С войната в Ирак Буш-младши даде на Путин оръжието, което му трябваше за Украйна

Решението да се започне война в Ирак несъмнено е взето много преди администрацията да бъде информирана за алуминиевите тръби и жълтия прах и преди подобна глупост да бъде предложена на американската общественост. Войната в Ирак имаше за цел да установи принципа на "превантивната война" чрез промяна на условията, при които Америка можеше да се намеси в делата на света. "Ако изчакаме, докато заплахите се материализират напълно, ще чакаме твърде дълго", каза Буш-младши в реч през юни 2002 г.

Идеята за превантивни военни действия има дълбоки корени в тогавашната млада администрация. Ръководството за планиране на отбраната, разработено през 1992 г. от тогавашния министър на отбраната Чейни и заместник-министъра на отбраната за политиката Пол Улфовиц, препоръчва САЩ да поемат водеща и "хегемонна" роля за "предотвратяване на повторната поява на нов съперник" или "господството на всяка враждебна сила" в стратегически региони на света. Чейни препоръча САЩ "да покажат лидерството, необходимо за установяване и защита на новия ред, който трябва да убеди потенциалните конкуренти, че не трябва да търсят по-значима роля или да приемат по-агресивна позиция, за да защитят законните си интереси".

Наред с променящите се условия, при които американците тогава взаимодействаха със света, войната беше насочена към политическата и социална трансформация на целия Близък изток, а не само на Ирак. Манталитетът на тази цел беше изразен само седмица след атаките от 11 септември 2001 г., когато министърът на отбраната Ръмсфелд каза: "Имаме избор: да променим начина си на живот, което е неприемливо, или да променим начина, по който "те" живеят. И ние избираме второто." Местоимението "те" беше неясно, но много широко. В забележителна реч през юни 2002 г. Буш заяви, че XX-ти век "завърши с единствения оцелял модел на човешки прогрес, основан на неоспоримите изисквания за човешко достойнство". И това се отнасяше за всички, включително за "ислямския свят".

Трагичната и горчива ирония на войната в Ирак е, че частично САЩ успяха да наложат доктрината за превантивни войни и насилствено да въведат демокрацията в ислямския свят. И двете причиниха голяма вреда на мира и добрата воля между нациите, както и на интересите на САЩ.

Взети заедно, тези други две причини за войната в Ирак означават, че тя е била замислена като демонстрация на американска мощ, карайки другите държави да се страхуват и да се подчиняват на властта на САЩ. Представители на администрацията бяха откровени в дните след 11 септември, заявявайки, че само ударите срещу Афганистан не са достатъчни. Според Дъглас Фейт в неговите мемоари "Война и решение: Вътре в Пентагона в зората на войната срещу терора", Ръмсфелд вярва, че в Ирак "можем да нанесем толкова огромни щети на режима там, че това ще принуди режимите по света, които подкрепят терористите, да преосмислят политиката си". Както твърди Фейт по онова време, отстраняването на Саддам "би улеснило противодействието - политически, военно или по друг начин - на други държавни спонсори на тероризма", включително Либия и Сирия.

Макс Буут тогава смело прогнозира в Weekly Standard, че установяването на демокрация в Ирак ще бъде "повратна точка" в историята, подобна на падането на Берлинската стена. Това ще бъде "моментът, в който мощният антибиотик, известен като демокрация, се инжектира в болното тяло на Близкия изток и започва да трансформира региона към по-добро".

Решението на САЩ да започнат война в Ирак на такава основа вече подпечата ужасната съдба на Афганистан. Първата очевидна последица беше, че вниманието, парите и американското правителство се насочиха към трансформацията на Близкия изток. Второ, като повиши залозите за "преобръщане на техния начин на живот", войната в Ирак направи почти невъзможно САЩ да напуснат Афганистан, след като те просто бяха унищожили Ал Кайда, тя съществуваше там до 11 септември. Още почти две десетилетия войната продължи без никаква постижима цел.

CNN: 10 от най-фрапантните примери за разхищение и злоупотреби на САЩ в Афганистан

Докато Бут и други мечтатели се ровят в историята за вдъхновение, един разумен консерватор, който гледа към миналото, би видял поуки от него. Въвеждането на демокрацията в обществото на онези, които не са готови за нея, провокира ужасна и жестока борба за предефиниране на това кой трябва да се счита за "народа". Погроми, преследване, тормоз, геноцид и изгнание очакват тези беззащитни хора, които се смятат за "грешни" избиратели.

