Ратко Младич може и да умре в затвора, но в Босна той победи

Майките на над 8000-те мъже и момчета, убити в Сребреница в рамките на пет дни през лятото на 1995 г., имат пълното право да се радват на присъдата за доживотен затвор, както и за геноцид – единствената правна норма, с която подобно престъпление може да бъде правилно оценено.

Но независимо от цялата радост на адвокати и организации за защита на човешките права, тъмен облак е надвиснал над мнозинството от хора, които са преживели урагана от насилие на Младич, белязал живота им и хвърлил покривало върху спомена за тези, които са убити или все още са „в неизвестност“.

Свидетелствах срещу Младич, както и срещу неговия политически съратник Радован Караджич и седмина други обвиняеми в Хага. Основно предоставях доказателства за мрежата от концентрационни лагери, които показах в този вестник (The Guardian – бел. ред.) през 1992 г., заедно с екип на (британската телевизионна мрежа – бел. ред) ITN, и поредицата от масови убийства, етнически прочиствания, изнасилвания и унищожения, които продължаваха три кървави години.

Днес прекарах известно време на телефона, разговаряйки с оцелели. Освен тези, които са загубили близък в Сребреница, никой не сподели радостта от присъдата на Младич.

Срещу него бяха повдигнати две обвинения в геноцид – едно за Сребреница и друго за случилото се в т. нар. общини в Босна. Там през годините са извършени масови зверства от войски под директното командване на Младич, докато международната общност се колебаеше как да реагира. Самият трибунал в Хага беше колкото опит да се наложи международно правосъдие, толкова и опит да се компенсират угризенията заради тази неспособност за действие.

Младич ще обжалва доживотната си присъда

Бившият командир на босненските сърби Ратко Младич ще обжалва доживотната присъда, издадена от Международния наказателен трибунал за б...

Прочети повече

Погромите на Ратко Младич включваха още масови убийства, мъчения, глад и изнасилвания в лагерите в Омарска, Търнополе и Керетем в Северозападна Босна. На изток във Вишеград цивилни, включително бебета, бяха вкарвани живи в сгради за кремация или изправяни на мостове, за да бъдат разстреляни или нарязвани на парчета и хвърляни в река Дрина. В допълнение на това са и мащабните разрушения на безбройни градове и села, прочистванията от всички не-сърби чрез смърт или депортиране, разрушаването на джамии и католически църкви, събирането на жени и момичета в лагери, където са насилвани по цели нощи. И така нататък.

Но очевидно нищо от това не е геноцид. Младич беше оправдан по това обвинение, което повдига въпроса – ако това не е геноцид, то тогава какво е?

Сред тези, които бяха в Хага, за да чуят присъдата, беше и Келима Даутович, която оцелява в лагера в Търнополе. Нейният съпруг е хвърлен в този при Омарска, а самата тя губи голяма част от семейството и съседите си по време на разрушаването на родния й град Козарач през 1992 г. „Толкова е разочароващо, но и не особено изненадващо“, казва тя. „Може би не са искали да го нарекат геноцид, защото се случи пред очите на международната общност, която беше там и се очакваше да ни защити. Както и да е, надявам се историците да си свършат по-добре работата, отколкото съдиите“, допълва Даутович.

Сред другите по-възмутителни фарсове в дългата история на Трибунала е хвърлянето в затвора през 2015 г. на една от неговите някогашни високопоставени служителки – Флорънс Хартман заради неин журналистически материал за Сребреница, в който включва препратки към материал, достъпът до който е забранен от съда. Хартман, която от килията си е можела да вижда как Младич прави ежедневните си упражнения, посочва днес, че „никой геноцид в историята не се е случил в рамките на само пет дни през лятото. Геноцидът е процес“.

Вучич след присъдата на Младич: Сърбите да погледнат към бъдещето

Сърбите трябва да погледнат към бъдещето. Това заяви президентът на страната Александър Вучич след като босненският сръбски военнонача...

Прочети повече

По думите й, за разлика от други присъди, при тази ролята на Сърбия е изцяло игнорирана. „Присъдата лиши геноцида от неговата идеология, история и исторически контекст“, казва Хартман.

Добра забележка. Human Rights Watch се зарадва на факта, че присъдата изпраща „послание до хората с власт по света, които извършват брутални жестокости, било то в Мианмар, Северна Корея или Сирия“, на фона на започналите приготовления за разследване на военните престъпления в Сирия.

Но кой точно ще бъде изправен пред правосъдието?

Младич е военноначалник и по-добре да бъде в затвора, отколкото на свобода. Но както правилно попита архиепископ Дезмънд Туту – къде беше Тони Блеър, когато ставаше въпрос за справедливост за Ирак, където могат да се добавят още имената на Дик Чейни, Доналд Ръмсфелд и други? И в Сирия ли правосъдието ще бъде по подобен начин „ограничено“, за да не включва Асад и Путин, и всеки в режима на нашите съюзници от Саудитска Арабия, които въоръжават „Ислямска държава“ и бомбардират Йемен? Дали бившата любимка на световното правозащитно движение Аун Сан Су Чи трябва да очаква да й бъдат повдигнати обвинения?

Доживотен затвор за Ратко Младич

Международният наказателен трибунал в Хага призна бившият генерал на босненските сърби Ратко Младич за виновен по обвиненията срещу не...

Прочети повече

Задачата на Трибунала в Хага е отчасти свързана с правосъдието, но също така и с „насърчаването на помирението“ на Балканите. Е, такова няма.

Младич до голяма степен получи това, което искаше – автономна област на босненските сърби, от която почти всички не-сърби бяха изгонени през 1995 г. и където само няколкото най-смели се завърнаха. Той е обожаван, неговият портрет краси стените на барове и офис сгради в Босна и Сърбия, името му се скандира по време на футболни мачове.

Дори и главният прокурор на Трибунала в Хага - Серж Брамерц - призна, че „конфликтите и жестокостите могат да придобият своя собствена логика“. Междурелигиозното напрежение в Босна е по-голямо от когато и да е било след войната, всички страни са се установили в комфортната си зона на взаимна омраза, която съвсем случайно е финансово изгодна за политическата класа начело. Без съмнение Младич е ужасен човек, но той ще може да започне да излежава присъдата си със задоволството на човек, изпълнил до голяма степен мисията си.

Материалът е на журналиста Ед Вулиами и е публикуван в британския вестник The Guardian, цитиран от БГНЕС

Снимки: Getty images/Guliver