Макрон или Меркел: Кой ще задава новото темпо на ЕС?

Обичайните целувки по бузата. Този път на една строителна площадка. Пред форума Хумболт в сърцето на Берлин. Колко подходящо! В момента в Германия и Франция се работи по доста строежи. Във Франция обаче нещата вървят с по-бързо темпо.

Меркел готова за компромиси в ЕС

Германският канцлер Ангела Меркел показа готовността си да намери компромис с Франция, когато става дума за реформиране на Европейския ...

Прочети повече

Двама неравностойни партньори: Ангела Меркел, която все още не е завършила своята политическа кариера, но след 12 години на власт малко или повече вече се намира на последната права; и Еманюел Макрон, който тепърва стартира, пълен с енергия, и който иска преди всичко едно: богата Германия да проявява повече солидарност с онези европейски страни, които не са толкова заможни като нея. Както и с Франция.

Меркел иска да задава тона

От 2005 година насам Ангела Меркел си присвоява всевъзможни теми - от затварянето на атомните централи до отменянето на задължителната военна служба в Германия. Тя наложи строг курс на икономии на реформиращите се страни, а със своята либерална бежанска политика почти разедини Европа. Тя винаги подчертава, че "строителната площадка", наречена Европа, е причината да продължи да управлява още четири години. Защото не иска да остави след себе си един разединен континент. И при това иска да задава както тона, така и темпото.

Проблемът е в това, че Макрон има конкретна идея за една друга Европа, а Меркел - не. Макрон иска реформа на еврозоната. Но плановете му се натъкват на открита съпротива сред партията на Меркел. Не се приемат дори и от новия германски финансов министър социалдемократ, който иска да запази наследството на "комисаря по пестенето" Волфганг Шойбле.

Макрон се обяви за европейския суверенитет

Президентът на Френската република Еманюел Макрон обсъди във вторник бъдещето на Европа с членовете на ЕП и председателя на ЕК Жан-Клод...

Прочети повече

Ангела Меркел познава хората около себе си. А Европа винаги е била трудна тема за ХДС/ХСС. Всъщност, канцлерката винаги е била готова да стори повече за Европа, отколкото останалите членове на нейната партия. През 2015 година по време на гласуването на помощния пакет за Гърция, 63 консерватори в Бундестага отказаха да я последват. Днес подобен резултат при гласуване би сложил край на коалицията. Меркел го знае много добре и не иска да изпадне отново в подобна ситуация. Освен това Партията на свободните демократи и Алтернатива за Германия, които не пестят критиките си по адрес на ЕС, също оказват натиск върху нея.

Новият лидер се казва Макрон

Така се изместват и акцентите. Ангела Меркел разбира, че нейната власт избледнява именно по темата за сътрудничество с Франция в името на ЕС. Тя не може да получи мнозинство за една нова и прогресивна политика а ла Макрон нито в Бундестага, нито сред все по-евроскептичното германско общество. А Макрон оказва натиск. Той отдавна чака отговор от Берлин относно своите идеи за Европа. Но Меркел беше заета твърде дълго със съставянето на правителство.

Каквото и да става по-нататък в ЕС, може да възникне впечатлението, че Макрон е новият лидер, а Меркел е тази, която го следва и трябва да го следва. Или да се откаже. Сигурно ѝ тежи, че полето ѝ за действие е по-ограничено, отколкото преди. Но вероятно такива са последиците от това, че тя така и не успя да обясни поне един път точно и ясно на германците своите планове за Европа - нещо, което впрочем важи и за много други важни теми. А сега може би вече е късно.