Трудни преговори за обединението на Кипър

Ако политическата смелост е всичко, нужно за прекратяването на продължаващия от десетилетия конфликт в Кипър, то от намирането на решение ни делят броени месеци.

С посредничеството на ООН, сериозни преговори за обединяването на Кипър започват на 17.06.2015 след дълъг период на затишие.

Скорошното избиране на Мустафа Акънджъ за лидер на кипърските турци се приема за фактор, който значително ще наклони везните по посока на намирането на решение.

Първото му решение след идването на власт беше отмяната на “входната виза” за посещаването на Северен Кипър. Визите бяха отдавнашен повод за негодувание от страна на гръцките кипърци.

За първи път откакто гръцките кипърци отхвърлиха обединителния план на ООН от 2004 г., двете общности имат лидери, притежаващи волята и политическата сръчност за достигане на решение.

Гледката на Акънджъ и президента на Република Кипър Никос Анастасиадис, наблюдаващи заедно театрално представление в Лимасол, видимо спокойни и наслаждаващи се на компанията си, изпрати послание и към двете страни, че двамата лидери са готови да се захванат за работа.

Акънджъ, отявлен прагматик, добре трениран в постигането на възможните решения, е получил закалката си като кмет на Никозия след турското нахлуване през 1974 г. Градът е бил на практика разделен на две, а общата канализационна система е спряла да работи.

Във въздуха се е носила тежка миризма, както и заплахата за наближаваща хигиенна криза. Акънджъ и гръцкият му колега съумели да се справят със ситуацията. Намерили прозаично, но изгодно и за двете страни решение.

Но все пак успели да го постигнат в момент на засилено напрежение, когато и гръцките, и турските кипърци, били гневни и уплашени.
Конфликтът бил най-важен в мислите на хората. Нямало телефонни линии между двете страни и всяка форма на официална среща между двамата лидери била немислима.

През нощта Акънджъ тайно прекосил минираната буферна зона, разделяща Никозия, за да се срещне лично с кмета на гръцката част на града в дома му.

Подобно на Акънджъ, президента Анастасиадис е опитен политик. Състезател тежка категория, способен да бъде войнствен и да изразява открито мнението си.

Той беше сред малкото хора в партията му, приели обречения обединителен план на ООН, като наскоро наложи болезнени икономически реформи, изисквани от МВФ, въпреки сериозната обществена опозиция.

Така че с двама прагматични лидери, справящи се с намирането на решения, шансовете би трябвало да са добри. Само че, както винаги се оказва с Кипър, нещата са по-сложни. Проблемът е всички квадратчета от кубчето на Рубик да дойдат по местата си едновременно.

Акънджъ, въпреки обществената подкрепа за постигане на решение, трябва да мисли за наблюдаващия всяка негова стъпка турски президент Реджеп Тайип Ердоган.

Лидерът на турските кипърци вече е заявявал, че традиционно близките отношения между Северен Кипър и неговата “родина” Турция, трябва да се придвижат по посока на по-равностойните връзки между “брат и сестра”. Така че различия в позициите спрямо тази на Анкара могат да се очакват.

Анастасиадис, от своя страна, ще трябва да спечели на своя страна електорат, който винаги е гледал с подозрение към Турция, и който още се възстановява след финансовата криза от 2013 г.

Той многократно е наблягал, че политическо решение би донесло значителни икономически ползи и на двете страни. Но скорошните икономически трудности само засилиха липсата на доверие на гръцките кипърци в техните лидери.

И двамата политици ще трябва да се справят с факта, че не е направено почти нищо по осведомяването на обществото какво би означавало съжителството на двата етноса.

Според анализатори ключовият въпрос е дали ще се оформи единен гръцко-турски политически фронт, който да склони хардлайнерите от двете страни на барикадата да приемат сделка.

Акънджъ и Анастасиадис може и да са най-добрият шанс за обединение през последните десетилетия, но все още не са стигнали края на пътя.
Въпреки оптимизма, вече има няколко поколения гръцки и турски кипърци, които нямат опит в съжителството с другия етнос, за сметка на което са възпитани в засилен гръцки или турски патриотизъм, за сметка на подчертаването на общата кипърска идентичност.

Ключови проблеми, които преговорите трябва да решат:

Управление - Има широко споразумение, че новата държава трябва да бъде базирана на федерален модел, но не е ясно доколко обвързани трябва да бъдат частите на федерацията.

Сигурност - За гръцките кипърци продължаващото присъствие на 35 хил. турски войници на острова е безочие, постоянно напомняне, че страната им е под окупация. За много турски кипърци военният гарнизон е жизненоважен, поне докато не се почувстват сигурни в бъдещата федерална държава.

Територия - Не е изяснен въпросът колко от територията на острова се полага на всяка от двете страни.

Недвижими имоти и бежанци - Силно емоционален въпрос. Около 200 хил. кипърци са били принудени да напуснат домовете си в резултат на конфликта. Уреждането на тяхното завръщане, или подходящо компенсиране за загубите им, ще бъде сложен и дълъг процес.

ВВС