Никой не иска Молдова да се превърне в европейската Венецуела

През февруари Молдова, страна с население от 3,5 милиона, сгушена между Украйна и Румъния, проведе неубедителни парламентарни избори. Три партии - проруската Социалистическа партия, проевропейският съюз АКУМ и Демократическата партия, водена от олигарха Владимир Плахотнюк – получиха по над 20% от гласовете. Коалиционните разговори обещаваха да бъдат трудни: нито една от другите две политически сили не искаше да работи с Плахотнюк. Докато коалиционните преговори продължиха, Демократическата партия на Павел Филип продължи да води правителството, точно както беше преди изборите, допълва агенция Фокус.

Младите хора трайно напускат Балканите заради липса на перспективи

Отпътуването на младите хора е голям проблем за страните от Западните Балкани. На конференция в Сараево, организирана от Националния де...

Прочети повече

На 8 юни бившият изпълнителен директор на Световната банка Мая Санду, съпредседател на АКУМ, обяви създаването на коалиция със социалистите. Конституционният съд на Молдова, пълен с лоялни на Плахотнюк членове, веднага постанови, че коалицията на Санду е противоконституционна, тъй като тя е сформирана повече от 90 дни след изборите. На 9 юни органът свали и президента на Молдова, социалистът Игор Додон, и предаде правомощията му на Филип, който незабавно насрочи нови избори за септември.

И двете молдавски правителства отказват да напуснат (също както и Додон, който бе избран за народ) и и двамата издават заповеди - почти като във Венецуела, където президентът Никола Мадуро (подкрепян от Русия) и неговият опонент Хуан Гуайдо (признат от САЩ и други западни нации), са в цайтнот. В Молдова обаче руските и западните интереси изглежда се припокриват - може би за първи път след присъединяването на Крим към страната през 2014 г.

Русия призна правителството на Санду на 10 юни. Въпреки че повечето от важните министерски постове отидоха в ръцете на политиците от АКУМ, присъствието на социалистите прави кабинета приемлив за Кремъл. Официалната Москва няма илюзии за възстановяване на пълното си влияние от съветската епоха в Молдова, страна, в която Румъния е разпространила около един милион паспорти, което позволява на молдовците да се интегрират в ЕС преди тяхната страна да стане пълноправен член. Русия, обаче, има интерес да поддържа здрави отношения с постсъветската държава, като същевременно запазва контрола върху непризнатия отцепник на Молдова в Приднестровието, рускоговорящ анклав, където 1500 руски войници са разположени в буферната зона, каквато Кремъл обича да поддържа близо до руските граници.

Във вторник руският вицепремиер Дмитрий Козак, отговарящ за отношенията с Молдова, заяви, че Плахотнюк е предложил да преориентира страната си към Русия и да я превърне във федерация, като Приднестровието запази връзките си с Москва. Но Плахотнюк, който по-рано се придържаше към тежка антируска линия, не може да спечели доверието на Москва. Участието на социалистите в правителството осигурява по-силна гаранция за Русия, отколкото празните думи.

ЕС и Западните Балкани: Време за стоп и ново начало

"Преструваме се да ви приветстваме и се преструвате, че искате да се присъедините". Това е злощастното състояние на отношенията между Е...

Прочети повече

Германия, Франция, Великобритания, Полша и Швеция подкрепиха молдовския парламент, който застана зад правителството на Санду. Антикорупционната партия на Санду е най-добрият шанс на страната да постигне напредък. Страната не може да постигне нищо, когато Плахотнюк ефективно притежава всичко в нея, от четири от пет национални телевизии до Конституционния съд. В края на миналата година Европейският парламент дори прие резолюция, с която Молдова се обявява „държава, завладяна от олигархични интереси".

САЩ също подкрепиха молдовския парламент.

Сливането на руските и европейските интереси, подкрепено от САЩ, е почти невероятно в настоящия геополитически климат. Това показва, че Русия не трябва да бъде възприемана на противник на Запада и износител на корупция, който се занимава с хаос и разпад в съседните страни. Макар че скритите й мотиви изрично не са същите като тези на западните страни, тя също се интересува от стабилността в държавите, които са нейни непосредствени съседи - и като се увери, че политическите сили, които са съпричастни към нея, имат известна роля в управлението на региона.

Подобно на Плахотнюк, парламентът иска предсрочни избори - но по различни правила. Той гласува за отмяна на реформата на Изборния кодекс, подкрепена от Плахотнюк, при която мнозинството от депутатите се избират по райони, а не по партийни списъци. Подобна промяна щеше да бъде смъртоносна за влиянието на Демократическата партия. Ако устойчивият международен натиск помогне на Санду и на парламента да надделяят, АКУМ и социалистите вероятно ще се окажат най-големите сили и ще трябва да работят за солидна коалиция, която да задържи западната помощ за Молдова за изграждането на по-силни институции, а Русия - достатъчно щастлива, за да не се меси. Един успешен опит от този вид в крайна сметка може да се използва за разрешаване на конфликта в Украйна, без да се позволи на Киев да се отклони от европейския си път.

Русия и Китай - новият алианс на века

Тази седмица западните съюзници се събраха във Великобритания и Франция, за да отбележат най-големия морски десант в историята. Но дале...

Прочети повече

Засега обаче е важно да се предотврати насилието. Русия и Западът трябва да обединят усилията си, за да принудят Плахотнюк да се оттегли. Европа наистина не се нуждае от собствена Венецуела.