Дойче веле: Какво подхранва войната между Армения и Азербайджан?

6320
Дойче веле: Какво подхранва войната между Армения и Азербайджан?
Снимка: Getty

Конфликтът между Армения и Азербайдажан относно Нагорни Карабах отново се изостри в края на миналата седмица. По всички линии на съприкосновение се водят военни действия с използването на тежко въоръжение и от двете страни. Това е първото изостряне от такъв мащаб от момента на подписването на споразумението от Бишкек за прекратяване на огъня от 1994 г. Наблюдателите са песимистично настроени относно бъдещото положително развитие на събитията, пише „Дойче веле”.

Армения обяви първа въвеждането на военно положение и всеобща мобилизация. Азербайджан я последва на другия ден, въпреки че военната мобилизация ще действа във всички части на страната. Двете държави си отправят взаимни обвинения в разпалване на агресия. И от двете страни на фронта има жертви, като данните за убитите и ранените на Баку и на Ереван се различават значително помежду си. Много експерти се опасяват от по-сериозна ескалация и превръщането на конфликта в пълномащабна война в Южен Кавказ.

Какво обаче подхранва нарастването на напрежението?

„Настроенията в Азербайджан: провал на усилията на дипломацията”

Съгласно международното право, Нагорни Карабах принадлежи на Азербайджан, но фактически територията му, както и седемте прилежащи азербайджански района са контролирани от арменските сили на самопровъзгласилата се Република Нагорни Карабах. Ново огнище на насилие в конфликта, който продължава вече повече от 30 години, беше регистрирано миналото лято, когато в средата на юли избухнаха сблъсъци на границата между Армения и Азербайджан далече на север от спорната територия Карабах.

Ескалацията в Южен Кавказ има няколко причина, а едната от тях е неприкритото разочарование на Баку от безрезултатните мирни преговори с Ереван.

Приоритетът на Азербайджан винаги е бил да разреши този въпрос в рамките на териториалната цялост на страната. В продължение на 28 г. Баку се опитва безуспешно да реши този проблем по мирен път. Затова в резултат на поредната провокация на Армения сега се стигна до широкомащабно контранастъпление, обяснява Фархад Мамедов – азербайджански политолог и ръководител на консултантската компания „Strategic Consultancy Group”.

Лоурънс Броерс – ръководител на кавказката програма на британския изследователски институт „Chatham House”, описва настроенията в Азербайджан по следния начин: „Дипломацията се провали. Уместен е въпросът, какво може да представи Баку след толкова години преговори? В същото време, докато мирният процес продължава безкрайно, Армения успя да консолидира контрола върху Нагорни Карабах”.

Ереван ще се постарае да нанесе „максимални загуби” на Баку

По време на военните действия властите в Ереван се съсредоточиха върху две направления, смята политическият анализатор и президент на Ереванския пресклуб Борис Навасардян. Първото е „максимална мобилизация на всички сили, за да бъде отразено настъплението на Азербайджан и да бъдат нанесени максимално щети на противника”. Второто направление е „работа с международната общност за оказване на натиск върху Азербайджан и ограничаване амбициите на азербайджанското ръководство”.

„Властите в Армения ще се постараят да покажат на тези в Баку, че ще им се наложи да заплатят непропорционално висока цена за ескалацията, която се измерва във военни загуби и загуба на жива сила”, обяснява Броерс стратегията на Ереван. Според него, арменският премиер Никол Пашинян показа, че не проявява сдържаност по темата въоръжена ескалация като предшественика си Серж Саргсян. Според наблюденията на Броерс, в Ереван работят върху стратегията за „активно сдържане”.

Стабилно примирие? Трудно е да си представим

В Азербайджан разчитат на успех на военната операция.

„По принцип, в момента се осъществява силово решаване на проблема”, твърди политологът Мамедов. Баку смята примирието за възможно, но само при „съвършено нови условия с ясен график на извеждане на въоръжените сили на Армения от окупираните територии на Азербайджан. Това е главното условие, основано на четирите резолюции на Съвета за сигурност на ООН”, подчертава Мамедов.

Ереван е крайно скептичен по отношение на възможно ново споразумение за примирие. Това е „малко вероятно, тъй като поетапното регулиране предполага висока степен на доверие между страните и надеждни гаранции от страна на посредниците от международната общност”, но сега доверието между Ереван и Баку е нулево, смята Борис Навасардян.

Армения поставя като условие за начало на преговорите рязко повишаване на сигурността в региона. Това е своеобразна „идеална атака”, когато Армения казва, че първо трябва да се реши въпросът със сигурността, а Азербайджан няма друг изход, освен да дестабилизира обстановката”, коментира ситуацията Лоурън Броерс.

Геополитически покровител вместо дипломация

Ескалацията на насилието в Южен Кавказ способства отслабването на международния фактор при разрешаването на конфликта. „Минският процес в голяма степен беше продукт на еднополюсния свят, установен през първите години след края на студената война”, твърди Лоурънс Броерс. Тогава ни се струваше, че конфликтът „все някак ще бъде урегулиран в рамките на либералния световен ред”, но в момента САЩ се самоизолираха и на международната сцена други играчи станаха по-активни – предимно Турция и Русия.

Проблемът се свежда до това, че международната общност в момента не е в състояние да поеме ангажимент и да предложи гаранции, които да бъдат достатъчни Ереван и Баку да възобновят мирния диалог. При тези условия за страните е по-изгодно „да си намерят геополитически покровител”, отколкото да търсят дипломатическо разрешаване на нещо, което не се ползва със солидна международна подкрепа, обяснява ситуацията Броерс.

Ситуацията в Южен Кавказ е много опасна, смята той, тъй като международните сили не оказват достатъчно натиск, за да принудят страните да прекратят огъня. Освен това се променя ролята на външните участници в конфликта, особено тази на Турция.

„Анкара е изпитвала винаги емпатия и солидарност с Азербайджан, но сега те са се превърнали в по-активна форма на подкрепа”, включително военна помощ, твърди директорът на кавказката програма на „Chatham House”.

Според него, потенциалът за по-нататъшна ескалация и намеса на други държави в конфликта в Южен Кавказ е налице, ако двете страни не излязат от въоръженото противопоставяне в близките дни.

Вижте всички последни новини от Actualno.com

Още от АЗИЯ:

Смъртни случаи заради хранителна добавка в Япония? Правителството разследва

Загинали при израелски обстрел в Южен Ливан

Заловиха трафикант и осем мигранти в Одрин, искали да избягат в България

Отмъсти на брат си: Жена удави 2-годишната си племенница

Ливан засипа ООН с жалби срещу Израел

Войната в Израел: "Хизбула" пак атакува, продължава рейдът в болница "Ал-Шифа"

Палестинци се удавиха, опитвайки да вземат помощи, пуснати в морето (ВИДЕО)

Тайланд е на крачка от легализира еднополовите бракове

Опасна инфекция на гърлото със смъртни случаи в Япония

Убит е един от израелските заложници на "Хамас"

Етикети:

Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение помага за нашата кауза - обективни новини и анализи. Бъди активен участник в промяната!

И приеми нашата лична благодарност за дарителство.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд Груп АД

IBAN: BG16UBBS80021036497350

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com