, приет документ, разработен в рамките на ...

Прочети повече

А кой е против Хафтар?

Признатото от ООН Правителство на националното съгласие се ръководи от политик, който не е бил част от обкръжението на Кадафи. 59-годишният Файез Сарадж е син на министър в правителството на крал Идрис I, свален от бъдещия диктатор през 1969 г. На страната на ръководителя на ПНС са симпатиите на страните от ЕС и особено на Турция. Но има много какво да се желае от военните възможности на легитимните власти. До началото на 2020 г. те контролираха само малка част от крайбрежната ивица с център в Триполи.

През декември 2019 г. Сарадж призова международната общност да го подкрепи срещу Хафтар. На призива се отзоваха от Анкара. Последва споразумение, предвиждащо разполагането на турски войски в Либия. Мандатът за престоя им ще продължи една година. Според турския президент Реджеп Таийп Ердоган неговите военни ще бъдат ограничени до обучение на местните въоръжени сили и координиране на техните действия. В същото време е възможно бойци от приятелски настроените към Анкара сирийски групи да пристигнат в Либия. Те могат да бъдат хвърлени директно на фронтовата линия.

В допълнение към военния компонент турско-либийският съюз има и икономически. Страните сключиха споразумение за очертаване на изключителните икономически зони във водите на Средиземно море. Споразумението позволява на Турция да предяви искове за по-рано недостъпна част от водната зона. В Гърция, Израел и Кипър смятат, че този пакт нарушава интересите на други средиземноморски сили. Волю-неволю, те също са въвлечени в орбитата на вътрешнолибийския конфликт.

Как войната в Либия заплашва останалия свят?

Русия: Враждуващите страни в Либия се съгласиха да продължат режима на тишина

Враждуващите страни в либийския конфликт се съгласиха да продължат да спазват договореностите за спиране на огъня, въпреки че Халифа Ха...

Прочети повече

Значението на Либия за съседните страни и Русия се определя от географското й положение на кръстопътя на миграционните потоци. След свалянето на Муамар Кадафи през 2011 г., мигранти от Субсахарска Африка се втурнаха в страната. Общият брой на нелегалните имигранти се оценява на 800 хиляди души. Връщането на мира в Либия би позволило на новите власти да блокират пътя на този поток. Напротив, плъзгането в хаос може да доведе до нов приток на нелегални имигранти на територията на Европейския съюз.

Страхът на ЕС от мигрантите е един от козовете в ръцете на фелдмаршал Хафтар, който е готов да действа с военни методи за спирането на потока. Обратната страна на този подход е масово нарушаване на правата на човека.

Ако гражданската война в Либия спре, на глобалния пазар на петрол могат да настъпят промени. Родината на Хафтар и Кадафи е на първо място в Африка по проучени запаси от черно злато. При продължаващ конфликт обаче възможността за експлоатация на природните ресурси е ограничена.

Каква е позицията на Русия?

Руските власти се застъпват за бързо помирение между враждуващите страни. През януари 2020 г. Владимир Путин заедно с Реджеп Тайип Ердоган призоваха за примирие, което трябваше да започне на 12 януари. Кремъл отхвърля обвиненията на Турция, според които руски граждани са въвлечени в либийския конфликт на страната на фелдмаршал Хафтар. Говорителят на руския президент Дмитрий Песков подчертава, че Москва не може да контролира движението на всички руснаци, включително ако те заминават за зоната на бойните действия.