256 години от написването на "История славянобългарска"

Паисий Хилендарски завършва "История славянобългарска" през 1762 година. Неговата книга цели да запали искрата на националното самосъзнание на предците ни в тежките времена на османско владичество чрез разказа за славното българско минало. Значимостта на "История славянобългарска" за пробуждане на националното самосъзнание на българите през Възраждането прави Паисий Хилендарски една от най-почитаните фигури в нашата история.

Откриха по-стара от Паисиевата история за българите

Професор Лилия Илиева от Филологическия факултет на Югозападния университет "Неофит Рилски" откри оригиналния ръкопис на първата Истори...

Прочети повече

Отец Паисий осмисля идеята и написва творбата си за близо две години, от 1760 до 1762 година. Наред с призива си за опазване на българския език и опознаване на българската история, той оставя и един важен завет: "Преписвайте я и платете да ви я препишат".

Въпреки че при посещението си в „немската земя” е видял книгопечатането, Паисий иска "Историята" да бъде преписвана на ръка, защото според него такъв труд е гаранция за възпитаване на съмишленици. Историческата наука познава около 70 преписа на най-българската книга, но до нас реално са достигнали около 40. Освен многобройните преписи, Паисиевата история е издавана е и в по-ново време.

Когато България отбелязва 200-годишнината от появата на "История славянобългарска", на 26 юни 1962 година Светият Синод провъзгласява Паисий за български светец, като определя в своя календар 19 юни за ден в негова памет и прослава.