Бъроу: 92% от българите искат работа, работа и пак работа

17.07.2012 16:12 7963

3 години замразени доходи и пенсии, средства към безработните, и обезщетения, комбинирани с новите цени на ток и газ ще доведат до много социално напрежение и опасност от социални взривове.

Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров.

Димитров заедно с колегите си д-р Константин Тренчев, президент на КТ "Подкрепа" и Шарън Бъроу, ген. секретар на Международната конфедерация на профсъюзите (МКП), проведоха двудневна среща с представители на Международния валутен фонд, Международната организация на труда, както и представители на бизнеса.

На конференцията е поставен въпросът дали в условията на започваща рецесия в ЕС разчитането на износа е устойчива стратегия, или тя да бъде допълнена с ярки мерки, които да стимулират вътрешното потребление, продължи Димитров. Той предложи към съществуващите механизми на ОП "Конкурентоспособност", Банката за развитие и средствата от европейския фонд "Джереми" да се добавят около 1.2 млрд. за разходни политики, увеличаване на заплати и пенсии. По този начин ще се стигне и до бюджетен дефицит от 2%, който обаче е одобрен от финансовия пакт за стабилност. В следващите няколко месеца трябва да обсъдим и договорим мерките за постигане на растеж, но като запазим финансовата стабилност, допълни президентът на КНСБ.

Ние разглеждаме тези мерки не само като социална политика, но и като икономическа стратегия. Напрежението наистина расте, ние не искаме да плашим никого, но сега е моментът да договорим различни действия и стъпки, които да съживят икономиката, допълни Димитров.

92% от българите казват, че искат работа, работа и работа, според проучване на МКП, заяви ген. секретар на МКП Шарън Бъроу. Хората искат работни места, те настояват правителството да генерира нови работни места и развитие. 79% от българите заявяват, че те нямат дори 1 евро, което да спестят, допълни Бъроу. Степента на безработица и изключването на младите хора от пазара на труда са много сериозни проблеми. Като се има предвид, че според европейските статистики 40 % от българското население са застрашени от това да попаднат под прага на бедността, това не сочи към възможност за устойчиво бъдеще, заключи Бъроу.

Според нея правителството трябва да потърси начин да увеличи вътрешното потребление чрез подкрепа на всички мерки, свързани със социална защита, както и повишение на минималната работна заплата, продължи генералният секретар. Сред предложените от Бъроу мерки са да се осигурят достъпни кредити за малки и средни предприятия, които да осигурят развитието им. "Подкрепяме и инвестиране в инфраструктурата, за тази цел настояваме за изграждане на Национален съвет за устойчиво развитие. Поздравявам синдикатите в България за техния професионализъм и отдадеността на проблемите на икономиката и работниците в България", заяви Бъроу.

ЕС е много уязвим. Това, което излезе още вчера като статистики е, че ще има отрицателен прираст, трудно ще се достигне стойност от 1% за следващата година. Затова България трябва сега да начертае своя план за развитие, допълни Бъроу.

Българският бизнес също беше представен частично, от там бяха повдигнати също много въпроси, допълни д-р Константин Тренчев. Оказа се, че по някои въпроси вижданията на синдикатите и бизнеса не са противоположни. Социалното напрежение вследствие на вдигането на цените се изостря, това ще се почувства осезаемо през по-студените месеци. Ако има съответния градус, социалната обстановка може да бъде взривена от какъвто и да е повод, допълни Тренчев.

Трудно е да се прецени колко работни места ще се създадат, но чрез подобна на предложената финансова инжекция от около 1.5% от БВП със сигурност ще увеличи потреблението, продължи Пламен Димитров. Директно парите, които ще отидат за увеличение на минималната работна заплата и пенсиите, ще се отразят и на бизнеса, защото ще има по-голямо потребление, допълни Шарън Бъроу.