"Нашата демонстрация на сила в Ирак незабавно разкри слабостите ни. Оказахме се безотговорни управници на арабска държава. Ние показахме, че няма да се придържаме към мисията си, защото разходите за нейното изпълнение ще нараснат толкова рязко, че ще отслаби нашата възпираща сила в Близкия изток. Ние доказахме, че агресивните радикали могат да се възползват от нашата идеалистична нова външна политика, което те направиха много години по-късно, по време на Арабската пролет и гражданската война в Сирия. Вие сте яростен сунитски радикал с горещо желание да убивате шиити? Е, ЦРУ или Министерството на отбраната на САЩ са готови да ви финансират и въоръжат като "умерен бунтовник", пише в анализа.

ОЩЕ: Взривът в Анево - картината на американския срам в борбата с ИД

Първият горчив резултат от прехода към "Програмата за свобода" дойде с изборите през 2006 г., проведени в палестинските територии с подкрепата и частичното финансиране от Съединените щати. На тези избори Хамас спечели съкрушителна победа. Когато демократичните институции в Ирак започнаха да работят, САЩ въведоха "мухасасу" - система от етно-религиозни квоти за политическо представителство с вярата, че в обществото е узряла почвата за изостряне на шиитско-сунитското съперничество. Езидите и християните пострадаха много. Определено сме променили начина им на живот: християнската общност в Ирак се е свила с повече от 80% поради преследване. Квотната система се натъкна на политическо сектантство, бедност и неграмотност.

Дори американската демонстрация на сила да имаше някакъв ефект, когато Кадафи се отказа от оръжията за масово унищожение през 2003 г., последващото решение да бъде свален научи всеки диктатор в света никога да не си има работа с Чичо Сам. Това е урок, който Башар ал-Асад от Сирия е научил добре и именно той определя неговата пълна непримиримост в преговорите по време на гражданската война в Сирия.

Дълбоките етно-религиозни страсти, отприщени от войната в Ирак и Арабската пролет, разпалиха радикализма в ислямския свят, изостряйки миграционните и терористичните кризи в Европа, които допринесоха за Brexit и подхраниха възхода на европейския националистически популизъм. Противопоставянето на Франция и Германия на войната в Ирак, което Ръмсфелд осмива като противопоставяне на "стара Европа" или "умираща Европа" в The New York Post, се оказа далновидно и мъдро.

Но също толкова пагубна беше и доктрината за "превенция". Интервенцията на Съединените щати в Ирак през 1991 г., за да се победи инвазията на Саддам в Кувейт, може да бъде оправдана като опит за запазване на следвоенния ред, воден от Америка. Съседите не се нападат един друг по прищявка. Нюрнбергските процеси посочиха, че "отприщването на агресивна война е най-тежкото международно престъпление, което се различава от другите военни престъпления само по това, че съдържа натрупано зло".

"Не можем да вярваме на думата" на онези, които подписват договори и след това "постоянно ги нарушават", каза Буш през 2002 г. Когато издирваният за военни престъпления от Хага Владимир Путин реши да предприеме своите "превантивни действия" срещу Украйна, за да не допусне военното струпване на НАТО по границите на Русия, американските коментатори го заклеймиха като ревизионист, който се стреми да унищожи ръководения от Америка световен ред. Въпреки това, според самия Путин, неговите действия, като в огледало повтарят кампанията на Запада, която доведе до войната в Ирак. В речта си преди началото на инвазията Путин каза на НАТО, че "те са дали много устни уверения, които се оказаха празни фрази" и нарисува зловещи картини на бъдещи атаки срещу родината му.

Путин не преразгледа присъдата на Нюрнберг за превантивната война - това вече беше направено (от администрацията на Буш-младши). С думи и съдбоносни дела, в продължение на една година кампания за обществена подкрепа преди инвазията в Ирак, администрацията на Буш вече беше премахнала тази характеристика на света след Втората световна война.

* Автор: Майкъл Брендън Дохърти 

Превод: Ганчо Каменарски