Излиза "Опит за екстаз" от Димитър Бочев – възторжена апологетика на свободата

Един от най-ярките гласове на свободата – непокоримият писател, дисидент и журналист Димитър Бочев– ще зарадва читателите с нова книга – хронологиянасетивността.

Откъс от "Изгубените" от Патриша Гибни

ГЛАВА 2 Тринайсет – каза инспектор Лоти Паркър. – Дванайсет – настоя сержант Марк Бойд. – Не, тринайсет са. ...

Прочети повече

„Опит за екстаз“ е необикновен роман – препускаща по страниците щафета от ситуации и парадокси, които авторът противопоставя на всички унаследени нормативи, закономерности и клишета.

Между любовта и страстта, между свободата и сигурността, между таланта и характера, между морала и изкушението, между Божието и людското – героите на „Опит за екстаз“ търсят в същините си в едно безпътно време, когато е по-лесно да съществуваш, отколкото да живееш.

Димитър Бочевне се опитва да дава отговори, а провокира читателя да тръгне към нови, необятни и рисковани пространства. Защото умният читател знае въпросите, дори когато отговорите остават неоткриваеми по дългия път към съчовека.

Впечатляваща апологетика на свободата и книга, която отказва да робува на статуковото, „Опит за екстаз“ ще се появи на пазара на 22 януари с корицата на Дамян Дамянов.

Откъс от "Фермата на животните" от Джордж Оруел

ПЪРВА ГЛАВА Щом се стъмни, господин Джоунс – собственикът на ферма „Имението“ – затвори курниците, но тъй като...

Прочети повече

Димитър Бочев е роден през 1944 г. Следва философия в СУ „Климент Охридски”. Многократно е арестуван от Държавна сигурност за другомислие, два пъти е изключван от университета. През 1972 г. напуска нелегално страната и се установява в Западна Германия, където получава политическо убежище. Работи като редовен извънщатен сътрудник на „Дойче Веле”, където си дели есеистичните понеделници на българската емисия с писателя Георги Марков. От 1975 г. е програмен редактор в българската редакция на Радио „Свободна Европа”, където отговаря за културно-публицистичната програма „Контакти”. През 1976 г. е осъден задочно на 10 години затвор. Присъдата е отменена от Върховния съд в София през 1992 г.

Защо продължавам да пиша след толкова безпътност ли? Ами защото словото е единственият несигурен шанс поне донякъде да осмисля вълнението да бъдеш човек…

Димитър Бочев