България е получила 5 г. отсрочка за рециклирането на отпадъците

Във форума участват кметове, зам.-кметове и експерти от 27 общини на Смолянска, Пловдивска, Пазарджишка, Кърджалийска, Бургаска, Софийска област. Организатор на семинара е Варненският свободен университет.

В него се включиха министърът на околната среда и водите Нено Димов и председателят на парламентарната комисия по околната среда и водите Ивелина Василева. Днес към форума се присъединява и Джордж Кремлис – ръководител на отдел „Кохезионна политика и екооценки“ в ГД „Околна среда“ на ЕК.

В своята лекция за кръговата икономика като надстройка на интегрираното управление на отпадъците министърът заяви, че университетите трябва да взимат за пример инициативата на ВСУ, тъй като научната общност е тази, която трябва да дава тласък и да бъде двигател на прогреса.

Димов подчерта, че трябва да се търси баланс между икономическото развитие и опазването на околната среда. „Който и от тези два стълба на благоденствието бъде нарушен, няма да постигнем качествен живот. Както е важно да е чист въздухът, да обработваме добре отпадъците, да пием чиста вода, така е важно това по никакъв начин да не пречи на икономическото развитие. Не може да сложим приоритет на едното. Те трябва да бъдат развивани ръка за ръка“, посочи той.

Обяснявайки какво е кръгова икономика, той посочи, че съществуват два вида закони. „Единият вид може да бъдат нарушавани, другият - не. Тези, които могат да бъдат нарушавани, са написаните от човека, а които не могат - са божиите или природните закони. Колкото по-близък е човешкият закон до втората група, толкова по-малко той може да бъде нарушаван. Ние познаваме перфектната кръгова икономика и това е природата. В нея думата „отпадък“ не съществува. Там всяко нещо има своята употреба и смисъл“, каза той.

По думите му кръговата икономика е система, при която влагането на ресурсите, отпадъците и емисиите на енергия се свежда до минимум чрез забавяне, затваряне и стесняване на енергийните и материалните цикли. Това може да се постигне чрез устойчив дизайн, поддръжка, ремонт, повторно използване, повторно производство, реконструкция и рециклиране.

„Ние сега мислим линейно - суровина, производство продукт, употреба, отпадък. Много е трудно да излезем от стереотипа. А трябва да се опитаме да пренастроим мисленето си в цикличност. От това ще има позитив не само за околната среда, а и за нас“, посочи Димов.

Задържаха шофьори на камиони, опитал да депонират отпадъци в гора

Полицаи на Районно управление на МВР-Панагюрище - полицейския участък в Стрелча, съвместно с лесничеи от Държавно горско стопанство-Пан...

Прочети повече

Според него икономиката няма да страда от закриване на работни места заради новата европейска политика, тъй като вместо в производството те ще се откриват в ремонти и поддръжка.

Той уточни, че кръговата икономика има пет нива: предотвратяване на отпадъка; повторна употреба; рециклиране; повторна употреба на неговата енергия; депониране.

А голямата цел е чрез всички предхождащи нива до минимум да се сведе количеството депониран отпадък.

Председателят на парламентарната комисия по околната среда и водите Ивелина Василева обясни, че законодателните предложения за кръгова икономика в ЕС били обсъждани повече от 2 г. и в края на 2017 г. са съгласувани. Очаква се ЕП да приеме пакета в периода на Българското европредседателство, през април месец.

„За нас това означава, че за 2 г. целите трябва да бъдат транспониран в българското законодателство“, посочи тя.

Район "Младост" против общинския дълг за инсталация за изгаряне на отпадъци

Ръководството на Район „Младост” не подкрепя общински дълг за инсталация за изгаряне на софийските отпадъци, стана ясно на ...

Прочети повече

Относно целите за рециклиране България е договорила 5-годишна дерогация, защото тя е една от държавите членки, които през 2013 г. са рециклирали по-малко от 20%, а са депонирали над 60% от битовите отпадъци.

Целта за депониране е 10% през 2035 г., отново с дерогация за някои от държавите членки. Тук също страната ни се надява на 5-годишна отсрочка. Междинната цел е 25% през 2030 г.

Василева фокусира изказването си върху националното екологично законодателство, промените в Закона за местните данъци и такси и начините за формиране на такса смет.

По нейните думи Смолян е пример за реализирана интегрирана система за управление на отпадъците със системата, изградена на територията на общината. „Една от първите практики, свързана с компресиране на биоразградимите отпадъци отново се реализира тук“, посочи тя.

Годишно страната ни формира 2,8 млн. тона твърди битови отпадъци. 80% от тях са отговорност на общините.

Изгорените мостове на доверието

Столична община има нов противоречив проект - изграждане на инсталация в "Топлофикация София" за изгаряне на отпадъци, което да генерир...

Прочети повече

„Законът за управление на отпадъците залага изисквания до 2020 г. да бъдат постигнати цели 50% от битовите отпадъци да са предварително третирани,а за строителните отпадъци - 70%. През последните 5 г. се наблюдава увеличение на рециклирането на отпадъци в страната и устойчив ръст на количеството рециклирани отпадъци от опаковки - 287 000 тона за 2016 г.“, уточни тя.

България постига целите на европейско ниво за рециклиране на пластмаса и те са над средните за Европейския съюз. Ние сме и сред първите държави членки на ЕС, които още през 2011 г. приехме регламентиране и мерки за ограничаване на пластмасовите торбички чрез въвеждането на продуктови такси. И смятаме, че сме сред пионерите в европейски план. На едно от челните три места сме в ЕС по ефективност на рециклирането на оловни акумулаторни батерии. Това, което можем да кажем, е, че България усилено работи в сферата на управление на отпадъците и през последните години постигнахме много“, подчерта Василева.

Кметът на Рудозем Румен Пехливанов, който е и лектор във форума, предложи част от отчисленията от такса опаковка да се отделят в общините, които въвеждат системи за разделно събиране на отпадъците.

Кметът на Девин Красимир Даскалов отправи пред министър Димов предложението си такса смет да се формира в цената на продуктите в магазините и събирането й да е ангажимент на държавата, не на общините.

Според кмета на Карнобат Георги Димитров пари за екология има, но те никога няма да са достатъчни. А преди да се променя законодателството трябва да се инвестира в системите за рециклиране, компостиране и сепариране на отпадъците. По думите му каруцата и в тази дейност се слага пред коня.