Русия: Идват трудни времена

Владимир Путин безкомпромисно потиска протестите на недоволните и не дава мира на онези, които отстояват правата си и настояват за освобождаването на политика Алексей Навални, лидер на борбата срещу произвола и обожествяването на руските лидери.

Воден от повишено чувство за заплаха от улицата, режимът преследва критиците и не води диалог с тях. След демонстрациите на 21 април в Москва тактиката се промени по плашещ начин, който сега напомня за зловещите нощни арести от сталинистката епоха. Разчитайки на широка мрежа от камери за наблюдение, инсталирани в столицата, полицията задържа протестиращите отложено, като ходи по домовете им рано сутринта.

Създадена от Навални Фондацията за борба с корупцията сама се разформирована в опит да защити членовете си от преследване. В същото време съд при затворени врати в руската столица се подготвяше да подкрепи Кремъл и да обяви организацията за "екстремистка", която произвежда шокиращи документални филми за предполагаема корупция на държавните лидери. Въпреки че филмите се гледат от милиони, те така и не започнаха официалните разследвания, които бихме очаквали, като се има предвид, че в годишното си послание за 2012 г. Путин нарича „активната гражданска ангажираност“ и „ефективният надзор“ над администрацията като „предпоставка“ за борба с корупцията. В последните три годишни речи пред парламента (Държавната дума) президентът дори не произнася самата дума „корупция“.

Анексията на Крим през 2014 г. допринася за корупцията в някои области, тъй като в лицето на международните санкции Русия по специален начин защитава информацията за икономическата активност на полуострова. По този начин анексирането легитимира - в условия на защита и патриотизъм - предприемачи, които са готови да работят (например по изграждането на мост през Керченския проток) на територията, която международната общност счита за украинска.

В Русия има недоволство от Кремъл и протести срещу него, но няма партии или движения, които днес могат да създадат алтернатива на доминиращите сили на държавата, водени от Путин. Стълбовете на режима са зависимата съдебна система, високоплатената привилегирована полиция и силите за сигурност и мнозинството (343 от 450) в Държавната дума спечелено на нечестни избори.

Путин няма да продължи да е на власт вечно, но ако напусне сега, вероятно неговият наследник (координиран с различните сектори, съставляващи ядрото на властта) може да бъде обречен да продължи линията. Ръководителите на държавата се страхуват от факта, че ще бъдат заменени от хора извън техния кръг, а в Кремъл днес няма нито един човек, който като лоялен служител на режима да е готов да рискува висока позиция и натрупано богатство.

Сред причините, обясняващи желанието на руския елит да задържат местата си възможно най-дълго, са негови потомци, които вече заемат управляващи позиции в държавната система и големи руски компании. Освен това те са обединени от интриги и сенчести дела. Ще научим ли някога структурата на процеса срещу олигарха Михаил Ходорковски, произхода на отравянето на Навални и странната смърт на противници на режима? Кой ще отговаря за селективната толерантност на Путин, че престъпленията, водещи до лидерите на Чечения, остават ненаказани?

Никой не може напълно да гарантира на Путин безопасно пенсиониране и това го затруднява да напусне. От друга страна, въпреки спада на популярността, той продължава да се радва на подкрепа в обществото, което е уверено, че промените няма да доведат до нищо добро.

През 80-те години на миналия век, когато започна политиката на реформи, известна като „перестройка”, привържениците на „социализма с човешко лице“ (които съжителстваха в структурите на комунистическата партия на СССР с консерваторите) видяха, че дойде момент за демократизация и възстановяване на възможността, изгубена две десетилетия по-рано, която беше символизирана от потушаването на Пражката пролет.

Има ли критични кръгове в Кремъл, които един ден ще решат да тръгнат по този път? Сега те не се виждат, а ситуацията през 80-те е различна от днешната. През 1985 г. Горбачов става глава на късната съветска система, където службите за сигурност са подчинени на идеологизирани граждански институции. Днес в Русия е установен персоналистичен режим, където благодарение на качествата на своите лидери службите за сигурност са от особено значение.

Ако платформи и компромиси за демократизацията на системата някога започнат да се търсят извън Кремъл, ще изглежда, че днес не ще го направят така наречените „либерали“ и „технократи“ от 90-те. Добре установени хора от тези групи, заемащи предимно позиции в Централната банка и финансовите и икономическите министерства, помагат на режима да оцелее. Някои от тях се успокояват с мисълта, че без Путин ситуацията би била по-лоша, защото, както твърди един от представителите на този кръг, само Путин е в състояние да предотврати влошаването на натрупването на скрити конфликти. Без Путин в Чечения биха се развихрили вълнения, управителите щяха да угаждат на регионалните си искания (да се противопоставят на изтичането на ресурси към Москва), а елитите на националните републики да насърчават собствената си програма за диверсификация.

През 80-те години съветският режим, макар и вече закостенял, не е търсил бъдещето в миналото. Днешният руски режим е реакционен и националистически. Кремъл се стреми да възстанови равенството със САЩ в лигата на суперсили по отношение на предполагаемата си евразийска идентичност (която е противоречива в културно и социално отношение).

В същото време политолозите спорят за бъдещето. Политологът Кирил Рогов смята, че „основната заплаха за режима (днес в Русия) не е самата опозиция, която е достатъчно слаба, а заплахата от „предателство“ от страна на някои контингенти от традиционната му подкрепа.” Потискането на опозицията е „необходимо“, за да няма къде да „избягат“ - подчертава Рогов.

„Мислех, че в Русия елитът ще се раздели в резултат на демократизация, причинена от едновременен натиск отдолу и отгоре, както в Испания, Полша или Бразилия“ - казва социологът Татяна Ворожейкина. „Днес вярвам, че този процес може да отнеме много време и да се изправи пред сериозни неуспехи, както във Венецуела и Беларус.“ Ворожейкина вижда "качествена разлика" между поддръжниците на демокрацията в апарата на комунистическата партия в началото на перестройката и чиновниците и политиците на сегашния режим. През 80-те години сред управляващия елит имаше „кръгове, заинтересовани от актуализиране на системата“. Днес „управляващата група се формира на престъпни принципи, които превръщат всички съмишленици в съучастници“. „Влизайки в престъпна група, е трудно или невъзможно да я напуснете“ - предупреждава експертът.

Властите не възнамеряват да се оттеглят от репресивната си линия, нито да правят компромиси, смята политическият анализатор Андрей Колесников, според когото „във всеки случай трябва да се подготвите за трудни сценарии“.

Превод: Ганчо Каменарски