X
 
 
Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!

Президентската жажда за власт

8114
Президентската жажда за власт
Снимка: БГНЕС

Добре известно е, че президентът като институция е странна птица в българския политически пейзаж - с дълъг клюн и къси крила. Прекият му персонален избор разпалва жаждата за власт, а Конституцията го държи на сухо. Тя е направила от него нещо като монарх без корона със спорадични административно-представителни функции и споделено участие в отделни кадрови решения. Като специално му напомня да не се включва в борбите за власт и не му дава властови инструменти. Освен евентуално по време на война като главнокомандващ на армията или при парламентарни кризи, когато разпуска НС и за кратко застава начело на държавата, назначавайки "свой" кабинет. Но в тези случаи той е само "резервна гума" на институционалната власт, предвидена за малки политически разстояния.

Президентът трябва да е символ

Борбата за власт е присъща на политическите партии, които представляват интересите на различни групи в обществото, докато за президента Конституцията предвижда точно обратното - да олицетворява единството на нацията. На практика това означава да стои равно отдалечен от партиите и да не се намесва в разпределението на властта помежду им. В този смисъл всяка президентска партия би била противоконституционна, дори да не го заявява, ако по същество е такава. Защото на президента не му е работа да прави собствена политика, а да олицетворява, т.е. да играе символна роля, да е лице-символ на нацията, подобно на герба и знамето.

Добре известно е, че президентът като институция е странна птица в българския политически пейзаж - с дълъг клюн и къси крила. Прекият му персонален избор разпалва жаждата за власт, а Конституцията го държи на сухо. Тя е направила от него нещо като монарх без корона със спорадични административно-представителни функции и споделено участие в отделни кадрови решения. Като специално му напомня да не се включва в борбите за власт и не му дава властови инструменти. Освен евентуално по време на война като главнокомандващ на армията или при парламентарни кризи, когато разпуска НС и за кратко застава начело на държавата, назначавайки "свой" кабинет. Но в тези случаи той е само "резервна гума" на институционалната власт, предвидена за малки политически разстояния.

Повратна точка: нещо се случва в България

Всички в България лесно говорят за промяна, но им е трудно да кажат в какво, извън кадровите рокади, ще се състои тя - и кой, извън изд...

От Петър Младенов до Росен Плевнелиев

Още първият председател-президент Петър Младенов натрупа тъжна слава с репликата си "Да дойдат танковете!", произнесена в стремежа му да пази властта на "своите", като проточи максимално отпадането на член 1 от тогавашната Конституция, гарантиращ хегемонията на комунистическата партия. Следващите трима президенти - д-р Желю Желев (1990-1997), Петър Стоянов (1997-2002) и Георги Първанов (2002-2012), участваха в "играта на тронове" вече не толкова в подкрепа, колкото в конфликт със "своите". На пресконференцията, влязла в историята като "Боянските ливади", д-р Желев отправи изненадващо остра критика към правителството на СДС, която стана част от причините то скоро да падне. Въпреки че той бе един от най-невластолюбивите лидери на прехода, по-късно в аргументирането на критиката си посочи: "Зачестиха изявленията от рода на това, че България е република с парламентарно управление и следователно парламентът управлява, а не президентът". Явно, че първият демократично избран президент е бил с нагласата, че ще управлява държавата.

Прословутата реплика на Петър Стоянов "Иване, кажи си" не без основание бе приета за израз на усложнените му отношения с Иван Костов, тогава министър-председател и председател на партията, издигнала кандидатурата му за президент. Разминаванията помежду им не бяха ценностни, нито политически, а по-скоро в стила на управление по линията диалогично-еднолично.

В БСП всичко е по-потайно и напрежението между президента Първанов и партията му под ръководството на Сергей Станишев излезе наяве едва когато след мандата си Първанов не се върна в БСП, а учреди конкурентната партия "АБВ". Впрочем, с незавиден успех, който е доказателство, че властта на президента не може да се капитализира за после, защото няма как да капитализираш нещо, което нямаш. Потвърждение за същото бе и опитът на Петър Стоянов да възроди СДС, като го оглави през 2005-а година.

Очакваше се в създадената традиция на съпротива към "своите" президентът Росен Плевнелиев да се противопостави на Бойко Борисов. Още повече, че той беше свързан с кръга "Капитал", откъдето вече се чуваха остри критически гласове към управлението на ГЕРБ. Не стана така, което даде повод Плевнелиев да бъде обвиняван в компромисно политическо поведение. Но за сметка на това пък той държеше далеч по-безкомпромисна антикремълска позиция от тази на правителството.

България: пет причини защо не могат да излъчат правителство

Ситуацията от последната година по един тъжен начин напомня на тази от последните трийсет. След падането на комунизма изглеждаше, че дв...

Как ще действа Радев?

Съпротивата към "своите" може да бъде оценена полюсно - и като политическа намеса извън конституционните правомощия на президента, и като начин той да постигне равна отдалеченост от партиите чрез дистанциране от тази, която го е издигнала. Очевидно е въпрос на тънък баланс, така че да е коректив на властта без да е "крадец на власт".

За настоящия президент Румен Радев подобен баланс не важи. Той несъмнено е президентът, акумулирал най-много власт през целия преход. Това, разбира се, се дължи на персоналната воля за власт, но и на две обективни обстоятелства. Първото е нахлуването на прокуратурата в президентството, което вдигна на червено градуса на съществуващото напрежение между Радев и управлението на Борисов и го накара да се защити като слезе на терен и се опита по някакъв начин сам да вземе властта. Второто е, че парламентът за втори път му я предоставя доброволно. Хипотезите защо го прави са различни, като най-невинната е от неопитност на първата политическа сила. Ситуацията обаче започна да става трудно обратима и оттук нататък много зависи от това как ще действа Радев. Дали ще се примири с ролята си на "резервна гума", която спешно трябва да бъде сменена, или ще иска да задържи акумулираната власт, например с помощта на задаващия се от Харвард нов политически играч. Казано с други думи, въпросът е дали на 14-и ноември ще се гласува за президент или за началник на държавата, какъвто, впрочем, вече сме имали.

 

Автор: Георги Лозанов, Дойче веле

Още от АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ:

Марихуана, кокошки, стриптизьорки - какво раздават във ваксинационните лотарии по света

АФП: Брюксел има интерес от насилието срещу мигранти по Балканския маршрут

Тестовете за антитела не дават отговорите, които искате да чуете за Covid-19

Изборите в РСМ: Вместо да избират нови лидери, избирателите наказват старите

Гардиън: В пандемията онлайн екстремизмът все повече се усилва

Владо Танев: Победата на Радев е предизвестена

Денко Малески: С радикали на власт РС Македония няма шанс за ЕС

Етикети:

Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!
Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение помага за нашата кауза - обективни новини и анализи. Бъдете активен участник в промяната!

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд ЕООД

IBAN: BG53UBBS80021021528420

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com

ОЩЕ ОТ Анализи и коментари

Последно в Актуално